Решение № 2842 от 24.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2842 гр. София, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело № 20211110140588 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „С---------” АД, с която са предявени установителни искове срещу „Т-----“ ЕООД. Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 1267,28 лв., представляваща продажна цена за потребени водоснабдителни и канализационни услуги за периода 14.07.2017 г. – 14.02.2020 г. и за сумата от 109,85 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 14.08.2017 г. – 14.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.02.2021 г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до посочения имот е извършил услугите, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че отношенията между страните са регулирани от общи условия, одобрени от ДКЕВР. Ответникът оспорва иска. Твърди, че искът е неоснователен. Прави възражение за погасяване по давност в подаденото възражение в заповедното производство.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови задължения за ВиК услуги. Установи се, че исковата молба е постъпила в съда в законния срок.

Съгласно чл. § 1, ал.1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи облигационната връзка, по отношение на доставените водоснабдителни и канализационни услуги се създава по силата на закона със страни – 1 доставчика на ВиК услуги – ищеца и собственика или ползвателя на водоснабдения имот ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗРВКУ, доставката на ВиК услуги се извършва по регулирани от ДКЕВР цени и се осъществява по публично известни общи условия.

От представената справка от имотен регистър, воден от Агенция по вписванията е видно, че ответникът е придобил собствеността върху имота, следователно за посочения период страните са били в договорни отношения по повод доставка на ВиК услуги в имота на ответника. Справката е от официален държавен регистър, в който се вписват всички сделки с недвижими имоти и за целите на настоящото дело е достатъчно доказателство, че ответникът е собственик на имота.

Отношенията между страните са регулирани от Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение от 17.07.2006 г.

Според клаузите на ОУ /чл.31,ал.2/, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след издаване на фактура. В чл.42 от същите при неизпълнение на задължението за заплащане на издадените фактури, се начислява законната лихва за забава, начислена от първия ден, след настъпване на падежа.

Прието е заключение на съдебно-икономическа експертиза, чийто констатации съдът изцяло възприема при разрешаване на спора като обективно и компетентно изготвени.

Съдът намира, че възражението на ответника за погасителна давност се явява основателно и в една част, задълженията му са се погасявали с тригодишна давност съгласно постановеното Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС, поради което исковете следва да се уважат само в непогасената им по давност част за процесния период.

Непогасена по давност е претенцията на ищеца за главница за задължения с настъпил падеж в периода 17.02.2018 г. – 14.02.2020 г., а именно доставени ВиК услуги в периода 09.01.2018 г. – 14.02.2020 г. Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза стойността на ползваните ВиК услуги за този период е в размер на 1031,12 лв. Претенцията за законна лихва за забава върху посочената главница е в размер на 87,15 лв.

Разноските на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от иска.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „Т-----“ ЕООД ЕИК ---- дължи на „С---------” АД, ЕИК ----- сумата от 1031,12 лв. – главница за доставени ВиК услуги в периода 09.01.2018 г. – 14.02.2020 г. в имот, находящ се в гр. С----, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 87,15 лв.– лихва за забава върху главното вземане за периода 14.03.2018 г. – 14.02.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния предявен размер от 1377.13 лева и за периода 14.07.2017 г. – 08.01.2018 г. и искът за лихва за разликата до пълния предявен размер от 109,85 лева и за периода 14.08.2017 – 13.03.2018 г., като погасени по давност.

2

ОСЪЖДА „Т-----“ ЕООД ЕИК ---- да заплати на „С---------” АД, ЕИК ----- сумата от 365,96 лева – разноски в настоящото и заповедното производство по ч.гр.д. 9591/2021 г., СРС, 26 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3