Решение № 2416 от 08.10.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2416 град Бургас

, 08.10.2019год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд, граждански състав на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в състав

Съдия: Пламен Дойков при секретаря Кина Киркова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 4352 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.

Делото е образувано по исковата молба на Х.А.А.,

ЕГН **********,*** чрез адв. С.К.,*** против ОД МВР гр. Бургас, гр. Бургас, ул.„Х. Ботев” № 46. Ищецът претендира, че в периода 01.01.2017г. до 31.05.2019г. е полагал труд на 12- часови работни смени , предварително определени с график за всеки месец като полицай в 05 РУ МВР гр. Бургас. Ищецът твърди, че за периодът 01.01.2017г. до 31.05.2019г. е положил общо 1384часа нощен труд, както следва : за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. – 592часа; за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. – 552 часа; за периода 01.01.2019г. до 31.05.2019г. – 240часа. Посочените часове според ищецът следвало да се преизчислят с коефициент 1.143 , което правело общо 1581.91часа дневен труд.

Това пресмятане от дневен към нощен труд водело до извънреден труд от 197.91часа , който следвало да бъде заплатен от ответника . Претендира се за сумата от 1187.47лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 197.91часа за периода 01.01.2017г. до 31.05.2019г. , ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане , както и направените разноски в производството. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1356.28лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв, в размер на 197.92часа.

Ответникът ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А.Д.. Исковата молба се оспорва като неоснователна както по основание, така и по размер. Сочи се, че Х.А. е заемал длъжността „полицай“ и „старши полицай“ в Група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при 05 РУ МВР. В представеното удостоверение е видно, че А.

*** считано от 04.01.2017г., след която дата е заемал длъжността „полицай“ в Група ООР на 05 РУ МВР Бургас. Посочени са категориите държавни служители, като ответникът твърди, че приложим към квалификацията е ЗМВР. В отговорът си процесуалният представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният труд е бил надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд, както и че е бил своевременно заплатен. Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Заявява се , че според тези нормативни актове липсва текст, по който да се прилага претендираното увеличение по коефициент 1,143, т.е. съотношението дневен – нощен труд следва да е 1 към 1 . От там, както и от издадените от министъра на вътрешните работи заповеди, следвало за времето между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща допълнително възнаграждение по 0,25лева. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника гл. юрисконсулт Димчева не се явява, но депозира писмено становище по даване ход на делото, изслушването на вещото лице и проемането на писмените доказателства. Исковата молба се оспорва и се поддържа писмения отговор по нея. Претендира се отхвърляне на предявените искове.

Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.

Заключението на вещото лице е, че за периода от м. януари 2017г. до м. май 2019г. ищецът е положил общо 1384часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 1581,92часа труд.

Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 197,92часа извънреден труд, който е оценен на 1356.28лева.

Съдът, след като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на ответницата по делото, счита за установено следното.

По делото не се спори , че между ищецът Х.А.А. *** е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „полицай“ и „старши полицай“ в Група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при 05 РУ МВР в процесния период.

Съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.

176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно чл.

9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).

С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според което за периода м. януари 2017г. – м. май 2019г. ищецът е положил общо 1384часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1581.92часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 197.92часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1356.28лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след увеличението размер.

С оглед основателността на претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 03.06.2019 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 313.00лева за платено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на същото не може да бъде споделено. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г.

За минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена сумата от 313.00лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата.

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск, която е в размер на 54.12лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 150.00лева.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва върху него.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд Р ЕШ И:

ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Х. Ботев” № 46, представлявано от Директора Р.С., ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.А., ЕГН **********,***- адв. С.К.,***, сумата от 1356.28 лева/ хиляда триста петдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г. до 31.05.2019г.- разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 03.06.2019г. до окончателното изплащане.

Разпечатката съдържа 36 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f07392a-9d1b-47e0-b6b6-855bc187387a