Решение № 869 от 29.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000502289 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 3501/5.06.2025г., постановено по гр.д.№ 9219/2024г по описа на Софийски градски съд, е осъдена Прокуратурата на Република България, да заплати на Т. Й.

С. с ЕГН: **********, следните суми:

• на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. с ал.1 от НК и престъпление по чл.

255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 507/2015 г. по описа на СпНС /закрит/, ведно със законната лихва от 08.06.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлена исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева;

• сумата от 210 лв. – разноски по делото, от които 200 лв. - адвокатско възнаграждение и сумата от 10 лева - разноски за държавна такса.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 400 лева, представляваща съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице по делото.

Решението е обжалвано от Прокуратурата на РБългария в частта му, с която е уважена исковата претенция по чл.2, л.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 20 000лв., и акцесорната искова претенция за законна лихва за забава върху главницата, с искане да се отмени и отхвърли, или алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Излага доводи, че не са били представени доказателства, които да установят действително търпените вреди, както и, че тези вреди са пряк и непосредствен резултат от обвинението. Сочи, че ищецът е имал много здравословни проблеми преди започване на наказателното производство, поради което не следва Прокуратурата на 1

РБългария да понесе цялата тежест за текущото му физическо и психическо състояние.

Излага доводи, че определеното обезщетение не е съразмерно с претърпените неимуществени вреди и е прекомерно, не е съобразено с чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика и се явява източник на обогатяване на пострадалия.

Сочи още, че не е съобразено, че досъдебното производство за тежко умишлено престъпление е продължило в рамките на две години, което не е извън разумния срок, като не е следвало да се съобразява и съдебното производство.

Поддържа, че решението е неправилно и относно периода, за който е присъдена лихвата за забава-считано от 8.06.2022г до окончателното изплащане на сумата, което е две години преди датата на предявяване на исковата молба на 9.08.2024г.

Ответната страна по въззивната жалба-Т. Й. С., чрез адв.Ив.М. от САК, е оспорил въззивната жалба с доводи, че е неоснователна, тъй като не са били оспорени представените доказателства и определеното обезщетение не е занижено по размер.

Решението е обжалвано и от Т. Й. С., чрез адв.И. М., в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв и в частта за разноските над 210лв., с доводи, че е неправилно. Сочи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижено по размер, тъй като не съответства на периода на наказателното производствоповече от десет години, тежестта на обвинението –за умишлено престъпление от общ характер по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години, като са били извършвани множество процесуални действия, проведени са били седемдесет съдебни заседания, на които е присъствал, което е възпрепятствало воденето на нормален и пълноценен живот. Излага, че е бил задържан в ареста в гр.София на 11.05.2012г и е бил освободен на 21.08.2012г. Позовава се на свидетелските показания на св. Т., че поради престоя му повече от три месеца в ареста и продължилото повече от десет години наказателно производство, е търпял и продължава да търпи негативни емоционални преживявания, унижения, притеснения, психически тормоз, перманентно състояние на тревожност и несигурност, непрекъснат страх за изхода на делото. Бил е създал семейство, ползвал се е с добро име, влошило се е здравословното му състояние, психически и физически се е сринал, отслабнал с над 20 кг, хората са започнали да странят от него, производството е било разгласено и по медиите. Позовава се и на заключението на съдебно-психологичната експертиза, съгласно което е преживял и продължава да преживява като несправедливост спрямо себе си наказателното производство, продължило около 10 години, което е предизвикало у него симптоми на раздразнителност, конфликтност, отчаяние, промяна на теглото и проблеми със съня.

Влошили са се здравословните му проблеми, които е имал от студентските си години /онкологично заболяване от 1995г/, психичните проблеми са продължили през целия период на наказателния процес и до настоящия момент продължава да е тревожно-депресивен, с налични актуални симптоми на посттравматичен стрес.

Изложил е доводи, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен, поради което претендира да се отмени решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени от страните, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът по делото-Т. Й. С. е посочил, че на 10.05.2012 г. със Заповед за задържане на лице, peг. № зз 135/10.05.12 г. е бил задържан на осн. чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа в 07 РПУ-СДВР и му бил извършен личен обиск. С Постановление по досъдебно производство № Б 28/2012 г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. пр. № 450/12 г. по описа на Специализираната прокуратура на 11.05.2012 г. е бил привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. с ал.1 от НК и 2 престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. На същата дата е бил задържан под стража в ареста на ОЗСА- гр. София, ул.

„Майор Векилски“ № 2. На 13.05.2012 г. по НЧД № 719/2012 г. Специализиран наказателен съд, 5-ти състав, взел спрямо ищеца постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С постановление от 14.05.2012 г. му била наложена и забрана за напускане на пределите на страната. В проведеното на 17.08.2012 г. съдебно заседание по НЧД № 1219/2012 г. на СНС, 6-ти състав, била изменена мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 2 500 лв. С постановление от 07.10.2014 г. е бил привлечен като обвиняем в престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.2, вр. ал. 2 от НК. Въз основа на внесен от ответника обвинителен акт било образувано НОХД № 507/2015 г. по описа на СНС, 12-ти състав. В първоинстанционното производство били проведени 66 съдебни заседания и същото приключило с присъда от 02.03.2020 г., с която ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнато обвинение. Против горепосочената присъда Специализираната прокуратура подала протест от 13.03.2020 г., въз основа на който в Апелативния специализиран наказателен съд, 1-ви състав, било образувано ВНОХД № 373/2020 г. Във въззивната инстанция били проведени три съдебни заседания и делото приключило с решение № 260000 от 25.01.2022 г., с което оправдателната присъда спрямо ищеца била потвърдена. Апелативна специализирана прокуратура подала касационен протест от 04.02.2022 г., като с решение № 66/08.06.2022 г., ВКС, II НО, по н.д. № 198/2022 г. било потвърдено решение № 260000/25.01.2022 г. по ВНОХД № 373/2020 г. на АпСНС, 1-ви с-в. Решението на ВКС е окончателно, поради което оправдателната присъда на ищеца е влязла в сила на 08.06.2022 г.

От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане, уронване на доброто му име, чест и достойнство, които претендира да бъдат обезщетени със сума в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2022 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Ответната страна-Прокуратурата на Република България е оспорила иска по основание и размер. Изложила е доводи, че са недоказани твърдените от ищеца неимуществени вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Посочила е, че ищецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление, като голяма част от наложеното наказание „лишаване от свобода“ е изтърпял ефективно, което доказва ниска степен на търпените вреди от процесното обвинение. Релевирала е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 20 000лв. и е отхвърлил същата до сумата от 100 000лв., ведно със законната лихва от 8.06.2022г.-датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Приел е, че ищецът е преживял стрес, влошило се е здравословното му състояние, настъпила е социална изолация, преживял е психо-емоционални негативи, имало е медийно разгласяване на случая. Съобразено е, че ищецът е бил осъждан за извършено престъпление с наказание „лишаване от свобода“. Присъдена е лихва за забава върху обезщетението от 8.06.2022г–датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Въз основа на заповед за задържане на лице № зз135/10.05.2012 г. ищецът е задържан за 24 часа в 07 РПУ-СДВР, като е извършен и личен обиск, при който не са намерени вещи у лицето, видно от Протокол за личен обиск на лице от 10.05.2012 г.

С постановление от 11.05.2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № Б 28/2012 г. по описа на ГД „БОП“-МВР и пр.пр. № 450/2012 г. по описа на Специализирана прокуратура /закрита/, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал.

4, вр. ал. 1 от НК, а именно за това, че:

3

1. в периода от началото на м. февруари, 2012 г. до 10.05.2012 г. в гр. София, заедно с още 5 лица, е участвал в организирана престъпна група, създадена с цел извършаване на престъпления по чл. 255 от НК, и

2. в периода от началото на м. февруари, 2012 г. до 10.05.2012 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач с Д. Г. Г., К. Г. М., М.

К. Д., М. И. Т. и И. С. Т., умишлено е улеснил Д. Г. Г., К. Г. М. и М. К. Д. в извършване на престъпление - избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери – около 200 000 лева, чрез набавяне на средства – предоставил търговски дружества и фактури от „липсващи търговци“ за приспадане на неследващ се данъчен кредит. С постановление от същата дата ищецът е задържан за срок от 72 часа в ареста на Областни звена „Следствени арести“ - гр. София, ул. "М-р Георги Векилски“ № 2.

С протокол от проведено на 13.05.2012 г. с.з. по НЧД № 719/2012 г. на СпНС/закрит/ на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която впоследствие с протоколно определение от с.з. на 17.08.2012 г. по НЧД № 1219/2012 г. на СпНС, е изменена в „парична гаранция“ в размер на 2500 лева. С постановление от 13.05.2012 г. на СпП на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на страната.

По внесен в СпНС обвинителен акт срещу ищеца и още осем обвиняеми лица е образувано НОХД № 507/2015 г., по което, видно от приетите по делото извадки от протоколи, в периода 28.05.2015 г. - 02.03.2020 г. са проведени множество о.с.з.

С присъда от 02.03.2020 г., произнесена по НОХД № 507/2015 г., СпНС е признал ищеца за невиновен по повдигнатите му обвинения. Оправдателната присъда е потвърдена от АпСНС/закрит/ с решение № 260000 от 25.01.2022 г. по ВНОХД № 373/2020 г., потвърдено от ВКС с решение № 66 от 08.06.2022 г. по н.д. № 198/2022 г. Оправдателната присъда е влязла в сила на 08.06.2022 г.