Решение № 4464 от 23.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4464 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100110993 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът С. Т. С. излага следните обстоятелства в исковата молба за обосноваване на исканията: ответникът Ч. Д. е извършвал действия без представителна власт и при неполагане на дължимата грижа от него при воденето на чужда работа по образуването и провеждането на принудително изпълнение по изп. дело № 524/2013 г. по описа на ЧСИ В. Л., която като съдебен изпълнител незаконосъобразно е образувала изпълнителното производство при липсата на пълномощия за адв. Ч. Д. за ищеца като взискател по изпълнението; в резултат на неправомерните деяния на ответниците паричното й вземане за лихва от 62542.44 евро, равняващи се на претендираната парична претенция от 127786 лева, по изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело, е било погасено поради изтичане на срока на кратката погасителна давност, а последното представлявало претърпяна загуба. Претендира солидарното й заплащане на посочената сума, заедно със законната лихва върху нея от момента на увреждането – 28.10.2016 г. (датата, на която вземанията за лихви са били погасени по давност), и разноските.

Ответниците Ч. Н. Д. и В. А. Л. в законоустановения срок оспорват основателността на исковете, възразявайки че изложените в исковата молба обстоятелства са неверни; налице е надлежно учредена представителна власт от ищеца и извършване на всички необходими процесуални действия във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство.

1

Третото лице помагач на страна на ответника В. А. Л. – “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД в законоустановения срок оспорва основателността на исковете, възразявайки че вземанията на ищеца са погасени по давност; налице е добросъвестно изпълнение на задълженията на ЧСИ В. Л. по образуваното изпълнително дело, респективно не са настъпили вреди в патримониума на ищцата в резултат на предприетите от нея процесуални действия.

Третото лице помагач на страната на ответника Ч. Н. Д. – “ЗАД А.“ АД в законоустановения срок оспорва основателността на исковете, възразявайки че не са налице предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане за ангажиране на отговорността на Ч. Д., а при условията на евентуалност – прави възражение за погасяване на възникналите в полза на ищеца вземания по давност.

Третото лице помагач на страната на ответника Ч. Н. Д. – ЗК „У.“ АД не е подал отговор в законоустановения срок. Същият е депозирал становище, в което излага съображения, че към момента на настъпване на соченото в исковата молба събитие не е съществувало валидно застрахователно правоотношение между него и ответника Ч.

Д., а при условията на евентуалност поддържа, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника Ч. Д., както и че вземанията са погасени по давност.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

От представената заповед за изпълнение на парично задължение от 28.10.2013 г., издадена по гр. дело № 43829/2013 г. по описа на СРС, 71- състав, и изпълнителен лист от същата дата, се установява, че трето за настоящия спор лице – К.П. е осъдено да заплати на ищеца С. Т. С. сумата от 62652. 44 евро, представляваща лихва за периода 01.12.2008 г. – 29.11.2010 г., съгласно споразумение с нотариална заверка на подписите на страните от 29.11.2010 г., и сумата от 5250.75 евро – разноски по делото, от които 2450.75 лв. държавна такса и 2800 лв. възнаграждение за адвокат. По делото са представени документите, послужили като основание за издаване на процесната заповед за изпълнение - споразумение за издължаване на паричен заем от 29.11.2010 г., подписано между ищеца С. С. и третото за настоящия спор лице - К.П., както и анекс от 24.02.2011 г. към споразумението. Представен е и договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и ответника Ч. Д., от съдържанието на който се установява, че последният е приел да оказва правна помощ и съдействие, изразяващи се в представителство по заповедно производство пред СРС, срещу уговорено възнаграждение в размер на 2800 лева.

От представения заверен препис на изпълнително дело № 20219220400081 по описа на ЧСИ В. Л. с рег. № 780 на КЧСИ се установява, че същото е образувано въз основа на молба от 12 декември 2013 г., подадена от ищеца С. С., чрез ответника Ч. Д., 2 в качеството му на неин пълномощник. Към молбата са приложени заповедта за изпълнение на паричното задължение и изпълнителния лист от 28.10.2013 г.

Установява се, че в хода на изпълнителното дело съдебният изпълнител – ответникът в настоящото производство ЧСИ В. Л., е предприемала действия по принудително изпълнение, изразяващи се в изпращане на запорни съобщения от 16.12.2013 г. до банкови и кредитни институции в страната, в резултат на които по изпълнителното дело е постъпвала информация относно липсата на парични средства по откритите сметки с титуляр К.П..

В настоящото производство е представено пълномощно от 07.10.2013 г., съгласно съдържанието на което С. С. е упълномощила Ч. Д. да я представлява пред РС – гр. София и ЧСИ (л. 158 от делото). Наред с това от ищеца по делото е представен и заверен препис от СРС от пълномощното и договор за правна защита и съдействие от същата дата – 07.10.2013 г., от съдържанието на които се установява, че ищецът С. С. е упълномощила ответника Ч. Д. да я представлява и защитава по заповедно производство пред СРС (л. 376 от делото). Между страните съществува спор относно обема на представителната власт, която е възникнала в полза на ответника Ч.

Д., като при съобразяване на представения по делото заверен препис от пълномощното, представено в производството пред СРС по издаване на заповед за изпълнение, съдът намира, че обемът на учредената в полза на ответника представителна власт е бил ограничен до процесуално представителство по заповедното производство, а изявлението, с което е посочена и “представителна власт в производство пред ЧСИ“, при изричното му оспорване от ищеца, допълнително добавено в пълномощното.

По делото е представена и подадена от ищеца С. С., чрез ответника Ч. Д., против К.П. – трето на производството лице, искова молба с вх. № 46047 от 11.04.2014 г. по описа на СГС с предявени искове по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 70000 евро, представляващ частичен иск за главница в общ размер на 302300 евро, както и сумата от 30000 евро, представляваща лихви за забава за периода от 01.12.2010 г. до 11.04.2014 г., произтичащи от сключено между страните споразумение от 29.11.2010 г. От възпроизведеното в съдържанието на исковата молба се установява, че ищецът С. С. към момента на депозирането й – 11.04.2014 г., е била запозната с образуваното изпълнително производство по изп. дело № 524/2013 г. по описа на ЧСИ В. Л., тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се е позовала на процесното изпълнително дело, като изрично е посочено, че в исковото производство не се претендира лихва за забава за периода от 01.12.2008 г. до 29.11.2010 г., за който е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По образуваното въз основа на посочената искова молба производство по гр. дело № 5231/2014 г. на СГС е постановено решение от 24.01.2017 г., с което предявените искове са изцяло отхвърлени. С решение от 13 декември 2019 г. по гр. дело № 3

6728/2018 г. на САС решението на СГС е отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 11.04.2011 г. до 11.04.2014 г., и вместо което ответникът по исковете К.П. е осъдена да заплати на С. С. на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата от 70000 евро, заедно със законна лихва от 11.04.2014 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 30000 евро, представляваща лихва за периода от 11.04.2011 г. до 11.04.2014 г. Решението на СГС е потвърдено, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода 01.04.2011 г. до 10.04.2011 г.

Съгласно решението на САС решението на СГС от 24.01.2017 г. е влязло в сила, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 01.12.2010 г. до 01.04.2011 г. От представения протокол от открито съдебно заседание по посоченото гражданско дело пред САС, проведено на 15.11.2019 г., се установява, че С. С. е потвърдила процесуалните действия, извършени по делото от адв. Ч. Д., като същата е заявила, че го упълномощава да я представлява пред САС, както и пред ВКС. Въз основа на процесното решение на САС е издаден изпълнителен лист от 18.11.2020 г. в полза на ищеца С. С.. По делото са представени и писмени бележки от 12.07.2016 г., и отговор на касационна жалба от 18.01.2018 г., от които се установява, че са били депозирани от ищеца С. С., чрез ответника – Ч. Д., депозирани в съда писмени книжа и в които като адрес за кореспонденция е посочен гр. София, кв. Манастирски ливади – Изток, бул. “*******, офис 14.

От представения препис от изпълнително дело № 202178004000019 по описа на ЧСИ В. Л. се установява, че същото е образувано по молба на ищеца С. С. от 14.01.2021 г., подадена чрез ответника Ч. Д., в качеството му на процесуален представител на ищеца, въз основа на изпълнителния лист от 18.11.2020 г. Към молбата за образуване на изпълнителното дело освен изпълнителният лист е приложено и пълномощно от 13.02.2021 г., съгласно което ищецът С. СТ. е упълномощила ответника Ч. Д. да я представлява и защитава по изпълнително дело по описа на ЧСИ В. Л. за 2021 г. (л. 1- 3 от делото). В хода на изпълнителното дело се установява, че съдебният изпълнител е изпращал покани за доброволно изпълнение до длъжника, като други действия по принудително изпълнение не са извършвани.

По молби на взискателя по изпълнителното дело – ищеца С. С., от 23.06.2021 г. и от 25.06.2021 г., подадени чрез процесуалния й представител – адв. Ч. В., процесните образувани пред ответника – ЧСИ В. Л. изпълнителни дела са изпратени на ЧСИ И. Д. с рег. № 922 на КЧСИ, за които е образувано изп. дело № 81/28.06.2021 г. по описа на ЧСИ И. Д. (л. 282 – 283 от делото). Установява се, че по новообразуваното изпълнително дело с молба, подадена от процесуалния представител на взискателя – адв. Ч. В., е поискано извършването на действия по принудително изпълнение чрез посочване на конкретни изпълнителни способи, като предприетите действия от съдебния изпълнител по изпълнителното дело се изразяват в извършването на справки 4 относно имущественото състояние на длъжника.

По делото са представени още и молба от 17.08.2021 г., подадена от ищеца С. С., чрез процесуалния й представител – Ч. В., до СГС с искане за издаване на удостоверение, което да послужи за признаване и допускане в изпълнение на постановеното от СГС решение срещу К.П. в Република Сърбия (л. 377 – 379 от делото).

Представени са и преписи от протокол от заседание на Адвокатски съвет при Адвокатска колегия – гр. Шумен и от решение от 14.04.2022 г. на Висшия адвокатски съвет, от които се установява, че е отказано образуване на дисциплинарно производство против ответника – адв. Ч. Д., по подадени от ищеца С. С. жалби, както и справка относно актуално състояние на ответника – адв. Ч. Д., от която се установява, че същият е вписан в Адвокатска колегия – Шумен с адрес на адвокатска кантора – гр. Шумен, ул. “******* *******, кантора 23.

За установяване на съществуващи между ответниците и третите лица помагачи застрахователни правоотношения по делото са представени застрахователни полици с приложени към тях общи условия.

Представени са и договори за наем на недвижим имот , от които обаче не се установяват релевантни за настоящия спор обстоятелства.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на притежаваното от третото за настоящия спор лице К.П. секвестируемо движимо и недвижимо имущество за периода от 28.10.2013 г. до 28.10.2016 г. и до момента на изготвяне на заключението. Заключението по експертизата е изготвена при съобразяване на извършени справки в Имотния регистър, НАП, както и в търговски банки в страната, поради което и съдът приема за достоверни като обективно и компетентно дадени изводите на вещото лице. От заключението се установява, че третото лице е имало разкрити разплащателни сметки в 5 български банки за процесния период, по които обаче или е липсвало движение или е имало налични минимални суми (така например към 28.10.2013 г. салдото по сметка с IBAN ******* е било в размер на 10.08 евро). Единствено по сметка в “Уникредит Булбанк“ АД с титуляр К.П. с IBAN ******* за периода от 28.10.2013 г. до 28.10.2016 г. се установява, че са постъпили 55363.68 лева и изразходвани 55341.93 лева, като от тази сума на 27.03.2015 г. е постъпила сума 53800 лева с основание „Адвокатско дружество Г. – договор по чл. 39 за възнаграждение“ и на същата дата е изтеглена на каса от К.П. сумата 53300 лева, и салдото по сметката към 28.10.2016 г. възлизало в размер на 21.75 лева. Процесната сметка е закрита на 11.02.2019 г. От поясненията на вещото лице при неговото изслушване в открито съдебно заседание от 08.03.2023 г. (л. 393 от делото) се установява, че същата сметка е била открита на 27.03.2015 г., като вещото лице е посочило, че извън предмета на извършената от него проверка е установяването на 5 обстоятелството дали налагането на запор по сметката е извършено преди или след постъпване на средствата по сметката и разходването им.