Решение № 191 от 20.06.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. С., 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело ....0232200100383 по описа за 2023 година

Предявени са искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, с правна квалификация: чл. 2 ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ и цена на иска за неимуществени вреди - 160 000 лв., а на исковете за имуществени вреди : 50 000лв, 4500лв, 200лв, 2050лв и 500 лв.

В исковата молба ищцата твърди, че на 25.02.2014 г. била задържана за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по досъдебно производство ДП ....95/2014 г. по описа на РУП-С..

С постановление от същата дата била привлечена като обвиняем за престъпление по чл.

116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 25.02.2014 г., в гр. С., в съучастие с Я.Я.М. и П.Х.М., като съизвършител, направила опит умишлено да умъртви по особено мъчителен начин и с особена жестокост М.Б.К..

С Определение № 13 от 27.02.2014 г. по ЧНД № 88/2014 г. на СлОС й била взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определение ....3/06.03.2014 г. по ВЧНД ....8/2014 г. на БАС била тази мярка била потвърдена.

С определение № 19/28.03.2014 г. по ЧНД №119/2014 г. на СлОС, „задържането под стража“ било изменено на „домашен арест“

С Определение № 34 от 14.05.2014 г. по ЧНД ....00/2014 г. на СлОС й била изменена мярка от „домашен арест“ в „парична гаранция“от 2000лв.

С Постановление за привличане на обвиняем от 11.05.2015 г., била повторно 1 привлечена като обвиняем по ДП....95/2014г. и повдигнато обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, във вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 25.02.2014 г., в гр.

С., в съучастие с Я.Я.М. и П.Х.М., като съизвършител, направила опит умишлено да умъртви по особено мъчителен начин и с особена жестокост М.Б.К..

На 30.07.2014 г. ОП-С. внесла в съда обвинителен акт с обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по който било образувано НОХД № 316/2014г. на СлОС.

Твърди, че с присъда № 40/21.11.2014г по НОХД № 316/2014г. била призната за виновна и осъдена на 12 години лишаване от свобода, като тримата подсъдими, в т.ч. ищцата били осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000лв., ведно със законната лихва от 25.02.2014г. и д.т. от 4500лв.

С решение № 30/07.04.2015г. по ВНОХД № 12/2015г. на БАС, присъдата била отменена, а делото – върнато от стадия на ДП.

Твърди се, че на 23.09.2015г. бил внесен в съда нов обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 422/2015г. на СлОС, приключило с присъда № 8/23.03.2017г., с която ищцата била призната за виновна и осъдена за престъпление по чл. 131 ал.1 т.5 и 9 предл.2, вр. с чл. 129 ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 54 НК, като наложената й наказание било 5 години лишаване от свобода.

Със същата присъда била призната за невиновна и оправдана за по-тежкото престъпление по чл. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. с чл.115 вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК, а тримата подсъдими - осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец сумата 50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.02.2014г. и 200лв. - разноски за адв. възнаграждение.

С присъда № 45/19.04.2018г. по ВНОХД ....71/2017г. на БАС, присъдата на СлОС била частично отменена, като ищцата била призната за невиновна и оправдана и за престъпление по чл. 131 ал.1 т.5 и 9 предл.2, вр. с чл. 129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 54 НК.

С решение № 66/28.08.2019г. по КНОХД № 1220/2017г. на ВКС, присъдата на БАС била оставена в сила, тоест започналото на 25.01.2014г. наказателно производство приключило на 28.08.2019г. и продължило общо 5 години и 6 месеца.

Твърди, че в периода 25.02.2014г. - 31.03.2014г., търпяла различни репресивни мерки когато била с мярка за неотклонение“ задържане под стража“, а от 31.03.2014г. до 19.05.2015г. - под домашен арест, като и при двете мерки била лишена от възможността за свободно придвижване.

С третата мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 2000лв. била лишена от възможността на ползва тази парична сума за насъщни и неотложни разходи в периода 19.05.2014 г. - 28.08.2019г., в т.ч. за двете си деца. Тъй като по времето на тези мерки за процесуална принуда, съпругът й също бил задържан по същото наказателно производство, фактически и двамата родители на две малолетни деца били лишени от възможността да се 2 грижат за децата си, което допълнително й причинило тежък стрес и довело до влошаване на брачните им отношения.

Твърди, че като последица от незаконно повдигнатото й обвинение през целия процесен период, преживявала ежедневен психологически дискомфорт, съпътстван със силен стрес, загуба на сън, безпокойство, сърцебиене, психически притеснения до степен на временни депресивни състояния, свързани с възможността да получи незаслужено наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор. Накърняване на доброто й име в обществото, дискредитирането й сред близки и приятели. Изпитвала страх, че ако получи ефективна присъда, двете й деца ще останат безпризорни и безконтролни.Понесените неимуществени вреди тя оценява в общ размер на 160 000лв., от които: 150 000лв- от незаконното обвинение срещу нея и 10 000лв- от взетите спрямо нея мерки за процесуална принуда.

Твърди, че освен неимуществени вреди, понесла и имуществени в общ размер на 2550лв, от които: 2050лв, изразяващи се в пътни разходи до гр.Б. и гр.С. за явяване в с.з по наказателните производства, описани подробни в исковата молба, осъществени с личния й автомобил „Ф.Ш.“ и 500лв. -разноски за адв. възнаграждение, платено за адв. защита по наказателно производство.

Въпреки че била изцяло оправдана, с присъдата но ВНОХД ....71/2017г. по описа на БАС, съдът пропуснал да измени присъдата на СлОС и в гражданската й част, в резултат на което тя била осъден за заплати на гр.ищец сумата 50 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, 4500лв. – д.т. и 200лв. –разноски., или общо 54 700 лв.

Поради липса на процесуален ред за изменение на присъдата, искането за бъде изменена в тази част и отхвърлен гражданския иск, било оставено без уважение от съда и сега тя дължала общата сума 54 700лв.

Моли за съдебно решение, с което Прокуратурата на Република Б. бъде осъдена да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в размер на 160 000 лв., в т.ч. 10 000лв. -обезщетение за неимуществени вреди от взетите мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и обезщетения за имуществени вреди в размери: 50 000 лв., 4500 лв, 200 лв, и 2 050 лв. и 500лв,

Претендира и законната лихва върху сумата 150 000лв, считано от влизане в сила оправдателната присъда -28.08.2019г, върху сумата 10 000лв- считано от 31.03.2014г, а върху сумите 2050лв и 500лв - считано от 28.11.2014г, когато бил направен съответния разход.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло всички исковете по основание и размер.

Счита, че иска по чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ е неоснователен и погасен по давност.

Мярката за неотклонение „Задържане под стража“ била взета и изменена на 28.03.2014г., а ИМ - депозирана в деловодството на съда на 23.10.2023г., т.е значително след изтичане на 5годишната погасителна давност.

3

Прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на акцесорна претенция за заплащане на лихви.

Твърдяло се, че вредите са настъпили от тежките условия в ареста, но според константната съдебна практика, ПРБ няма как да отговаря за условията в местата за лишаване от свобода. Търсенето на обезщетение в тази насока било на друго правно основание - чл.1 от ЗОДОВ и срещу друг ответник.

Освен това, в исковата молба липсвали твърдения за незаконосъобразност на взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение "Задържане под стража". Ищцата е била с мярка за неотклонение "Задържане под стража" в един изключително кратък период от време, 25.02.2014г. до 31.03.2014г. Дори да се приемело, че през този период е търпяла някакви вреди, то те не можело да са единствено в резултат от действия на Прокуратурата.

Единствено задържането на ищцата до 72 часа било с акт на наблюдаващия прокурор, а мярката й за неотклонение била определена със съдебни актове на ОС-С. и AC-Б., върху които Прокуратурата нямала пряко отношение. Счита, че последващото изменение на мярката за неотклонение от "Задържане под стража" в "Домашен арест" не би могло да обоснове незаконосъобразност, както на първоначално определената, така изменената мярка за неотклонение.

Искането на прокуратурата за вземане спрямо ищцата на мярка за неотклонение „задържане под стража“ било уважено от две съдебни инстанции, чиито определения в тази насока разкриват мотивите им, че предпоставките по чл.63 от НПК са налице и не се касае за грешна преценка от страна на наблюдаващият ДП прокурор.

Намира иска за обезщетение за неимуществени вреди за неоснователен и недоказан, както и силно завишен по размер, несъобразен със съдебната практика, принципа за справедливост, средния годишен доход на едно лице към 2014-2019г., стандартът на живот и покупателната възможност към датата на увреждането, като размерът на обезщетението не следва да се превърне в източник на забогатяване на пострадалия.

Липсвали доказателства за твърдените в ИМ неимуществени вреди, в т.ч. за формирано към ищцата негативно отношение от страна на околните, в т.ч. дискредитирането й от близки и роднини, което да е в причинно-следствена връзка с наказателното производство по ДП ....95/2014 г.

Досъдебно производство приключено в рамките на една година и седем месеца, което напълно кореспондирало с понятието „разумен срок“ по смисъла на чл.6, §1 и чл.13 от КЗПЧОС.

Оспорва и акцесорния иск за лихви върху обезщетението да неимуществени вреди от незаконно обвинение, считано от 28.08.2019г, тъй като с оглед датата на подаване на ИМ/ 23.10.2023г/ претенцията била погасена по давност за периода 28.08.20-19г- 23.10.2020г.

Оспорва иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500лв., представляващи платено адв.възнаграждение по НОХД № 316/2014г. на СлОС, като неоснователен, тъй като по делото не са представени документи, обосноваващи заплащане 4 на това възнаграждение.

Оспорва иска за заплащане на сумата 2050лв., представляваща транспортни разходи за пътуване на ищцата и нейния защитник, като неоснователна и нередовна. Не било конкретизирано в ИМ вида на използвания транспорт, нито имало документи, удостоверяващи плащания за транспорта, за да се направи реална преценка дали твърдяната сума действително е сторена в разход и дали е била изразходена именно за посочената цел.

Счита претенцията за имуществени вреди на стойност 2050 лв. за погасена по давност, както основаната претенция, така и за лихви. Вредите били търпени до 28.11.2014 г., а исковата молба - подадена на 23.10.2023г.

Оспорва и претенцията на имуществени вреди в общ размер на сумата 54 700лв, представляваща сбор от 50 000лв 4500лв и 200лв, тъй като липсвали доказателства, че ищцата е претърпяла реални вреди, произтичащи от плащане на част или цялото присъдено обезщетение за неимуществени вреди по наказателното дело, тоест тя е поискала репариране на вреди, които не е претърпяла, което водело до извод, че искът е недопустим. Оспорва и акцесорната претенция за лихви.

В с.з. ищцата лично и представлявана от процесуален представител, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски, в т.ч. адв. възнаграждение, уговорено по реда на чл. 38 ал.2 ЗА. Не представя списък на разноските.

В с.з. Прокуратурата на Република Б. се представлява от Прокурор по ОП-С., който оспорва изцяло предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.