Решение № 1516 от 28.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1516 гр. Пловдив, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20225330204630 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-3389-000168 от 02.08.2022г. на Началник Сектор в ОД на МВР - Пловдив, Шесто РУ Пловдив, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на В. К. Г., ЕГН **********, от **, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 к.т.

Жалбоподателят В. К. Г. в жалбата и депозирано писмено становище излага доводи за липса на осъществено от субективна страна нарушение и моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира направени по делото разноски.

Въззиваемата страна - Районно управление „Полиция“ 06 - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското 1 възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против В. К. Г. за това, че на 05.07.2022г. в 08:20 часа по път отворен за обществено ползване в гр.Пловдив, на бул.“Цариградско шосе“ № 47, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ 5ЕР РЕИХЕ“ с рег.

№ ** чужда собственост, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движние, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистиране на пътни превозни средства. На 29.03.2022г. регистрацията на лекия автомобил е била прекратена служебно с отбелязване в автоматичната информационна система на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. По случая е извършена проверка по образувана преписка ЗМ № 313/2022г. по описа на 06 РУ при ОДМВР-Пловдив и прокурорска преписка № 7662/2022г. Наказателното постановление се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН във връзка с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 12.07.2022г. на прокурор Д. К. – прокурор в РППловдив по преписка ЗМ № 313/2022г. по описа на 06 РУ при ОДМВРПловдив и прокурорска преписка № 7662/2022г. Препис от Постановлението е изпратено в 06 РУ ОДМВР-Пловдив за реализиране на административнонаказателната отговорност за осъществения състав на административно нарушение по ЗДвП от В. К. Г.. След като разгледах материалите по преписката, прецених, че водача В. К. Г. е извършил:

1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е наршил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Така изложените фактически положения на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Д. В. Ш., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, 2 непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема за извършено от обективна страна от жалбоподателя Г. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал МПС, чужда собственост, по път отворен за обществено ползване, без същото да е било регистрирано по надлежния ред, както изисква нарушената разпоредба.

В случая обаче, не се установява субективната страна на деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН. За да бъде извършено виновно, то нарушителя следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата, релевантни за нарушението.

Видно от съдържанието на разглежданото НП, както и от приложената в административната преписка справка, регистрацията на процесното МПС е прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и уведомяване на собственикът на пътното превозно средство. За разлика от останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното средство. По делото не се доказва това задължение да е изпълнено от наказващата администрация към датата на деянието, като бъдат предприети действия по уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация. Следователно, при така посоченото, липсва признак от фактическия състав на нарушението. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. В този смисъл, след като собственикът на лекия автомобил не е бил уведомен за дерегистрацията, то жалбоподателят, който не е собственик на МПС, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

3

Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателят В. Г. е извършил от обективна страна нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, то същевременно не се установи, че е извършил същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.

В издаденото НП е посочено, че се отнемат общо 10 точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР. Във връзка с това съдът намира, че следва да посочи, че отнемането на точките е последица, която възниква екс леге, след влизане в сила на наказателното постановление и отнемането на контролни точки няма самостоятелен санкционен характер, при което в посочената си част наказателните постановления изобщо не подлежат на съдебен контрол.

По отношение на разноските, на основание на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесното наказателно постановление, съдът счита, че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема тази му претенция за основателна, поради което и следва същите да му бъдат присъдени, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 22-3389-000168 от 02.08.2022г. на Началник Сектор в ОД на МВР - Пловдив, Шесто РУ Пловдив, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на В. К. Г., ЕГН **********, от **, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като неправилно и незаконосъобразно.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

4

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 22-3389-000168 от 02.08.2022г. на Началник Сектор в ОД на МВР - Пловдив, Шесто РУ Пловдив, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на В. К. Г., ЕГН **********, от **, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 к.т.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на В. К. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5