Определение № 550 от 19.07.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 550 гр. Сливен, 18.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М.а Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500354 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от от ГПК.

Депозирана е частна жалба от адв.М. В. М., от АК – Пловдив против определение № 2173/11.06.2024г. по гр.д. № 636/2024г. на Сливенския районен съд, с което е било отказано изменени на постановеното по делото решение № 376/30.04.2024г. в частта на разноските.

В жалбата се посочва, че обжалваното определение е неправилно. По делото били предявени два иска – установителен и осъдителен. Трайна била практиката на ВКС за това, как се определят разноските при обективно кумулативно съединени искове и тя била в смисъл, че разноските се определят върху цената на всеки от исковете поотделно, а не от сбора им. В този смисъл била и практиката на СлОС. Жалбоподателят е цитирал съдебни актове на ВКС и СлОС, които според него подкрепят тезата му. Моли се обжалваното определение да бъде изменено, като му се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер за всеки от предявените искове според НМРАВ, като съдът съобрази, че той е регистриран по ДДС и съответно възнаграждението му следва да включва отделно ставката за ДДС.

1

Претендира и присъждане на разноски за настоящето производство.

В законния срок насрещната страна не е изразила становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен са били предявени два иска – установителен – с цена на иска 4760.61лв. и осъдителен с цена на иска 30.00лв. Исковата молба е била изготвена и подадена от пълномощника на ищеца адв.М. М.. Тя е била попълнена с необходимия доказателствен материал, с който в сходни случаи разполагат страните. Процесуалното представителство е било осъществявано по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. По делото е било проведено едно съдебно заседание. По инициатива на съда е била изготвена СИЕ, която му е послужила като основа при постановяване на решението му. Адв.М. своевременно е изразявал становища за хода на съдебните заседания и представения доказателствен материал. Той е направил искане за изменение на предявения осъдителен иск. Същият е представил списък по чл.80 от ГПК.

Своевременно е поискал да му бъдат присъдени деловодните разноски по делото, както и възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С постановеното по делото решение № 376/30.04.2024г. били уважени предявените от ищеца установителен и осъдителен иск. За осъщественото процесуално представителство на ищеца ответникът е бил осъден да му заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в размер на 480.00лв. общо за осъщественото процесуално представителство по двата иска.

На 13.05.2024г. постъпила молба по реда на чл.248 от жалбоподателя с искане за изменение на решението в частта на присъденото адвокатско възнаграждение. Било поискано същото да бъде увеличено на 1411.00 лева.

На 11.06.2024г. било постановено обжалваното определение. С него съдът приел, че няма основания за изменение на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца и оставил депозираната молба по чл.248 от ГПК без уважение.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 17.06.2024г. Частната жалба е депозирана в законния едноседмичен срок – 2

17.06.2024г.

Съдът намира частната жалба за допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните съображения:

Пред РС са били предявени два иска - установителен ( за признаване на нищожност на договор за потребителски кредит) и осъдителен (за осъждане на ответника да върне полученото в повече по нищожните договори).

Исковете са били уважени изцяло. Ищецът е бил представляван по реда на чл. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ответникът отговаря изцяло за разноските по делото и за възнаграждението за един адвокат по делото по правилата на чл.78 от ГПК.

В разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че когато страната е била представлявана по реда на ал.1 от същия текст (безплатно) и ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати.

В случая цената на исковете е била 4760.61лв. и 30.00лв. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 2 от НМРАВ по иска с цена 4760.61лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 776.06лв., а по иска с цена 30.00лв. – 400.00лв.

В разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е предвидена възможността ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът да присъди по – нисък размер, но не по – малко от минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата. Това е правна възможност, която следва да се прецени от съда при „претегляне“ на два компонента – действителна правна сложност и фактическа сложност. Водещо при преценката, която следва да извърши съдът е определеното адвокатско възнаграждение да съответства на положения от адвоката труд. Цитираното от жалбоподателя решение на СЕС (Решение № С – 438/22/25.01.2024г. ) е в смисъл, че конкуренцията, включително в областта на предоставянето на адвокатски услуги не следва да се ограничава от наредба изготвена от съсловна организация, в която да са предвидени минимални възнаграждения под които страните ( адвокат и 3 клиент) да не могат да се договорят. Това би противоречало на принципа за свободна конкуренция залегнал в Договора за функциониране на Европейския съюз.

В случая съдът намира, че заложените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения следва да се приемат като ориентир, който съсловната организация е приела, че съответства на положения от адвокатите труд. Все пак трудът положен от адвокатите по реда на чл.38, ал.1 от ЗА следва да получи адекватно възнаграждение и ангажиментът им с предоставяне на безплатна правна помощ на нуждаещи се лица, които нямат финансова възможност да заплатят адвокатско възнаграждение не следва да се превръща в повод те да бъдат незаслужено санкционирани като трудът им не бъде заплатен.

Пред съда са били предявени два иска с определена цена. Всеки от тези искове би могъл да бъде предявен и в отделно производство и тогава би се заплатило съответното адвокатско възнаграждение. Установителният иск не е със символична цена, но осъдителният е. Процесуалният представител на ищеца е провел активни процесуални действия, както по подготовка на делото, така и в хода на самото производство. Извършените от него действия са описани по – горе. Служебно известно е на съда, че адв.М. е завел от името на ищеца 17 бр.дела пред СлРС с идентично съдържание и искания. Това до голяма степен означава, че конкретната подготовка за настоящето дело и положените от процесуалния представител на страната усилия са значително по – малки, от тези които би положил при отделен, инцидентен иск. По отношение на установителния иск, съдът намира, че справедливо възнаграждение би било такова, което е намалено с 1/3 от минимално предвиденото според НМРАВ, което в случая е 517.37лв. Към тази сума следва да се прибави сумата от 103.47лв., тъй като жалбоподателят е лице регистрирано по ДДС. Така общо дължимата сума за адвокатско възнаграждение по установителния иск следва да е 620.84лв.

По отношение на осъдителния иск, чийто размер е 30.00лв., съдът намира, че би било неморално и противоречащо на добрите нрави ако на страната се присъди адвокатско възнаграждение според правилата на НМРАВ от 400.00лв. Справедливо и съответстващо на положените усилия би било възнаграждение в размер на 10.00лв., към което следва да се добавят още 4

2.00лв. за ДДС.

Така дължимото възнаграждение за оказано адвокатско съдействие е в размер на 632.84лв. Тъй като според първоинстанционното решение ответната страна е осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00лв., е необходимо тя да бъде осъдена да заплати допълнително още 152.84лв.

По отношение на направеното с частната жалба искане за присъждане на разноски за заплатена държавна такса за въззивното обжалване, следва да се посочи, че в производството по чл. 248 от ГПК не се дължат разноски, съгласно трайната практика на ВКС и искането не следва да се уважава.

Разпоредбата на чл. 81 от ГПК е неприложима в това производство, тъй като определението по чл. 248 от ГПК няма характер на акт по чл. 81 от ГПК - с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството по чл. 248, ал.1 от ГПК не представлява образувано ново съдебно производство, с различен предмет от исковото производство. Същото има несамостоятелен характер, тъй като негов предмет са заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. Касае се за определение, с което не се слага край на съдебното производство, а се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските при направено от страната искане. С оглед на това изходът от производството по чл. 248 от ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. След като не се дължат разноски в производството по чл. 248 от ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт.

Предвид посоченото по – горе, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОСЪЖДА „ СТИК КРЕДИТ“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ******* да заплати на адвокат М. В. М., от АК – Пловдив допълнително 152.84лв. (с ДДС) адвокатско възнаграждение по гр.д. № 636/2024г. по описа на СлРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6