Решение № 28 от 05.03.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Ямбол, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря М. П. Коматарова като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242300600024 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата М. А.

Д., депозирана чрез защитника й адв.И. К., против присъда № ********. постановена по нчхд № ********г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда подсъдимата Д. е призната за виновна в това, че в периода ********* в с.******** на ул. *********, в условията на продължавано престъпление, като родител – майка на детето Б.И. Б., ЕГН **********, не е изпълнила определение № *******г. по гр.дело № ********* г. по описа на ЯРС относно личните контакти на В. И. Б. – баба с детето Б.И. Б., поради което и на основание чл.182, ал.2 и чл.54 от НК е осъдена на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на сто часа годишно за срок от две години и глоба в размер на 5 000 лв.

Със същата присъда подсъдимата е призната за невиновна в това да е извършвало горното престъпление и по отношение на Б. С. Б. –дядо на 1 малолетното дете, като е оправдана по така предявеното обвинение.

Подсъдимата е осъдена да заплати на гражданския ищец В. И. Б. направените по делото разноски в размер на 2832 лв.

В жалбата на въззивницата за навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати процесуални нарушения. На това основание се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да се признае за невиновна в извършване на инкриминираното й престъпление.

Депозирани са писмени възражения от частния тъжител В. Б., чрез повереника й адв.И. С., в които се оспорват доводите в жалбата. Излагат се подробни съображения за съставомерността на инкриминираното престъпление, наличието на достатъчно доказателства от които да се направи извод, че подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл.182, ал.1, вр.с чл.26, ал.1 НК. Оспорват се като неоснователни доводите на подсъдимата наведени във въззивната жалба. На това основание се иска въззивният съд да потвърди обжалваната присъда.

В съдебно заседание въззивницата- подсъдима редовно призована не се явява и не взема участие. Не участва и нейния защитник, който е депозирал писмена молба за поддържане на жалбата.

ВъззИ.емата- частна тъжителка участва лично и чрез повереник адв.И.

С., чрез която оспорва жалбата и пледира въззивният съд потвърди изцяло първоинстанционната присъда. Прави се искане за присъждане на направените разноски на въззивната инстанция.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите във възззивната жалба, отговора на частния тъжител, пледоарията на повереника на частния тъжител, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК извърши служебна проверка на присъдата приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е неснователна по следните съображения:

Възивната инстанция споделя изцяло приетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за обоснована и правилна, тъй като се подкрепя от събраните доказателства.

2

Подсъдимата Д. и сина на частната тъжителка И. Б. Б. живеели на съпружески начала, като на 24.04.2018г.им се родило дете Б.И. Б.. След раздялата на родителите упражняването на родителските права било предоставено на майката.

С определение по гр.д. № ***г., в сила от 17.06.2020г.е одобрена спогодба по силата на която частните тъжители В. Б. и Б. Б. като баба и дядо на малолетното дете имали право на лични контакти с внука си всяка последна или предпоследна събота от месеца от 10ч.до 16ч.в присъствието на майката до навършването на 2години и 6 месеца на детето, след което имат право на лични контакти с детето всяка последна или предпоследна събота от месеца от 10ч.до 18ч., като ще имат право да вземат детето без присъствието на майката, а след навършването на три години на детето ще имат право да го вземат 10 дни непрекъснато през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск.

Въпреки постигната спогодба подсъдимата отказвала да изпълни съдебния акт и да предаде детето.

На 28.01.2023г.частния тъжител В. Б., заедно с приятелката си св.Р. посетила адреса на подсъдимата в с.********, ул.“****“ №2а, където живеел и внука й , с цел да осъществи определените й от съда лични контакти с внука си. Имотът обаче бил заключен и никой не отговорил на позвъняванията на тъжителката. Пристигналите на място служители на полицията – свидетелите А. и Г. също не са успели да се свържат с подсъдимата.

На 25.02.2023г.В. Б. отново посетила дома на подсъдимата за да осъществи лични контакти с внука си. Била заедно със сестра си св.Р.Г., но отново никой не отговорил на позвъняването на входната врата.

Пристигналите на място служители на полицията св.Д. и св.Т. също не успели да осъществят контакт с подсъдимата.

На основание чл.78а от НК подсъдимата два пъти е освобождавана от наказателна отговорност и са й наложени административни наказания – глоби за същото по вид престъпление, по чл.182, ал.2 от НК, съответно по нчхд № ******г. и № 3/21г.на РС-Ямбол.

Районният съд е приел за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано са кредитирани показанията на разпитаните свидетели Р., Д., Г., А. и Т., тъй като същите са достоверни, логични, 3 последователни и непротиворечиви и напълно кореспондират с приложените писмени доказателства- определение по гр.д. № ***г., за одобряване на спогодба, съдебно удостоверение изх.№ ***********г., удостоверение за раждане на малолетното дете Божидар, препис от присъди постановени по нчхд № ******г. и № 3/21г.на РС-Ямбол, изпълнителен лист и постановления на РП-Ямбол за отказ за образуване на ДП. При преценката на достоверността на показанията на свидетелите Д., Г., А. и Т. е отчетено обстоятелството, че същите в качеството си на служители на полицията не са заинтерисовани от изхода на делото, тъй като нямат отношение към казуса и страните по делото.

Въззивният съд приема правните изводи на първата инстанция относно квалификацията на извършеното от подсъдимата М. Д. престъпление по чл.182, ал.2, вр.с чл.26, ал.1 НК, тъй като действайки в условията на продължавано престъпление в периода от периода ********* в с.******** на ул. *********, в условията на продължавано престъпление, като родител – майка на детето Б.И. Б., ЕГН: **********, не е изпълнила определение № ******* г. по гр.дело № *********г. по описа на ЯРС относно личните контакти на В. И. Б. – баба с детето Б.И. Б..

От обективна страна: с действията си подсъдимата е реализирала обективните признаци на престъплението неизпълнение на съдебно решение във връзка с личните контакти на бабата с внука. Същата осуетява изпълнението на влязлата в сила съдебна спогодба уреждаща режима на личните отношения между детето с бабата.

При извършената служебна проверка на съдебния акт съдът констатира, че районния съд е допуснал техническа грешка, като не е изписал в диспозитИ. на присъда цифрово правната квалификация за продължавано престъпление- чл.26, ал.1 от НК, което обаче по никакъв начин не нарушава правото на подсъдимата да узнае за какво престъпление е призната за виновна, тъй като текстово е изписано, че престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление.

В жалбата бланкетно се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при нарушаване процесуалнния и материалния закон, без да се конкретизира в какво се изразяват тези нарушения, поради което за въззивната инстанция е невъзможно да отговори на тези твърдения. При извършената служебна проверка на проверявания 4 съдебен акт съдът не констатира сочените в жалбата нарушения на материални и процесуалния закон.

Съдът споделя съображенията на първата инстанция относно квалифицирането на престъплението като продължавано, тъй като е безспорно установено, че в непродължителен период от време от 28.01.2023 г. до 25.02.2023г.са извършени две отделни деяния, осъществяващи състав на едно и също престъпление по чл.182, ал.2 НК, при еднородност на вината, при една и съща обстановка и последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Правилно е приетото от районния съд, че деянието е осъществено от подсъдимата и от субективна страна, като същата е действала с форма на вина пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.

Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.

По отношение на наказанието:

Районният съд законосъобразно е определил наказанието на подсъдимата при условията на чл.54 НК, като е взета предвид проявената от страна на подсъдимата упорита престъпна воля, тъй като категорично отказва да изпълнява съдебния акт задължаващ я да предоставя детето си за лични контакти с неговата баба. За това нейно поведение е призната за виновна с прилагане на чл.78а НК два пъти, което административно наказание очевидно не е оказало нито възпиращо, нито превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимата. На това основание правилно е прието, че наказанието следва да бъде определено при значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства и наложените наказания пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на сто часа годишно за срок от две години и глоба в размер на 5 000 лв.са съответни на степента на обществената опасност на личността на подсъдимата и на деянието.

Правилно е прието, че с наложените наказания пробация и глоба в този размер биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 НК.

5

В оправдателната част присъдата не е обжалвана от частния тъжител и не подлежи на въззивна проверка.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена като се допълни цифровата правна квалификация на деянието с чл.26, ал.1 от НК, в останалата част присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

При горния изход на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати направените от частната тъжителка В. Б. разноски на въззивната инстанция в размер на 1650лв., представляващи договорено и заплатено възнаграждение по договор за правна защита по настоящото дело за въззивна инстанция и разноски за явяване в съдебно заседание.

Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса в размер на 6лв.за депозираната въззивна жалба, тъй като същата не е заплатена от страната в указания й срок.

Водим от горното и на осн.чл.334, т.3, вр.чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК Окръжен съд- Ямбол

,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда №********. постановена по нчхд № ********г.по описа на Районен съд- Ямбол, като допълва правната квалификация на престъплението по чл.182, ал.2 от НК във връзка с чл.26, ал1 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА М. А. Д. /с установена по делото самоличност/ да заплати на В. И. Б. направените на въззивната инстанция разноски в размер на 1650лв.

ОСЪЖДА М. А. Д. /с установена по делото самоличност/ да заплати държавна такса в размер на 6 лв.в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ОС-Ямбол.

Решението не подлежи на обжалване.

6

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7