Решение № 5513 от 29.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5513 гр. София, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100509534 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13471 от 08.07.2024г., постановено по гр.д. № 20606/2024г. по описа на СРС, 65-ти състав, са отхвърлени предявените от С. В. Б. срещу „Инфотел 2000“ ООД, обективно кумулативно съединени конститутивни искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на С. В. Б. от длъжност „оперативен счетоводител„ ,извършеното със Заповед №139/14.02.2024год. ,на основание чл.328,ал.1,т.5 от КТ ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „оперативен счетоводител“ при ответника и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ - за заплащане на сумата 12 886,95 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, а именно за периода от 14.03.2024 г. до 14.08.2024 г., ведно със законната лихва от 11.04.2024год. до окончателното изплащане на задължението като неоснователни и недоказани.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищцата С. В. Б., в която са развити съображения за неправилност на решението. Жалбоподателката поддържа, че неправилно съдът бил ценил представените по делото и оспорени от нея докладни записки, тъй като се касаело за частни свидетелстващи документи без материална доказателствена сила, удостоверяващи изгодни за работодателя обстоятелства, и без достоверна дата, които били съставени за целите на процеса. Неправилно съдът бил отхвърлил това оспорване с аргумента, че били заведени с входящи номера на работодателя, тъй като входящият дневник на работодателя също представлявал частен свидетелстващ документ. Оспорва въпросните докладни записки да са съществували към датата на заповедта за уволнение, тъй като не били посочени в нея, нито били връчени на жалбоподателката. На следващо място неправилно съдът бил кредитирал свидетелските показания като бил допуснал вътрешно противоречие. Това било така, защото на основание 1 чл. 159, ал. 2 ГПК съдът бил допуснал третия искан от работодателя свидетел след разпита на допуснатите двама такива, защото бил преценил, че те не са установили подлежащите на доказване факти, но впоследствие бил кредитирал показанията на двамата свидетели. Наред с това счита, че свидетелката Х. била заинтересована от изхода от спора, тъй като нейната счетоводна къща била в дългогодишни договорни отношения с ответника, освен това показанията били лаконични и насочени да се създаде убеждение за липса на качества у жалбоподателката. Сочи, че съдът бил определил произволно периода, в който е установена липсата на качества, тъй като такъв не бил посочен от работодателя в заповедта за уволнение, нито в отговора на исковата молба. На следващо място счита заповедта за уволнение за немотивирана, тъй като в нея били посочени бланкетно липсващи качества, но липсвали конкретни действия и бездействия на жалбоподателката, с които тази липса се е проявила, включително дата и място на извършване и конкретни факти и данни относими към възложената работа на служителя. Съдът не бил взел предвид обстоятелството, че по време на действие на трудовото правоотношение не били отправяни оплаквания към жалбоподателката, както и че трудовото й възнаграждение било увеличено. Не било обсъдено и получаването на жалбоподателката на бонус за месец декември 2023г. в размер на едно трудово възнаграждение съгласно чл. 14 от трудовия договор, от което се установявало, че същата била поощрена за изпълнението на задълженията си. Липсвали писмени доказателства относно основанието за уволнение, а преценката на съда се основавала единствено на свидетелските показания и оспорените докладни записки. Не било установено, дали жалбоподателката била запознавана с обстоятелството, че не се справя с трудовите си задължения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Инфотел 2000“ ООД, който оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемият сочи, че бил изпълнен фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ съобразно съдебната практика. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение подробно бил обективирал фактическото основание за уволнението в съответствие с изискванията на Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021г. по тълк.д. № 4/2017г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че правилно съдът бил кредитирал писмените доказателства по делото, като оплакванията на жалбоподателката в тази насока били голословни и теоретични, освен това били налице множество писмени доказателства, които не били оспорени от ищеца, включително доказателства за грешни счетоводни операции и електронна кореспонденция в тази връзка. Оспорва твърдението на жалбоподателката, че възнаграждението й било значително увеличено и е получила бонус поради добри постижения като твърди, че с отговора на исковата молба били представени писмени доказателства, от които ставало видно, че увеличението на заплатите и бонусите касаело всички служители на дружеството, а не конкретно жалбоподателката.

Неоснователно било и оплакването за вътрешно противоречие в преценката на съда относно кредитирането на свидетелските показания, както и относно заинтересованост на свидетеля Д. Х., тъй като такива не се установявали от доказателствата по делото, а периодът на допусканите от жалбоподателката пропуски бил посочен в отговора на исковата молба и касаел целия период на съществуване на трудовото правоотношение. Развива съображения, че заповедта за уволнение била надлежно мотивирана, като били описани подробно липсващите качества. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Относно правилността на решението по изложените в жалбата оплаквания, съдът намира следното.

По така предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, заеманата от него длъжност преди уволнението, както и факта на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от ответника с процесната заповед. В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението, в това число наличието на надлежно мотивирана заповед за уволнение, както и трайната липса на качества у ищеца, която следва да е съществувала към датата на уволнението. По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже оставането си без работа за процесния период вследствие на уволнението, както и размера на дължимото обезщетение, а в тежест на ответника е да докаже плащане на обезщетението.

Страните не спорят и от приетия от първоинстанционния съд трудов договор № 109 от 24.01.2023г. се установява, че на така посочената дата между страните е възникнало трудово правоотношение за неопределен срок със срок за изпитване от 6 месеца, за длъжността „счетоводител, оперативен“ при 8-часов работен ден и 40-часа седмично, при брутно трудово възнаграждение в размер на 2319,65 лева. Представена е и заповед № 109 от 24.01.2023г., с която жалбоподателката е назначена при посочените условия.

Съгласно длъжностната характеристина на длъжността „оперативен счетоводител“, основните длъжностни задължения на жалбоподателката са да оформя документите, свързани с финансовата дейност; да обработва счетоводните документи по съответните сметки, за които пряко отговаря; да изчислява и осчетоводява вноските за държавния и общинския бюджет, за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и фонд „Професионална квалификация и безработица“, да съставя извлечения и справки от аналитичните сметки, да изготвя оборотни ведомости и други балансови извлечения; да участва в комисии при извършване на инвентаризации или преки проверки на материалноотговорни лица; да упражнява вътрешнофинансов контрол в кръга на възложените й задачи за спазване на финансовата дисциплина в предприятието; да подготвя данни за статистическите отчети и формуляри и приключването на съответни отчетни периоди; да съставя копия от счетоводни справки и документи, необходими на работниците и служителите или за предоставяне на съответните органи; да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността. Необходимата компетентност за изпълнение на длъжността е да знае нормативните актове в областта на счетоводството, финансовия, данъчния и осигурителния контрол; реда и изискванията за извършване на инвентаризации, счетоводни засичания и операции; нормативните изисквания за организацията на първичната отчетност и вида на необходимите първични документи; компютърните и други автоматизирани системи за извършване на счетоводната дейност.

Приет е фиш за заплата на жалбоподателката за месец декември 2023г., от който е видно, че същата е получила еднократен бонус към възнаграждението в размер на начисленото й възнаграждение за месеца от 2317,83 лева.

От приетото в първоинстанционното производство допълнително споразумение от 01.01.2024г. се установява, че основното трудово възнаграждение на жалбоподателката е увеличено на 2577,39 лева.

От приетата заповед № 169 от 01.12.2023г. на управителя на „Инфотел“ ООД се установява, че е наредено на всички служители на дружеството да бъде начислен и изплатен годишен бонус за 2023г. в размер на 13-та работна заплата равна на брутното трудово възнаграждение за служителите работили през цялата 2023г. За служителите постъпили през годината размерът на бонуса се определя от брутното възнаграждение с неговия съответстващ пропорционален дял на брой отработени месеци през 2023г. Разпоредено е изплащането на бонусите да се извърши до 28.12.2023г. Представена е и разчетно-платежна ведомост за месец декември 2023г., от която е виден размерът на плащанията към всички служители на дружеството.

От приетото от СРС предизвествие е видно, че въззиваемата страна е отправила на 3 жалбоподателката едномесечно предизвествие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като същото е връчено на жалбоподателката на 13.02.2024г.

От представената заповед № 139 от 14.02.2024г. за прекратяване на трудовия договор се установява, че трудовото правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ считано от 14.02.2024г. с едномесечно предизвестие поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Описаната в заповедта липса на качества касае 1. Липса на позитивна нагласа към работния процес – няма желание да работи с използвания от дружеството програмен продукт и да използва неговите функционалности и работни процеси, в резултат на което системно допуска множество грешки при осчетоводяване на стопанските операции на компанията. 2. Липса на компютърни умения – не се справя с работа с MS office, в частност MS excel и МS outlook, необходими да анализира данни и да изготвя отчети, както и с електронна поща, по която постъпват основната част от документите на дружеството. 3. Липса на фокус върху работата и разсеяност – концентрира се трудно и не може да определи приоритетите и да организира времето си, което води до натоварване на останалите служители за срочно изпълнение на задълженията. 4. Липса на аналитични умения, внимание към детайлите и умения за критично мислене – не може да работи с голям обем информация и се затруднява при анализирането й, действа невнимателно, прибързано и не мисли логически, 5. Липса на самостоятелност при неизпълнение на служебните задължения – служителят не успява да работи самостоятелно в голяма част от ежедневната си работа и му се налага да задава непрестанно въпроси към останалите в екипа, което пречи на техния работен процес.