Решение № 77 от 16.11.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. ХАСКОВО, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОНКО Г. Г. при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. Г. Търговско дело № 20225600900038 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба вх.

№2572/04.04.2022г., подадена от Р. И. Г. с правно основание чл. 125 ал.3 от ТЗ срещу ответника „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД ЕИК*** за заплащане на сумата от 30 000лв.,представляваща съответна равностойност на притежаваните от ищцата 10% от капитала на дружеството по балансова стойност към 28.02.2022г.,като в хода на производството иска е увеличен на 35 282,40лв.

В срока по чл.367 ал.1-3 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД,в който се оспорва иска по основание и размер.Възразява се срещу направеното предизвестие,което не е направено по надлежен ред и не е произвело последиците на прекратяване на чл.125 ал.2 от ГПК

В срока за отговор по чл.367 ал.4 от ГПК е постъпила насрещна искова молба от ответника „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД против Р. И. Г. ЕГН ********** за заплащане на сумата от 30 000лв. предявен иска като частичен от целия в размер на 66 196,12лв. получено трудово възнаграждение от 01.07.2018г. до 31.06.2021г. ведно със законна лихва,като в хода на производството на основание чл.214 ал.1 от ГПК иска е увеличен в пълно размер от 68249,60лв.Основанието се базира на изплатено и получено от 1 ответницата по насрещния иск без основание възнаграждение,което си е изчислила и изплатила на сключен сама със себе си трудов договор №34 от 01.11.2018г.

В срок по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от Р. Г.,в която се поддържа първоначалната искова молба и се оспорват направените с отговора възражения на „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД.Препотвърждава тезата за прекратяване на членственото правоотношение с дружеството с депозираното предзизвестие отправено на 03.08.2021г. получено от дружеството на 04.08.2021г.

В срок е постъпил писмен отговор от Р. Г. като ответник на насрещната искова молба с възражения за недопустимост и неоснователност.Недопустимост, тъй като не е спазено изискването на разпоредбата на чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ-да бъде взето решение на общо събрание за завеждане на искове срещу управителя.Неоснователността се базира на знанието на съдружниците,съответно общото събрание за сключения договор,който е договор за възлагане на управлението според Р. Г.,а не трудов както се твърди в насрещната искова молба.

В срок е постъпил допълнителен писмен отговор от „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД на допълнителна искова молба на Р. Г.,в който се потвърждава предходния отговор и се прави възражение за прихващане с претенцията по чл.125 ал.3 от ТЗ.

В срок е постъпила допълнителна искова молба по насрещния иск на „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД на отговора на Р. Г.,в който се опровергава твърдението за недопустимост на насрещния иск поради неспазване на разпоредбата на чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ. Претенцията против Р. Г. е за връщане на изплатено без основание възнаграждение,поради липса на договор за управление и или недействителност на актове и действия на управителя без санкцията на общото събрание.

В срок е подаден допълнителен отговор на допълнителна искова молба по насрещния иск от Р. Г., в който се поддържа недопустимост от съединяването на двата иска,поради различния характер на вземанията по първоначалния иск търговски спор и по насрещния спор от облигационен характер.Заявява,че възнаграждението което е получила и е в резултат на договора за възлагане на управлението,поради което е дължимо и 2 законосъобразно получено,което е видно и от годишните финансови отчети.

Съдът след преценка на твърденията в исковата молба на Р. Г. срещу „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД за присъждане на парична равностойност на дялово участие от 10% в капитала на ответното дружество,направените оспорвания от ответника и доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна.

Р. И. Г. е съдружник в ответното дружество „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД с участие от 10 дяла по 500лв. с от общия капитал на дружеството от 5000лв. съгласно дружествен договор от 03.06.2021г.

Ответникът първоначално оспорва прекратяването,но с допълнителен отговор на допълнителна искова молба признава,че членственото правоотношение с ищцата е прекратено на 03.02.2023г. При това положение остава спорен въпроса относно основанието и размера на дължимото изплащане на паричната равностойност на дяловото участие на съдружника с прекратено членство-а именно стойността на притежаваните 10 дяла участие в ответното дружество.В тази насока съдът възприема изцяло заключението на съдебно икономическата експертиза,според която размерът на един дял към датата 28.02.2022г е 3505,26лв. а към 04.02.2022г. е 3 528,24лв. За база при определяне на имуществените последици свързани с изплащане на паричната равностойност на дяловото участие следва да се вземе 04.02.2022г.,месеца,през който е настъпило прекратяването на участието в „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД. При това положение искът се явява основателен и доказан в размер на 35282,40лв.

Насрещната искова молба и възражението за съдебно прихващане до размера на по-малкото вземане обособяват две групи отношения,предмет на исковата молба и на насрещната искова молба,по които съдът дължи произнасяне.

Съдът намира,че предявеното чрез прихващане по насрещния иск вземане на ответника срещу ищеца и възникналото по този ред и начин компенсационно право, са предмет на делото наред с предявения Р. Г. иск и следва да бъде разгледано в настоящето производство,като не споделя 3 възражението за недопустимост и искането за разделяне на производството.Източник на спора е участието на първоначалния ищец и ответник по насрещния иск в търговското дружество, с което е прекратено участието,дължимостта на имуществените последици и управлението на ответницата по насрещния иск в качеството й на управител и полученото възнаграждение,което според ищеца по насрещния иск е недължимо.

Предмет на възражението за прихващане е твърдяното от страна на ответника обстоятелство,че Р. Г. като управител на „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД,по който факт не се спори е получила възнаграждение,което не и се следва.Основния спор по насрещния иск се концентрира именно върху факта полученото възнаграждение от Р. Г. в какво качество е получавано и дали е получавано на годно правно основание по трудов договор или по договор за възлагане на управлението.Видно от представените трудов договор от 01.11.2018г. и допълнително споразумение 01.08.2019г. Р. Г. е договаряла сам със себе си като управител и работник,които договори се оспорват от дружеството като недействителни,поради противоречието с императивни норми. Това оспорване се възприема от съда по съображения,че липсва решение на общото събрание на съдружниците в тази посока да бъде овластен управителя да сключи трудов договор със себе си.В правомощията на общото събрание е избор на управител и определяне на възнаграждението му. По делото липсват доказателства за взето решение на общото събрание за определяне на възнаграждение на управителя Р. Г., която е била такъв в „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД с предишно наименование „Триера Варна“ООД видно от протокол от 15.01.2009г.на общо събрание на съдружниците на „Регал“ООД с променено наименование „Триера Варна ООД“ заедно с Ч.И.П.. На проведено общо събрание на „Триера Варна“ООД на 03.06.2021г. е взето решение за освобождаването на управителя Р. И. Г..Претенцията на „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД по насрещния иск е за сума 66 196,12лв представляваща неоснователно изплатено и получено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2018г. до 31.06.2021г..Както се посочи по горе Р. Г. е нямала основание да получава трудово възнаграждение,поради нищожност на трудовия договор сключен от същата като едно и също лице в две качества управител и работник,без да има овластяване да договаря сам със себе си от общото събрание на дружеството. По отношение на размера съдът възприема изцяло заключението на съдебно-счетоводната 4 експертиза,според която получената от Р. Г. сума е изплащана като трудово възнаграждение -брутно 87 127,35лв. и нетно 68 249,60лв.

Според установеното и изложеното настоящата инстанция намира,че са налице основания за извършване на прихващане на вземането на ответника по първоначалния иск в размер на 68 249,60лв.- с вземането на ищцата в размер на 35 282,40лв. ,представляваща паричната равностойност на дяловото участие на съдружника с прекратено членство до размера на по малката сума,поради което искът на Р. И. Г. против „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД за сумата от 35 282,40лв. се явява погасен чрез прихващане,поради което и следва да бъде отхвърлен.

По насрещната искова молба с оглед извършеното прихващане Р.

И. Г. следва да заплати на „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД сума в размер на 32 967,20лв. получено трудово възнаграждение по недействителен трудов договор

С оглед изхода на делото и искането на пълномощниците на страните за присъждане на разноски такива следва да бъдат присъден в полза на ответника„ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД и съобразно извършеното прихващане на вземанията по двата иска, а именно в размер на 3053,28лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявеният от Р. И. Г. ЕГН ********** от ************ с правно основание чл. 125 ал.3 от ТЗ иск срещу „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД ЕИК*** за заплащане на сумата от 35 282,40лв. представляваща равностойност на притежаваните от ищцата 10% от капитала на дружеството по балансова стойност към 28.02.2022г. като погасен чрез прихващане по възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД за сумата от 68 249,60лв.,представляваща получено трудово възнаграждение по недействителен трудов договор.

ОСЪЖДА Р. И. Г. ЕГН ********** по предявения насрещен иск от„ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД против

Р. И. Г. ЕГН ********** от

5

************ да заплати на „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД ЕИК*** ***** сума в размер на 32 967,20лв. получено трудово възнаграждение по недействителен трудов договор,ведно със законната лихва от 04.04.2022г.

ОСЪЖДА Р. И. Г. ЕГН ********** от ************ да заплати на „ТИВИ ГРУП ВАРНА“ ООД ЕИК*** ***** сума в размер 3053,28лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 6