Определение № 1041 от 28.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1041 гр. София, 28.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601463 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на осъдения А. У. адв.Д., против определение №5385 от 06.10.2026г., постановено по чнд №5358/2026г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния и процесуален закон.

Твърди се, че изводът, че осъденият не се е поправил в достатъчна степен, е неправилен, определението е с противоречиви мотиви, тъй като е било прието, че осъденият успешно е завършил специализирана програма „Умения за мислене“, а в същото време това е отчетено като проблемна област. Според жалбата, по делото са налични доказателства за поправяне, оспорва се оценката на началника на затвора като необективна и некоректна. Оспорва се и че независимо от механично цифрово снижение на входния риск от 41 точки, няма риск от рецидив и е налице преосмисляне на поведението.

Базираният на неизпълнен план на присъдата отказ е незаконосъобразен, тъй като той се съставя за целия срок на присъдата, законът не изиска 100% изпълнение на плана, в противен случай условно предсрочно освобождаване е невъзможно. Пренебрегната е позицията на СГП, иска се въззивният съд да 1 обсъди писмените доказателства в затворническото досие, да отмени определението и да постанови нов съдебен акт, с който да уважи искането за условно предсрочно освобождаване.

САС в настоящия състав, след съобразяване на жалбата, доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация за това, липсват предпоставки за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл.345, ал.1, пр.2 от НПК, а разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения:

Осъденият У. е постъпил в Затвора гр.София на 29.05.2025г. за изтърпяване на наказание 3 години и 6 месеца ЛОС по нохд №380/2025г. на ОС Видин, с начало на наказанието 24.11.2024г., от 24.09.2025г. е постановен първоначален общ режим на изтърпяване. Към 01.10.2026г. е изтърпял общо 2г. и 3м., остатъкът е 1 г. и 3 м. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молба на осъдения да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият работи, поправил се е, награждаван е, няма наказания, не е имал конфликти или проблеми с останалите лишени от свобода, общува безпроблемно, психическото му състояние е добро. Оспорено е отрицателното становище на началника на Затвора.

В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че към настоящия момент проблемните зони са „Отношение към правонарушението“, „Умения за мислене“, както и че поведението му сочи осъзнаване, съгласно планирането на присъдата, предстои работа за изграждане на социално приемливи модели на поведение и законосъобразен начин на живот. Предвид този доклад, представителят на администрацията на затвора е дал отрицателно становище по молбата.

Инспектор-психолог при оценка на състоянието на осъдения сочи, че психичният статус на осъдения е в норма, общата оценка на криминогенните потребности е много ниска, криминогенен риск не е завишен и няма непосредствен характер. При планиране на присъдата са набелязани три цели до 15.10.2026г., за които не е отразено да са постигнати.

Прокурорът е поддържал, че молбата е основателна.

2

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към момента осъденият не е дал достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При стойността на риска от рецидив от 41 точки, които не са променени от началото на изтърпяване на наказанието, липсват категорични доказателства за поведение, сочещо на трайна положителна промяна. Предпоставката да е изтърпял повече от половината на предвидения по чл.70, ал.1, т.2 от НК срок, безспорно е налична, видно от справката от Затвора, но не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като по отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в затвора, не са реализирани целите, набелязани в плана на присъдата. Съгласно изготвения доклад, все още липсва основание да се приеме, че е настъпила трайна и необратима нагласа за недопускане на бъдещи закононарушения. Няма доказателства за настъпила необратима промяна, а корекционно-възпитателната работа не е приключила, предстои работа с осъдения по две групи дефицити. Отчетени са положителните промени - полагането на труд, наличие на награди и липса на наказания. Изводът, който следва след преценка на документите в затворническото досие, е че за постигане на заложените в плана на присъдата в цялост е необходимо работата с него да продължи до пълното постигане на набелязаните цели. Затова настоящият състав намира, че правилно е прието от решаващия съд, че не са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Изготвеният от ИСДВР доклад не е бил приет безкритично от съда, първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил всички налични материали по делото. Поведението на осъдения, съдебното му минало и наличните дефицити са подробно изследвани, в мотивите е посочено ясно и категорично становището на съда по тези въпроси, което се споделя изцяло от настоящия състав. Конкретно са били обсъдени цялостното поведение на осъдения, съдебното му минало, необходимостта от индивидуална корекционна работа, които съгласно изискванията на закона, са изложени в доклада по чл.155 от ЗИНЗС. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че мотивите на първоинстанционния съд да откаже уважаване на молбата са обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства, съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият 3 състав също приема, че действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.

Изложените конкретни доводи против определението в жалбата, че по делото са налични доказателства за поправяне, са неоснователни с оглед посоченото по-горе. Оспорването на оценката на началника на затвора като необективна и некоректна не е основано на налични доказателства и затова беше прието за голословно. Твърденията, че осъденият се е отнесъл критично към престъплението не се базират на материалите в затворническото досие, защото при препланиране на присъдата е посочена като проблемна именно зоната, свързана с отношение към правонарушението. По всички тези въпроси първостепенният съд е изложил подробни мотиви, които не се налага да бъдат повтаряни, тъй като се споделят изцяло.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №5385 от 06.10.2026г., постановено по чнд №5358/2026г. по описа на СГС, което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ на осъдения А. У..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4