Решение № 6808 от 11.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6808 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100505000 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 25002378/26.01.2024 г. на ответника Ж. Р. П., ЕГН **********, чрез адв. А.Я., срещу решение № 20109590/23.11.2023 г., постановено по гр. дело № 17408/2021 г. по описа на СРС, 126 състав, в частта, с която по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумите, както следва: 1 930,57 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „********, с аб. № ********, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното плащане; 320,57 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 30.03.2018 г. до 12.03.2021 г.; 21,34 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното плащане, както и 4,85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 30.03.2018 г. до 12.03.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 748,10 лв., представляваща разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено 1 нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че от страна на първоинстанционния съд изцяло е игнориран фактът, че живее в гр. Варна, поради което в рамките на исковия период изобщо не е ползвал имота в гр. София, в който живеят другият ответник С. П. и майка му Р.Г., до която многократно е отправял молби за откриване на партида на нейно име, но тя не е сторила това. Предвид изложеното се поддържа, че не притежава качеството потребител на топлинна енергия по отношение на него, поради което не следва да отговаря за чужди задължения. Излагат се доводи за допуснати редица процесуални нарушения във връзка с връчване на съдебните книжа в рамките на делото пред първоинстанционния съд, оспорвайки да е бил уведомен за него, с което правото му на защита е било нарушено. Заявява, че сумите за услуга дялово разпределение не се дължат в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, тъй като услугата се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, а не от ищеца. Твърди, че извършването на отчет на уредите за дялово разпределение и изготвянето на изравнителни сметки не е равнозначно на точно отчитане на доставената до сградата – етажна собственост топлинна енергия. Навежда довод, че изготвените по делото експертизи се основават на документи, които се ползват с формална доказателствена сила, поради което същите не са годни да установят доставянето на твърдяното количество топлинна енергия, равняващо се на посочената стойност. Оспорва счетоводството на ищеца да е редовно водено. Оспорва доказателствената стойност на представеното извлечение от сметки, отнасящо се за аб. № ********, тъй като е едностранно съставен документ, който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Оспорва да е доказано настъпване на изискуемостта на претендираните вземания за главница и мораторна лихва, както и поставянето му в забава. По изложените съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените срещу него искове да се отхвърлят. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба.

Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

В открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. въззивникът, чрез адв. Я., заявява, че поддържа въззивната жалба, както и доводите си, че в рамките на исковия период процесният имот не е обитаван от него.

С молба от 28.10.2025 г., докладвана в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г., въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, поради което се отправя искане решението да се потвърди в обжалваната част. Претендират се и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

В случая, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Не се установява нарушение на императивна правна норма. По отношение на неговата правилност въззивният съд намира следното:

Най-напред неоснователни са изложените с въззивната жалба оплаквания, свързани с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при разглеждане на делото, довели до ограничаване на правото на защита на въззивника. Това е така, тъй като при проследяване на материалите по делото става ясно, че същият е уведомен за него чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея както чрез работодателя му „Евроенержи Строй“ ЕООД – на 13.08.2021 г., така и чрез майка му Н.Н. на регистрирания му адрес в гр. Варна – на 25.08.2021 г. (съобщенията на гърба на л. 56-57 от делото на СРС), като впоследствие надлежно той е бил уведомен и за насроченото открито съдебно заседание отново чрез майка си на адреса в гр. Варна - на 16.08.2023 г. (съобщението на гърба на л. 111 от делото), като по собствените му твърдения именно това е постоянно обитаваният от него адрес. Ето защо, няма основание да се приеме, че същият е бил лишен от възможност за активно участие в процеса, упражнявайки правото си на съдебна защита.

Нещо повече, прави впечатление, че отново на регистрирания му адрес в гр. Варна той е бил уведомен и за постановеното по делото решение от 23.11.2023 г., възползвайки се впоследствие от правото си на въззивно обжалване.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и § 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния 3 период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, между страните не се спори, че в рамките на исковия период като собственици на процесния имот се легитимират Ж. Р. П. и С. Р. П. при равни квоти – по 1/2 всеки, предвид данните по делото, че същият е придобит от наследодателя им Р.Г. П. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 14.04.2015 г. по описа на нотариус Д.Ж. с рег. № 101 на НК, като видно от представената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. същият е починал на 08.07.2017 г., оставяйки за свои наследници по закон своите синове – ответниците по делото, всеки от които е придобил равни права от притежаваното от него жилище – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. До този извод съдът достига с оглед липсата на данни по делото за настъпила промяна в правата върху него от момента на придобиването му на 14.04.2015 г. до настъпване на смъртта на наследодателя им на 08.07.2017 г., поради което то е било част от наследствената му маса. По делото не се твърди и не се доказва договорът за покупко-продажба от 14.04.2015 г. да е бил развален с влязло в сила решение, предвид ангажираните във въззивното производство доказателства за водено от продавача „Първа инвестиционна банка“ АД дело с такъв предмет, поради което следва да се приеме, че същият е породил вещно-прехвърлителното си действия в отношенията между страните по него. Ето защо, с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, която е ясна и категорична и обвързва качеството потребител с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, като в случая първото измежду двете е установено по делото, следва да се приеме, че в качеството си на наследник на Р.Г. П. в периода до 08.07.2017 г. (датата на смъртта му), а след тази дата до края на исковия период – 30.04.2019 г. в качеството му на собственик на жилището, придобито по наследяване след смъртта на баща му, между Ж. Р. П. и „Топлофикация София“ ЕАД е възникнало и съществувало облигационно правоотношение с предмет: продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което именно той следва да отговаря за процесните вземания за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, съобразно обема от правата си в съсобствеността – 1/2. В случая, този извод не се опровергава с оглед данните по делото, че другият наследник С. Р. П. е приел наследството на баща си по опис, вписан в особената книга на Районен съд – Варна под № 47/2019 г., тъй като това обстоятелство не рефлектира върху обема на притежаваните от въззивника права.

Действително, от изисканата в хода на първоинстанционното производство справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. става ясно, че регистрираният постоянен и настоящ адрес 4 на Ж. Р. П. е в гр. Варна, на който същият е получавал книжата по делото, което е индиция, че вероятно фактически той не пребивава на адреса на процесния имот в гр. София, но по делото няма данни за подадено заявление за откриване на партида или друг документ, който да обоснове възникването на договорна връзка между ищеца и другия ответник по делото С.