Определение № 596 от 12.08.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596 гр. Сливен, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова М.а като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова М.а Въззивно частно гражданско дело № 20242200500369 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Ж. М. чрез адв. А. Д. от САК против Определение №2468 от 02.07.2024г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№839/2024г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. А. Д. за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно. Посочва, че при съобразяване на постановките по дело С-427/2016г. и С-428/16г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждения, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл.101 от ДФЕС ефект, целящ свободна и лоялна конкуренция. Излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че в адвокатската професия адвокатът е длъжен да осигури толкова приходи, които да покрият всичките му разходи, но и да формира някаква печалба, която да му позволи да води достоен начин на живот. Присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални съставляват санкция за изправната страна и ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да измени решението в частта относно разноските.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – „Аксес 1

Файнанс“ АД, гр. София, коят о в законоустановения срок е подала отговор, с който намира частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Заявява, че претендираният хонорар бил прекомерен, необосновано завишен спрямо фактическата сложност на спора и реално извършените дейности по процесуална защита. Съдът разумно, обосновано и справедливо е определил адвокатското възнаграждение. Изразява и съображения за неприсъждане на ДДС към адвокатското възнаграждение, тъй като било налице безвъзмездна доставка на услуга, неподлежаща на данъчно облагане.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№839/2024г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на искова молба, подадена от И. Ж. М. чрез пълномощник адв. А. Д. от САС против „Аксес Файнанс“ АД, гр. София, с която е предявен иск з а прогласяване за нищожен на договор за кредит „Бяла карта“ от 20.12.2022г., с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и цена 559,25лв.

Ищецът е бил представлява от процесуален представител по пълномощие – адв.

А. Д. от САК, регистриран по ЗДДС, осъществяващ безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв.

С Решение №468/30.05.2024г. по гр.д.№839/2024г. на СлРС е уважен предявения от И. Ж. М. против „Аксес Файнанс“ АД, гр. София иск, като е прогласена нищожността на Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.12.2022г. С Решението са присъдени разноски на ищеца в размер на 50лв. за платена д.т. и адвокатско възнаграждение на адв. Д. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 300лв. с ДДС.

В мотивите съдът е приел, че адвокатското възнаграждение се определя с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, като се е позовал се на решение на СЕС.

Решението е връчено на ищеца на 20.06.2024г.

Още на 14.06.2024г. адв. Д. е подал молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение в размера по НМРАВ.

В срок е постъпило становище по молбата от насрещната страна.

С обжалваното Определение №2468 от 02.07.2024г. по гр.д.№839/2024г., СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че в решението е изложил подробни съображения за това защо и до какъв размер следва да уважи искането на ищеца за присъждане на разноски, като допълва че присъждане на разноски в размер на 480лв. по иск с цена 559,25лв. представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК.

Определението е връчено на И. М. чрез адв. Д. на 05.07.2024г. Частната жалба против него е подадена на 05.07.2024г.

2

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

В случая е предявен един иск - установителен по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, с цена 559,25лв., който е уважен изцяло.

Съдът намира, че заложените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения следва да се приемат като ориентир, който съсловната организация е приела, че съответства на положения от адвокатите труд. Все пак трудът положен от адвокатите по реда на чл.38, ал.1 от ЗА следва да получи адекватно възнаграждение и ангажиментът им с предоставяне на безплатна правна помощ на нуждаещи се лица, които нямат финансова възможност да заплатят адвокатско възнаграждение не следва да се превръща в повод те да бъдат незаслужено санкционирани, като трудът им не бъде заплатен.

По предявената искова претенция, претендираният размер от 480лв. с ДДС действително е минималният размер, съгласно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този размер обаче, съпоставен с характера и цената на иска /559,25лв./, съдът намира за несправедлив и несъответстващ на целта на приложимия нормативен акт.

Претендираният размер следва да бъде намален под минималните размери, определени в съответните текстове на Наредба №1/2004г., като се съобрази с вида на иска, характера и сложността на спора и обема на процесуалните усилия, положени от пълномощника по него.

В случая съдът намира за приложима т.2 на Решение от 25.01.2024г. на втори състав по дело № C‑438/22 на СЕС, което има пряко действие в РБ, с което е прието, че „член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.“. Така, след като в случая е налице нарушение на забраната на чл. 101 пар. 1 на ДФЕС, както е посочено 3 в т. 3 на цитираното по-горе Решение на СЕС, „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази /Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ национална правна уредба“.

В тази насока въззивният състав споделя съображенията на районния съд.

Поради това съдът определя размера на адвокатското възнаграждение, дължимо от ответното дружество за осъщественото от адв. Д. безплатно процесуално представителство на ищеца И. Ж. М. в първата инстанция по предявения иск, в размер на 300 лв. без ДДС. Този размер не накърнява престижа на адвокатската професия, нито поставя под опасност качеството на оказаната помощ и не ограничава независимостта на адвоката, осъществил правната помощ.

Тъй като по делото е установено, че пълномощникът на ищеца – адв. Д., оказал безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, е лице, регистрирано по ЗДДС, то определеното възнаграждение следва да включва ДДС, съгласно пар.2а от НМРАВ.

Според трайната съдебна практика, адвокатското възнаграждение в посочената хипотеза се формира, като задължително включва и ДДС, без да провежда разграничение дали то е определено по договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА. Това разрешение се дължи на буквалното тълкуване на нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г., според която за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Отделно от изложеното, вкл. логическото и систематично тълкуване на обсъжданата правна норма във вр. с чл.

7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. и чл.2, т.1 от ЗДДС, предпоставят същия правен извод, предвид че предоставените от адвоката правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал.2 от ЗА ред.

С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА се възмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл.2, т.1, вр. чл. 8 от ЗДДС. Предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал.1 от ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА във вр. с пар. 2а от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС.

Следователно за осъществената правна защита и съдействие спрямо ищеца, на адв. Д. следва да се присъди възнаграждение в размер на 360лв. с ДДС.

Поради това, молбата по чл.248 от ГПК се явява частично основателна и следва 4 да се уважи, като на адв. Д. се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищеца за първата инстанция в размер на 360лв. с ДДС вместо присъденото такова от 300лв. с ДДС.

Обжалваното определение, с което е отказано изменение на решението в частта относно разноските е неправилно и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд се произнесе по същество, като измени постановеното решение в частта относно разноските, като присъди на адв. Д. възнаграждение в посочения размер от 360лв. с ДДС.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2468 от 02.07.2024г., постановено по гр.д.№839/2024г. по описа на Сливенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв.

А. Д. за изменение на постановеното по делото Решение №468/30.05.2024г. в частта за разноските, като неправилно и незаконосъобразно и ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №468/30.05.2024г. по гр.д.

№839/2024г. по описа на СлРС в частта относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, **************да заплати на адв. А. З. Д. от САК, адрес на кантората: гр.

София,

************** по банкова сметка IBAN

BG23SYSA93001526669872, на основание чл.38, ал.2, вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв сумата от 360лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищeца в първоинстанционното исково производство, вместо първоначално присъденото възнаграждение от 300лв. с ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6