Решение № 4681 от 26.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8870/2025
- Вид
- Решение № 4681
- Подписан
- 26.12.2025
- В сила
- 23.01.2026
- Състав
- СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 93, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4681 гр. София, 26.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110208870 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Ю. М., ЕГН **********, с адрес в ******************, депозирана чрез
А.а, против
Наказателно постановление № 24-4332-005894/20.03.2024 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли същото да бъде отменено изцяло, доколкото в случая са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът К. Ю. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. – процесуален представител на въззивника, с доказателства по делото за надлежно учредена 1 представителна власт. В дадения ход по същество депозираната по делото жалба се поддържа изцяло и се релевират доводи за неправилността и незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Моли се наказателното постановление да бъде отменено и се прави искане за присъждане на направените по делото разноски, за които се представя списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.01.2024 г. С. С. А., собственик на МПС марка ***, модел *** с рег.
№ ********, установил щети по собствения си лек автомобил, който бил паркирал на адрес в *********. При обход на мястото, последният установил щети по още 3 /три/ на брой автомобила, включително и по л.а. *** с рег. № *********, собственост на жалбоподателя К. Ю. М., за което подал сигнал за настъпило пътно-транспортно произшествие и на място бил изпратен екип на ОПП – СДВР, който съставил за случая докладна записка, скица и 3 бр.
Протоколи за ПТП.
За констатираните нарушения, св. Ц. –младши автоконтрольор към СДВР – ОПП, съставил срещу К. Ю. М. АУАН бланков № 240618/27.02.2024 г., за това, че на 10.01.2024 г. около 08:01 ч. в гр.София по ул. Иван Щерев, с посока на движение изход е управляван „л.а. *** с рег. № ********* от неизвестен водач, с предстоящ собственик на К. Ю. М. и срещу № 26, поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия /мокро/, реализира ПТП с паркиралия л.а. марка ***, модел *** с рег. № ********, след което напуска местопроизшествието, като не спира да установи нанесените щети и не уведомява компетентните органи на МВР. Актосъставителят квалифицирал 2 нарушенията по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия по надлежния ред на 27.02.2024 г., който го подписал без конкретни възражения.
В срока чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН № 240618/27.02.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление
№
24-4332005894/20.03.2024 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Ц..
Съдът се довери на заявеното от свидетеля Ц., като намери показанията му за обективни и добросъвестно депозирани. Същевременно, последните са изцяло неинформативни относно процесните нарушения, първо – защото свидетелят не е посещавал мястото, на което се твърди да е настъпило процесното ПТП, и второ – защото не знае кой е присъствал на местопроизшествието, поради което и съдът не постави визираните свидетелски показания в основата на доказателствените си изводи.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
3
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Противен извод досежно този факт не налага приобщената към материалите по делото докладна записка, доколкото последната не може да бъде свързана с виновно поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана. Така отбелязаните лаконични констатации в докладната записка, не дават нужната информация относно обстоятелството дали се касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника, което да обуслови извод, че последният е напуснал трайно мястото и не съществуват други възможности за връзка с него. Същевременно в материалите по делото никъде не се открива сведение жалбоподателят да е търсен и чрез други допустими от НПК способи, доколкото именно тяхната регламентация е приложима предвид липсата на различни и изрично установени правила за това. Тук следва да се сподели и принципното разбиране на този съдебен състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление, за административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни действия по създаване на организация за придобиване на информация от достоверен източник относно неговото местонахождение.
Наказващият орган е бил длъжен да събере данни, както чрез системата ГРАО, администрирана от общината, така дори и чрез органите на МВР, относно възможни други адреси, на които жалбоподателят би могъл да се намира или дори да търси призоваването му по този ред, което и съгласно приложимите норми за връчване на книжа, установени с НПК, се явява и единствено законосъобразната процедура. Последното се налага от цялостния прочит на формулировката на текста на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Последната предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не бъде "намерен" на адреса и новият му такъв да "не е известен", което предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е възможно да връчи постановлението на лицето, което се явява и единствена гаранция за законосъобразност. Като не е проявил активност, а прибързано е 4 възприел приложимостта на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, АНО е предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им – заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност, както и Заповед № 513з-242/12.01.2016 г. на Директора на СДВР.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и АУАН е връчен надлежно на санкционираното лице.
Следва да бъде отбелязано, доколкото свидетелят – актосъставител твърди, че е съставил АУАН по докладна записка на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, че съгласно трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017 г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010 г. на ВКС, II НО и други), докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.
Предвид правната природа и становището на Върховната съдебна инстанция за доказателствената годност и сила на докладната записка, този състав на СРС счита, че същата не следва да бъде анализирана и приемана като годно доказателство в административнонаказателния процес. Докладната записка не е и официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК. Доколкото обаче в АУАН не се твърди той да е съставен по докладна записка, както и защото последният е подписан от актосъставителя и от двама свидетели /свидетел – очевидец и свидетел, присъствал при съставянето на акта/, то реално нормата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН ("Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели") 5 в случая не е била прилагана.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.
На първо място, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вменена във вина на въззивника К. Ю. М. постановява, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Конкретно, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е реализирал ПТП поради движение с несъобразена с атмосферните условия скорост (мокро). За да е описано нарушението по изискуемия от закона и разбираем за нарушителя начин, позволяващ му да организира защитата си, следва в АУАН и в НП да е посочено какво конкретно водачът е направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до удар със сочения за паркиран на процесното място лек автомобил; имал ли е възможност водачът да избегне този удар; каква е била скоростта на движение на МПС, поради което и не би могло да се установи каква скорост би била съобразена с конкретните атмосферни условия.