Решение № 294 от 17.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Перник, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело № 20251720108018 по описа за 2025 година

Предявени са от „Лено“ АД срещу Министерство на правосъдието на Република България искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми:

- 525 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразен отказ с определение № 20 от 17.02.2025 г. на Д. П., съдия по вписванията при Районен съд Перник, по молба за вписване с вх. № 604/17.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.11.2025 г., до окончателното заплащане на вземането;

- 28,03 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода от 26.06.2025 г. до 25.11.2025 г. в размер на законната лихва върху главницата.

Вредите се изразявали в сторените разноски за държавна такса (25 лв.) и адвокатско възнаграждение (500 лв.) по въззивното производство по ч.гр.д. № 507/2025 г. на ПОС, по което отказът е отменен и е разпоредено да се извърши исканото заличаване на отбелязване на договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., сключен между „Прайвът Кредит Стръкчъринг С.А.Р.Л.“ (Private Credit Structuring S.À.R.L.) като заложен кредитор и „Лено“ АД като залогодател, което отбелязване е извършено в СВ при ПРС с вх.рег. № 4057 от 16.09.2024 г., том 3, акт 82.

Ответникът МП оспорва исковете с отговор в срок. Оспорва доказателствената стойност на договора за правна защита и съдействие, представен от ищеца като въззивник по ч.гр.д. № 507/2025 г. на ПОС. Поддържа, че подписът, положен за „Лено“ АД в този договор не е автентичен, както и че посочената дата в договора – 26.06.2025 г., не е достоверна.

Излага доводи от правен характер (по същество) за недопустимост и неоснователност на иска.

Третото лице-помагач, съдията по вписвания от СВ при ПРС, Д. П., също застъпва становище за неоснователност на претенцията. Прави възражение за прекомерност на претендираното като имуществена вреда адвокатско възнаграждение с позоваване на 1 практиката на СЕС.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. Отговорността на държавния орган се обосновава с качеството му на възложител на работата, която се извършва в негов интерес, и с правото му на подбор на съответните длъжностни лица за изпълнение на определени трудови или служебни функции.

Министерство на правосъдието е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите - изпълнители и съдиите по вписванията. Тези длъжностни лица са в служебни отношения с Министерство на правосъдието, макар че организационно са към районните съдилища и дейността им се финансират от бюджета на съдебната власт (вж. чл. 281 ЗСВ относно съдиите по вписванията). Те се назначават от министъра на правосъдието и се намират в служебни отношения с Министерство на правосъдието. (т. 6 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г.,ОСГК на ВКС).

Редът за реализиране на отговорността за вреди, настъпили в резултат на действия на съдия по вписванията, извършени в кръга на правомощията му, е общият исков ред.

Исковете за присъждане на обезщетение за настъпили вреди, вследствие на действия на съдията по вписванията, когато са предявени срещу възложителя на работата, следва да бъдат квалифицирани по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. В чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, е посочено, че агенцията е администрация към министъра на правосъдието, а според чл. 18, ал. 1, т. 1 службите по вписванията извършват вписвания, отбелязвания и заличаване по разпореждане на съдията по вписване.

Съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията, вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове, по начин предвиден в правилника. Производството е безспорно и едностранно. То завършва с акт за вписване или с отказ да бъде извършено.

Съдебният контрол при отказ се извършва от окръжния съд, по реда на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписване, който е идентичен с този по чл. 538, ал. 2 вр. чл. 278 ГПК за контрол на всички охранителни актове.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, а според чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете се разглеждат по реда, установен от АПК.

Макар дейността по вписване да се осъществява от Агенцията по вписванията, като администрация на министъра на правосъдието, нейните завършващи актове не могат да бъдат определени като индивидуални административни актове. Самата дейност по своя характер не е административна, а е с характер на охранително производство. Поради това редът по АПК за разглеждане на спора е неприложим. Ето защо отговорността за незаконосъобразни действия служител на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия 2 исков ред. (определение № 468 от 06.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3479/2019 г. на ВКС, III ГО).

С оглед на изложените постановки, в тежест на ищеца по главния иск с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че в резултат на посочения отказ е претърпял претендираните имуществени вреди, а в тежест на ответника е да установи, че отказът е постановен при полагане на дължимата грижа, тъй като вината се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

По настоящото дело са изискани и приложени за послужване образуваната по молба с вх. № 604/17.02.2025 г. преписка на Служба по вписванията при Районен съд Перник, както и в.ч.гр.д. № 507/2025 г. на Окръжен съд Перник. Въз основа на тези доказателства се установява, че „Лено“ АД е подало посочената молба до СВ при ПРС с искане за заличаване на вписаното отбелязване на договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г. относно вземане, обезпечено с ипотека върху недвижим имот с идентификатор *****.***.***.*.**, по договор за бизнес кредит с клиентски № **** от 30.03.2023 г., сключен между „Лено“ АД като кредитодател и ЕТ „Зет систем – Христо Христов“ като кредитополучател, с ипотекарен длъжник Х.В.Х.. С определение № 20 от 17.02.2025 г. Д. П., съдия по вписванията при ПРС, е постановила отказ да се извърши исканото заличаване. Този отказ е отменен по жалба на „Лено“ АД с определение № 742 от 13.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 507/2025 г. на ПОС. В производството пред ПОС „Лено“ АД е представило доказателства за сторени разноски в размер на 525 лв. – документ за платена държавна такса по чл. 16 от Тарифата към ГПК в размер на 25 лв. и договор за правна помощ от дата 26.06.2025 г. с възложител „Лено“ АД и довереник адвокат Н. П., в който договор е вписано, че дължимото възнаграждение в размер на 500 лв. е заплатено при сключване на договора. Възраженията на ответника, че подписът, положен в договора за правна помощ за възложителя „Лено“ АД, не е автентичен, както и че договорът няма достоверна дата, представляват оспорвания на факти без правно значение за изхода на спора. Договорът е представен със сезиращата въззивния съд жалба от 27.06.2025 г. Независимо от кого и кога е подписан за възложителя, неговото сключване следва да се счита за потвърдено по силата на чл. 301 ТЗ, тъй като дружеството не само не се е противопоставило на това сключване, а претендира в настоящото производство заплатеното възнаграждение. За потвърдено следва да се счита и удостовереното в този договор от името на „Лено“ заплащане на договореното възнаграждение в размер на 500 лв. Обстоятелството дали адвокатското възнаграждение е действително платено не подлежи на проверка от съда, тъй като съгласието за този факт е въпрос на вътрешни отношения между доверител и довереник. С това съгласие довереникът се отказва от претенцията си към доверителя за дължимото възнаграждение, а за доверителя се поражда право да поиска компенсация за сторените разноски от насрещната страна.

С оглед на изложеното се установява, че в резултат на постановения незаконосъобразен отказ от съдия по вписванията при ПРС ищецът е сторил съдебни разноски в производството по неговата отмяна в размер на 525 лв. Съдебните разноски представляват вреди, които при наличието на насрещна страна се обезщетяват по реда на чл. 78 ГПК. При липсата на насрещна страна претърпелият тези вреди може да ги претендира в отделно производство. (По този въпрос няма спор в съдебната практика – вж. напр. тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. ОСС, I и II колегия на ВАС, съгласно което при действието на предходна редакция на ЗАНН е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от 3 незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.) Именно такъв е настоящият случай, тъй като в охранителното производство няма насрещна страна.

Размерът на заплатеното възнаграждение от 500 лв. е съобразен с пазарните условия.

Обстоятелството, че един процесуален представител защитава интересите на ищеца по множество сходни казуси не може да обезцени труда му и да е повод съдът впоследствие да намали възнаграждението и да ощети доверителя. Същото се отнася и до това, че самото дружество е участник в множество идентични съдебни дела – същите не са предизвикани от него, а от незаконосъобразни действия на различни съдии по вписванията, поради което институтът на злоупотреба с право не може да намери приложение. Съдът няма функцията на административен регулатор на частноправни отношения, а единствено правомощие по намаляване на възнаграждението в случай на прекомерност – когато същото очевидно надвишава пазарно постижимото.

С оглед на изложеното предявеният главен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен за сумата от 525 лв./268,43 евро.

Съгласно мотивната част на т. 1 от ТР № 5 от 14.07.2022 г. на тълк. д. № 4/2020 г. на ВАС, ОСС, І и ІІ колегия обезщетение за забава в размер на законната лихва върху този вид вреди се дължи на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД от датата на отмяната на незаконосъобразния акт, тоест от постановяването на влезлия в сила на същата дата отменителен съдебен акт на ПОС – 13.10.2025 г. При това положение и след служебно изчисление по реда на чл. 162 ГПК акцесорният иск се явява основателен за сумата от 7,64 лв./3,91 евро и за периода от 13.10.2025 г. до 25.11.2025 г., а следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 28,03 лв./14,33 евро. и за периода от 26.06.2025 г. до 12.10.2025 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК).

Ищецът е сторил разноски в общ размер от 600 лв., от които 100 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на третото лице – помагач по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е съобразено с пазарните условия и ищецът като клиент не трябва да бъде санкциониран чрез неговото намаляване. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 96,31 % или 577,88 лв.

Ответникът е сторил разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя на 350 лв. От тях, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, му се следват 3,69 % или 12,90 лв.

След компенсация ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 564,98 лв./288,87 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4