Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 452 от 17.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 659/2022
Вид
Решение № 452
Подписан
17.08.2023
В сила
14.08.2023
Състав
Ивелина Солакова, Ирена Колева, Явор Данаилов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 ал.3 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.386 ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.386 ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.390 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.390 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.477 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Велико Търново, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Явор Данаилов при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20224100500659 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г. М. Димитров“ № 1, чрез пълномощник – юрисконсулт Т. Т., против Решение № 260053/29.11.2021г. по гр.дело № 703/2020г. по описа на Районен съд-Павликени, поправено с Решение № 260000/08.04.2022г., с което първоинстанционният съд се е произнесъл по осъдителен иск, предявен от „БОРКО” ЕООД против застрахователното дружество. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло исковата претенция с правно основание чл.432 от КЗ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяване на застрахователя 08.10.2019г. до окончателното й изплащане и сторените от него разноски по делото. Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен. Излага, че изводите на първоинстанционния съд не креспондират със събраните по делото доказателства. Счита, че присъденият от съда размер на настъпилите за ищеца имуществени вреди е неправилно определен, тъй като от действителната стойност на увредения автомобил не са приспаднати запазените му части. Релевира оплаквания срещу изводите на съда за неоснователност на направеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на собствения на ищеца автомобил. Намира, че съдът неправилно е приложил закона и досежно началния момент, от който е присъдил законната лихва за забава и счита, че е изпаднал в забава относно изплащане на евентуално дължимото обезщетение от 30.10.2019г. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена по 1 съображения изключиелната вина на водача на МПС с рег. № *** за настъпване на събитието, а в условията на евентуалност, да бъде отхвърлена за сумата над 2 844.99 лв. до пълния присъден размер от 3 000 лв. при съобразяване стойността на запазените по автомобила части и стойността на последния на скрап. Претендира разноски за първонистанционното и въззивното производство.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „БОРКО” ЕООД, ЕИК 104632685, е подал отговор на въззивната жалба, в който заема становище за нейната неоснователност, съответно за правилност на атакувания съдебен акт, за чието потвъждаване моли.

Претендира сторените във въззивното производство разноски.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител. Поддържа в писмено становище подадената възивна жалба и искането си, направено с нея. Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като моли в случай, че то надхвърля минимално предвиденото по закон да го намали до този размер.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа отговора на въззивната жалба с изложените в него съображения за неоснователност на наведените оплаквания срещу първоинстанционното решение. Претендира разноски за въззивното производство по списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Производството пред Районен съд – Павликени е било образувано по ИМ на „БОРКО” ЕООД срещу ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ с правно основание чл.432 ТЗ. В нея са изложени твърдения за реализирано ПТП на 30.09.2019г. в град Павликени, при което водачът на л.а. „***, при управление на автомобила след употреба на алкохол и поради несъобразена с пътните условия и релефа на местността скорост, загубил контрол над автомобила и реализирал удар със собствения на ищеца л.а. „***” с рег. № ***, управляван от Б.К.П., при което настъпили значителни вреди по последния автомобил и той станал негоден за ползване по предназначение. Твърди, че вината за настъпилото произшествие е на водача на л.а. „Фолксваген ***”, на който бил съставен АУАН № ***г. за извършени три административни нарушения, включително и за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Посочва, че на водача на собствения му л.а. „***” с рег. № *** бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, но издаденото въз основа на него наказателно постановление било отменено с влязло в законна сила решение по НАХД № *** на Районен съд-Павликени. Излага, че към датата на произшествието отговорността на водача на л.а. „Фолксваген ***” била застрахована при ответното дружество с договор за задължителна застраховка „ГО на автомобилистите”, обективиран в застрахователна полица № *** с началната дата на покритие 24.12.2018г. до 24.12.2019г. В качеството си на трето увредено лице по смисъла на чл.477 ал.3 от КЗ предявил застрахователна претенция пред ответното дружество, но последното отказало да му заплати такова. Твърди, че собственият му автомобил е увреден непоправимо и е негоден за ползване по предназначение, поради което прекратил регистрацията му на 31.10.2019г. Прави искане за осъждане на ответника да 2 му заплати сумата от 3 000 лв., представляваща действителната стойност на увреденото МПС към датата на събитието, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало писмен отговор на ИМ, в който е заело становище за неоснователност на предявения с нея иск. Оспорва да е настъпило ПТП при твърдяните от ищеца обстоятелства, както и същото да се дължи на противоправнотто поведение на водача на застрахования при него автомобил. Оспорва вината на последния, твърдяните вреди и причинна връзка между поведението на водача и настъпилия вредоносен резултат. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на собствения на ищеца лек автомобил поради несъобразяване с разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП – преди да предприема съответната маневра да съобрази поведението си с останалите МПС около него, тяхната скорост и посока на движение, както и поради неизпълнение на вмененото му от закона задължение да спре на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство” – нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

С определение от 02.04.2021г. съдът е конституирал по делото В.Р.П., като трето лице помагач на ответника в процеса.

По делото е приложен КП за ПТП с пострадали лица от 30.09.2019г., видно от който на посочената дата е настъпило произшествие с участници описаните по-горе МПС, управлявани от водачите В.Р.П. – водач на л.а. „Фолксваген ***” и Б.К.П. – водач на собствения на ищеца автомобил. Посочено е, че първият от тях е управляван от водача П. с наличие на установена концентрация на алкохол от 1.05 промила, както и че същият поради движение с несъобразена с пътните условия и релефа на местността скорост загубил контрол над МПС и блъснал пресичащия кръстовището л.а. „***”, вследствие на което реализирал ПТП с материални щети – множество деформации, охлузвания и счупвания по дясната част на автомобила и отворени две въздушни възглавници. Приложено е удостоверение за техническа изправност на автомобила и свидетелство за рет.гистрация на същия с вписано върху него изявление за прекратяване регистрацията на автомобила от компетентните органи.

По делото е приложен АУАН № ***, съставен на водача на л.а. „Фолксваген ***” за нарушения на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от с.з. и издадено въз основа на него НП № *** на началника на РУ – Павликени, влязло в законна сила, за това, че на 30.09.2019г. в 14.39 часа в град Павликени, на кръстовището на ул.”Трети март” и бул.”Руски” при управление на автомобила след употреба на алкохол – 1.05 промила, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, поради несъобразена с пътните условия скорост не бил в състояние да спре или да намали скоростта, вследствие на което блъснал преминаващия през кръстовището л.а. „***” с рег.

№ *** и реализирал ПТП с матерални щети.

С влязло в законна сила решение № 23/25.03.2020г. по НАХД № *** на Районен съдПавликени е било отменено издаденото на водача на собствения на ищеца лек автомобил НП № *** на началника на РУ-Павликени, като незаконосъобразно.

С уведомление от 07.10.2019г. „БОРКО” ЕООД уведомил ответното дружество за настъпилото събитие. По образуваната преписка по процесната щета бил извършен оглед на процесния автомобил и щетите описани в представения опис-заключение. От приложено писмо с изх. № 3911/15.10.2019г., адресирано до ищеца, последният бил уведомен за отказа да бъде изплатено претендираното застрахователно обезщетение.

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св. С.С., очевидец на произшествието, се установява, че процесният автомобил, управляван от Б.П., който бил спрял на кръстовището, след което потеглил и към средата на кръстовището друг автомобил го ударил, като се чул силен удар. В резултат на удара автомобилът му бил ударен много отзад, задна дясна врата и калник.

Св. В.П., посетил местопроизшествието като мл.автоконтрольор при РУ-Павликени, посочва, че отивайки установил двата автомобила, които са се ударили в кръстовището.

Излага, че на място е установил, че л.а. „***” се е движил по ул.”Трети март” посока ул.”Георги Раковски”, а л.а. „Фолксваген ***” се е движил по бул.”Руски” посока центъра на града по улица с предимство. Ударът настъпил в задната дясна част на л.а. „***”, а за 3 другия автомобил – в предната му част. От удара първият от тях бил изместен на около десетина метра от мястото на удара в кръстовището. Пред него водачът на л.а. „***” обяснил, че е съобразил поведението си с пътния знак Б2 и че другият автомобил се е движил с много висока скорост, а водачът на последния обяснил, че другият водач не спрял на знака „Стоп” и това била причината за настъпване на произшествието.

От заключението на автотехническата експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че процесното произшествие е настъпило през деня, при суха настилка и време и при добра видимост на кръстовищетона бул.”Руски” и „Трети март” в град Павликени. Водачът на „Фолксваген ***” се е движил по бул.”Руски” в посока от изток на запад – от стадиона в града към центъра, по път с предимство, по траектория, лежаща в полагащата се за движение пътна лента към кръстовище с ул. Трети март”, със скорост от 71.8 км/ч. В същото време л.а. „***” се е движил се е движил по бул.”Трети март”, от юг на север, към същото кръстовище, по траектория в полагащата му се за движение източна пътна лента, като за движещите се МПС от бул.”Трети март” към бул.”Руски” е поставен пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Същият преминал по южния мислен ръб на платното за движение по бул.”Руски” и навлязъл в кръстовището, като в този момент другият автомобил навлизал в кръстовището и се намирал на около 6 м.