Решение № 521 от 12.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110111037 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 40650/02.03.2022 г., постъпила в съда на 01.03.2022 г., от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 против Р. И. Й., ЕГН **********, с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17520973 от 12.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24589/2021 г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: 204915054 бил сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17520973 на 12.12.2019 г., по силата на който на ответницата бил отпуснат кредит и била предоставена кредитна карта „Mastercard” с персонален идентификационен номер. Твърди се, че на 12.12.2019 г. ответницата е усвоила част от отпуснатия и кредитен лимит посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“. Поддържа, че съгласно процесния договор между ответницата и първоначалния кредитор било подписано Приложение към Договора за револвиращ кредит с код на усвояване CREX – 17520959, в което били уговорени условията по усвояването на част от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане. Твърди се, че ответницата усвоила от кредитната карта сума в размер на 1 500 лв. в периода от 12.12.2019 г. до 09.09.2020 г., като кредитният лимит бил увеличен през месец август 2020 г. и към 14.08.2020 г. усвоената от ответницата сума била в размер на 1617.72 лева /съгласно уточнителни молби от 28.03.2022 г. и 07.04.2022 г./. Посочва, че 1 съгласно сключения между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България договор усвоената парична сума по кредита за срока на договора се олихвява с договорна лихва в общ размер от 387.69 лева. Договорната лихва била фиксирана, като годишният лихвен процент е в размер на 35 %. Кредитополучателят не изпълнявал задълженията си. На длъжника било начислено и обезщетение за забава в размер от 113.10 лева, изчислено в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска от 10.09.2020 г. до 28.04.2021 г. /съгласно уточнителна молба от 28.03.2022 г./, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не било начислявано обезщетение в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Излага, че на 10.09.2020 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви, като длъжникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо, но доброволно изпълнение не е постъпило. Тъй като ответницата не е изплатила задълженията си по договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD17520973 от 12.12.2019 г., то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответницата, по което било образувано ч. гр. д. № 24589/2021 г. на СРС, длъжницата депозирала в срок възражение срещу издадената от съда на 21.05.2021 г. заповед, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането. Иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца посочените суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24589/2021 г. на СРС сумата 1617.72 лева изискуема главница /съобразно уточнителна молба с вх. № от 11.04.2022 г. / по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17520973 от 12.12.2019 г., сключен от длъжницата с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 10.09.2020 г. към Рамков договор за цесия от 19.08.2019 г.; сумата 387.69 лева договорна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 09.09.2020 г. и сумата 113.10 лева обезщетение за забава за периода от 10.09.2020 г. до 28.04.2021 г. /съгласно уточнителна молба от 28.03.2022 г./. Претендира се законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.04.2021 г. до окончателното изплащане.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез адв. С. Б.. Оспорват се исковете като неоснователни. Твърди недействителност на процесния договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17520973 от 12.12.2019 г., доколкото същият бил подписан от лице, което не разполагало с представителна власт да представлява първоначалния кредитор. Счита, че договорът бил нищожен, тъй като противоречал на закона и на добрите нрави, а с някои от договорените клаузи се целяло заобикаляне на закона. На следващо място твърди, че не била спазена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото не всички елементи от договора били с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.

2

Посочва, че по делото не били представени общи условия, подписани от ответницата, което било нарушение на разпоредбите на ЗПК. Твърди наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Поддържа, че процесният договор бил сключен в нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 ЗПК – погасителният план не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, липсвало изрично посочване на правото на отказ на длъжника от договора, размерът на лихвения процент на ден, лихвата била неясно определена като били посочени две различни стойности, съответно 32.63 % и 35 %. Счита, че разпоредбите от договора, с които се уговаряло заплащане на възнаградителна лихва били неравноправни.

Твърди неравноправност на чл. 15 от процесното съглашение, както и, че липсва ясно посочен размер на ГПР. Счита за недоказано твърдението на ищеца, че на ответницата е била действително предоставена кредитна карта, както и твърдението за усвояване от нейна страна на твърдяната сума по договора за кредит. Оспорва сключената между първоначалния кредитор и ищеца цесия да е била съобщена надлежно на ответницата.

Излага твърдения за липса на настъпил падеж на част от погасителните вноски и счита, че доколкото процесният договор не е бил обявен за предсрочно изискуем, претенциите на ищеца са преждевременно предявени. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Предявените искове са с правна квалификация: чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1, 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ;

Приложено е ч. гр. д. № 24589/2021 г. на СРС, 88 с-в, от което се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Р. И. Й. за вземанията, предмет на настоящите искове. По делото е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

От приложения към делото договор за потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17520973 от 12.12.2019 г. е видно, че ищецът е предоставил на ответника Р. И. Й. кредит под формата на кредитен лимит (овърдрафт) в размер до 1500 лв. Съгласно договора кредитът може да бъде отпуснат чрез теглене от банкомати (АТМ), плащания чрез терминални устройства (POS) и др. (чл. 2), превод на пари по сметка (чл. 3), чрез покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори, за което се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на трансакцията (чл. 4) чрез трансакции на въз основа на картата след нейната активация (чл. 5). Т. е. револвиращият кредит до размер от 1500 лв. – може да се усвои комбинирано по различен начин.

От приложените писмени доказателства /л. 6/ е видно, че ответникът е усвоил част 3 от уговорения кредитен лимит за сумата от 779 лв., с която е финансирано закупуването на стока /дърворезачка – банциг ТС-SB 305 U/. Съгласно уговорените между страните параметри /л. 6-7/, кредитът подлежи на връщане на 36 погасителни вноски, всяка в размер на 44.81 лв. Последната погасителна вноска е с падеж на 01.01.2023 г. Следва да се посочи и, че актуалната съдебна практика приема, че „Ако в исковото производство по реда на чл.

415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по чл. 422 ГПК“ – виж решение № 76 от 07.06.2022 г. по гр. д. № 2640/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о., решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на II т. о. на ВКС и решение № 193 от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г. на II т. о. на ВКС , решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 171 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1273/2019 г. на II т. о. на ВКС. Т. е. с връчването на препис от исковата молба на ответника е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията, а й крайния падеж на договора е 01.01.2013 г. като съдът при всички положения следва да съобрази падежиралите суми към дата на приключване на устните състезания.

Не се установява по делото обаче да се усвоени други суми от ответника освен тази за закупуването на стоката. С отговора на исковата молба изрично е оспорено получаването на кредитната карта и нейната активация съобразно предвидената в договора процедура.

Търговецът-продавач е удостоверил, че конкретното лице е получило стока срещу цена, усвоена от кредитна карта само за покупката на дърворезачката, за която са представени доказателства и за заплащането на сумата на БАУХАУС България ЕООД. За усвояването на други суми по револвиращия кредит няма никакво доказателство извън осчетоводяването от самия кредитор. Липсва и доказателство за фактическо приемане именно от ответника на предоставения нов платежен инструмент кредитна карта със съответна инструкция за активация и личен идентификационен код за авторизирано ползване. Дори да се приеме, че с картата са теглени пари в брой и е усвоена сума, това не е достатъчно да обоснове извод, че именно ответникът е теглил сумите - виж решение № 10 от 19.07.2016 г. по т. д. № 3386 по описа за 2014 г. на ВКС, I т. о. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 56 Закона за платежните услуги и платежните системи, предвиждащ, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи 4 доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяване, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък. Предвид изричното оспорване от ответника с отговора на ИМ – л. 80 на факта на усвояване на суми при ползване на кредитна карта, в доказателствена тежест на кредитора е да установи, че плащането на сумите е извършено въз основа на платежни нареждания, изходящи от получателя на картата. Получаването на процесната кредитна карта е било изрично оспорено от ответницата. С подписването на договора кредитополучателят е удостоверил, че е получил преддоговорна информация, ОУ и екземпляр от договора за кредит – л. 13 от делото, но липсват удостоверявания кредитополучателят да е получил кредитна карта Мастъркард. Оттук и може да се направи извод, че кредитната карта е следвало да бъде предадена след сключването на договора, но ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за предаването на кредитната карта с определението от 30.07.2022 г.