Определение № 929 от 20.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 929 гр. Варна, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.ев

Деница С. като разгледа докладваното от Красимир Т. В.ев Въззивно гражданско дело № 20253100501571 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба вх. № 635/09.01.2026 г. от В. И. Н. и З. Г. Н., чрез адв.

М. Д., с искане да изменение в частта за разноските на Решение № 1296/04.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1571/2025 г. по описа на ВОС.

В молбата се сочи, че с оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът следва да присъди на въззивниците и сторените от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както за първоинстанционното, така и за въззивното производство. Твърди се, че с исковата молба са представени пълномощни, изхождащи от ищците, за учредена в полза на представляващия ги адвокат представителна власт, а той от своя страна е приел упълномощителните действия, като е подписал пълномощните. Излага се, че по този начин страните са сключили договор да бъдат представлявани от адвоката, който да завежда и води делата им, включително и с правото да сключва спогодба, да увеличава, намалява и изменя иска, с правата на отказ от иска или оттеглянето му, с признаване на исканията на противната страна, получаване на пари или други ценности, с правото на отказ от обжалване и оттегляне на жалбата, както и да преупълномощава други адвокати с правата по пълномощното. Молителите твърдят, че от извършените процесуални действия се обуславя извод, че именно представляващия ги адвокат е 1 извършил действията, за които е бил упълномощен. Намират, че макар и представените договори за правна защита и съдействие да не са подписани от тях, то те са подписани от процесуалния им представител и съдържат подробно описание индивидуализиращо заплатените му възнаграждения за двете съдебни инстанции, с оглед извършените от него действия. Твърдят, че представените договори за правна защита и съдействие (от кочан), неподписани от тях, но подписани от адвоката имат характер на разписки и съдържат изявления, че сумите описани в договорите са му били заплатени към посочените дати, в брой и удостоверяват по надлежен начин осъществените плащания на посочените в тях основания.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни М. К. А., М. Д. Д. и П.

Д. Н., чрез адв. К. М., са депозирали отговор, с който изразяват становище за неоснователност на молбата и молят същата да бъде оставена без уважение.

Намират за несъстоятелни твърденията, че подписвайки пълномощното за процесуално представителство, страните и пълномощникът им са сключили договор за процесуално представителство. Излагат, че упълномощаването е едностранна сделка, при която волеизявление прави единствено упълномощителя, респ. твърдението, че подписано от двете страни пълномощното придобива характер на договор намират за неприемливо.

Излагат, че липсата на подписан от двете страни договор за правна помощ с уговорено адвокатско възнаграждение лишава същия от доказателствена стойност относно постигнатото от страните съгласие по клаузите обективирани в него.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба, подадена от В. И. Н. и З. Г. Н., двамата чрез адв. Д., срещу Решение №1405/24.04.2025 г., поправено с Решение №3022/12.08.2025 г., постановено по гр. д. №10432/2023 г. по описа на РС - Варна, с което е отхвърлен 2 предявения от жалбоподателите срещу М. Д. Д., П. Д. Н. и М. К. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че В. И. Н. и З. Г. Н. са собственици на реална част с площ от 568 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, последно изменена със заповед КД-14-03- 1161/09.05.2011 г. на началника на СГКК – Варна, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, с. о. “Боровец-юг“, целият с площ от 700 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: част 173, при съседи: ***, ***,

***, ***, на основание изтекла в полза на В. И. Н. и З.

Г. Н. придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт с намерение за своене (владение, упражнявано заедно от Н.и), в периода от 1998 г. до м. август 2023 г., която реална част е повдигната в червен цвят в приложение на л. 20 по делото, при съседи на реалната част: ***, гора, улица, ***, останалата част от ПИ с идентификатор *** по КККР.

С решение № 1296/04.12.2025 г. съставът на ВОС е отменил изцяло решение № 1405/24.04.2025 г., поправено с решение № 3022/12.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 10432/2023 г. по описа на ВРС, като вместо него е постановил:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. И. Н., ЕГН **********, и З. Г. Н., ЕГН **********, от една страна, и М. Д. Д., ЕГН **********, П. Д. Н., ЕГН **********, и М. К. А., ЕГН **********, от друга страна, че В. И. Н. и З. Г. Н. са собственици на реална част с площ от 568 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, последно изменена със заповед КД-14-03- 1161/09.05.2011 г. на началника на СГКК – Варна, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, с. о. “Боровец-юг“, целият с площ от 700 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: част 173, при съседи: ***, ***, ***, ***, на основание изтекла в полза на В. И. Н. и З. Г. Н. придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт с намерение за своене (владение, упражнявано заедно от Н.и), в периода от 1998 г. до м. август 2023 3 г., която реална част е повдигната в червен цвят в приложение на л. 20 по делото, при съседи на реалната част: ***, гора, улица, ***, останалата част от ПИ с идентификатор *** по

КККР, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Със същото решение, съдът е осъдил М. К. А., ЕГН **********, М. Д.

Д., ЕГН **********, и П. Д. Н., ЕГН **********, да заплатят на В. И. Н., ЕГН ********** и З. Г. Н., ЕГН **********, сума в размер на 1032,26 лв. (хиляда и тридесет и два лева и двадесет и шест стотинки), представляваща сторените в първоинстанционното и във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Съдът, като съобрази наведените от молителя възражения, намира, че не са налице такива, които да доведат до формиране на извод, различен от подробно мотивирания в постановения краен съдебен акт, в който е цитирана и съдебна практика на ВКС.

За пълнота на изложението, намира за необходимо да посочи и следното:

Договора за правна защита и съдействие представлява частен диспозитивен документ, подписан двустранно и изразяващ общото съгласие на страните за постигане на определен правен резултат. Същият представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него са направени от тези лица.

Съгласно задължителните указания дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013г. по т.д.№ 1/2012г. на ОСГТК на ВКС - съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е установила, че е заплатила възнаграждението. С договора за адвокатска услуга може да се удостоверява заплащането на разноските, но сключването му между клиента и адвоката следва да бъде удостоверено, като писмената форма не е форма за валидност, а е за доказване, и като такава тя изисква полагането на подписите и на двете страни (за да е налице договор).

В случая, както съдът е посочил в представените договори и пред първоинстанционното, и в настоящото въззивното производство, е положен подпис единствено от адвоката, но не и от клиентите, поради което не може да се приеме, че договор е сключен, нито могат да се установят параметрите на договора, вкл. размера на уговореното възнаграждение.

По отношение на наведените твърдения досежно представеното 4 пълномощно, следва да бъде отбелязано, че е безспорно наличието на валидно учредена представителна власт в полза на адв. Д.. Едностранната правна сделка, каквато е упълномощаването, обаче, не е годна да „санира“ пороците на договора за правна защита и съдействие, тъй като двете правни сделки се различават по правната си природа и значението си за процеса. Едностранната правна сделка по упълномощаването има за цел да докаже представителната власт на адвоката по отношение на клиентите пред съда, а двустранният договор за правна защита и съдействие има за цел да уговори клаузите на съглашението между адвоката и клиента и важи в отношенията между тях.

Подписът под едностранната правна сделка /пълномощното/ не може да служи за подпис /съгласие/ под договора за правна защита и съдействие. Съгласието на страната адвокатът да я представлява не може да се приравни на съгласие тя да заплати определено адвокатско възнаграждение.

Разписката за заплатено възнаграждение има правно значение само при доказан договор за правна защита и съдействие, тъй като само договорът може да служи за доказателство за възникване на права и задължения между страните, а разписката доказва само надлежното изпълнение на вече валидно възникналото задължение по договора.

По настоящото дело не е доказано валидното възникване на задължение за плащане на определена сума по договора за правна защита и съдействие, поради което разписката не е достатъчно доказателство за сторени разноски.

По изложените съображения, съдът намира, че искането на молителя за изменение на решението в частта за разноските не съдържа аргументи, които да обосноват извод в различен смисъл от вече изложения в решението такъв, поради и което молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 635/09.01.2026 г. от В. И. Н. и З. Г. Н., чрез адв. М. Д., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1296/04.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1571/2025 г. по описа на ВОС.

5

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6