Решение № 290 от 24.11.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. С., 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500406 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 – 273 ГПК.

С Решение № 42/26.07.2023 г. по гр.дело № 34/2023 г. Чепеларският районен съд ОСЪЖДА „П.“ АД-гр.Ч. да заплати на Г. Г. С. сумата 20829 лева обезщетение за ползване без основание на собствения й недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта на с.С., общ. С., обл.С.ска, одобрена със заповед №РД-18- 8/16.02.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр.София, с площ от 4.068 дка, находящ се в местност „Т.д.“, с трайно предназначение - земеделска територия, с начин на трайно ползване - друг вид ливада, в периода от 04.07.2019 год. до 07.03.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото - 07.03.2023 г. до окончателното й заплащане.

Също така, „П.“ АД - гр.Ч. е осъдено да заплати на Г. Г. С. и сумата 3530 лева разноски по водене на делото пред първата инстанция.

Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от „П.“ АДгр.Ч., чрез адв. Я. Н., с искане да бъде отменено и исковете на Г. С. – отхвърлени.

Дружеството претендира и за разноските пред двете инстанции.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, се явява пълномощникът му адв.Я. Н., който поддържа жалбата и претендира за направените разноски. Представя в определения от съда срок и писмена защита.

1

Въззиваемата Г. Н.А С., чрез пълномощника си адв. Б.М., с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата и също иска присъждане на разноските.

В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, не се явява. За нея пълномощникът и адв.Б.М. поддържа доводите в отговора.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от РС-Ч. мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Неоснователно е оплакването на дружеството, че то не държи чуждата вещ, защото ищцата не е доказала нито че „П.“ АД е поставило въжената линия в имота, нито че я ползва.

Без значение за спора е обстоятелството дали дружеството е поставило въжената линия, тъй като е категорично установено, че то я държи в имота и я експлоатира.

Това се изяснява от обстоятелството, че ответникът е възложител за изграждането на обект „С.п.в.л. „П.“ – с.С.-връх С. /съгласно Разрешение за ползване от ДНСК – София изх.№ СТ-12-122/01.12.2008 г. и Протокола за установяване годността за ползване на същия строеж/; и е собственик на това съоръжение.

Съгласно данните в интернет-страницата на самото дружество, „П.“ АД е единственият оператор на всички лифтови съоръжения и инфраструктура в курорта П. и М.ч.. То е оператор на цялата ски зона /по см. на чл.153 и т.89 от §1 на Закона за туризма и чл.5, ал.1 от Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите/ в курортен комплекс П., т.е., дружеството е лице по смисъла на чл.157, ал.1 от същия закон.

Дружеството осъществява туристически дейности, като предоставя и допълнителни туристически услуги по см. на т.70 от §1 на ЗТ в туристически обекти по смисъла на чл.153, ал.1 и ал.2 ЗТ.

От Годишния доклад за дейността на дружеството за 2021 г., публикуван в Търговския регистър през м. август 2023 г. г., е видно, че основно значение за дейността на дружеството продължава да има зимният ски-туризъм. Основният продукт, който „П.“ АД предоставя на клиентите си, е зимна ски-ваканция. Дружеството притежава, оперира и поддържа всички активи, необходими за развитието на един зимен курорт, а именно: собственик е на инфраструктурата от въжени линии в к.к. П., състояща се от влекове и лифтове, поддържа и обработва ски-пистите в курортния комплекс, основен притежател е на няколко големи ски-гардероба в комплекса и държи най-голям дял от пазара на услуги, представяни от ски-училищата в к.к. П.. Отново от гледна точка на приходите, се казва в доклада, основно значение имат приходите от продажбата билети и карти за лифтовете.

От показанията на свидетелите М.К. и Г.К. допълнително се потвърждава, че ответното дружество експлоатира ски-пистата с.С. –връх С. и лифта към нея, като именно експлоатирането им е причина то да прави рехабилитация на лифта, ремонт, опити да се 2 затревят обезтревени участъци от пистата.

Т.е.,ответникът държи в чуждия имот /на ищцата/ част от свое съоръжение /стълб и част от самата въжената линия/, оператор е на ски-пистата, която минава през ищцовия имот, което означава именно ползване на част от последния. Не е необходимо ответникът да извършва наземни дейности, за да има неоснователно разместване на блага.

Дружеството експлоатира цялата въжена линия и ски-пистата, които лифтът обслужва, в изпълнение на основната си дейност-предоставяне на туристически услуги, основна част от които е ползването на ски-пистите и лифтовете, от която извлича печалба, и спестява разход от плащането на наем на ищцата. В същото време, тя не може да го отдаде под наем другиму или да го ползва лично по същото предназначение – като оператор на ски-писта и предоставящ услугата ползване на въжена линия, защото не е и не може да бъде лице по чл.157, ал.1 ЗТ.

Това означава, че е налице обогатяване на ответника за сметка на ищцата, което сочи на основателност на предявения иск. Действията на ответника са довели до ограниченията, които ищцата търпи в собствения си имот, защото ответникът се ползва от отреждането на имота с ПУП за територия на лифт.

Несъстоятелно е изразеното в жалбата разбиране, че държането се извършва на валидно правно основание – чл.151 във в с чл.157 ЗТ, което изключва неоснователното обогатяване на ответника.

Законът вменява на лицата по чл.157, ал.1 ЗТ, каквото е ответното дружество, задължения да поддържа процесните части от имота съобразно изискванията на чл.156 ЗТ и чл.157, ал.1 ЗТ, чл.21 от Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите.

Това е с цел да се осигури безопасността и комфортът на туриста и защото лицата като ответното дружество получават печалбата от използването на ски-пистите, макар и непряко, а чрез приходите от билети и карти за лифтове/влекове, от обучението, предоставяно от скиучилищата, отдаването под наем на ски-оборудване, дори от местата за настаняване и хранене, защото без ски-пистите не би могъл да се предоставя основният продукт на „П.“ АД – зимната ски-ваканция.

Чл.151, ал.1 ЗТ обявява територията на ски пистите, независимо от собствеността й, за общодостъпна, което означава, че забранява да се поставят от оператора и всички други лица ограничения от каквото и да е естество спрямо туристите, които искат да я ползват като такава, но не прави оператора неин ползвател спрямо ищцата на валидно правно основание, което да изключва неоснователното му обогатяване. Изобщо не е въведено по силата на закона вещноправно ограничение на правото на собственост на ищцата в полза на неопределен кръг от трети лица, а са въведени задължения за оператора който е такъв, защото осъществява експлоатиране на пистите. Извършвайки това експлоатиране относно тези части от пистата и лифта, които засягат имота на ищцата, без 3 това да произтича от договор с ищцата, от водене на чужда работа без пълномощие или непозволено увреждане, ответникът-жалбоподател получава блага, включващи и спестяването на средства за възнаграждение на ищцата за тези части от имота. В същото време ищцата е лишена от благото да получава възнаграждение за това, че ответникът ползва тези части като оператор на ски-пистата и въжената линия. Това неоснователно разместване на блага следва да се премахне, като ответникът бъде осъден на осн.чл.59, ал.1 ЗЗД да плати С. исковата сума. Между ищцата и ответника няма друга обвързаност; по причина на обедняването на С. „П.“ АД се е обогатило, поради което то трябва да върне на обеднялата ищца онова, с което се е обогатило, до размера на обедняването.

Лишено от основание е оплакването в жалбата срещу неправилното установяване на размера на дължимото обезщетение. То не може да бъде определено само за зимните месеци, както иска жалбоподателят. Това е така, защото ски-пистата и лифтът присъстват в имота на ищцата целогодишно, и целогодишно имат характеристиките на туристически обект, какъвто представлява ски-пистата /съгл. чл.3, ал.2, т.4 и т.51 на §1 от Закона за туризма/, и на прилежащо към ски-пистата съоръжение /каквото представлява лифтът с обслужващия го терен, съгласно чл.157, ал.1 от Закона за туризма/, макар извън зимата теренът да не се ползва като ски-писта.

Правилно размерът на обезщетението е основан на сравняване договорите за наем на имотите, посочени в заключението по неоспорената от страните и приета от съда СТЕ, включващи наем и на земните площи по т.1, 2 и 3 от заключението. Това е така, защото цените по тези договори са обусловени от специфичния вид, от особеното функционално ползване, неземеделско, на имотите: площи, върху които се поставят съоръжения и оборудване за предоставяне на електронни съобщителни услуги.

Частите от имота на ищцата, за които е присъдено обезщетението, са съответно 879,59 кв.м.за сервитутната площ на лифта и 310 кв.м., заети от ски-пистата.

Вещото лице по СТЕ дава различни цени на кв.метър за всяка от тях, като посочва, че тази за първата площ е изведена при предположението, че може да се коси. Затова е неоснователно оплакването в жалбата, че РС-Ч. не е следвало да кредитира СТЕ – разликата в цената е обоснована и правилно съобразена от съда, като това дори е в полза на ответника, защото по-голямата от площите е оценена по-евтино – по 0,38 лв. на км.м., спрямо по-малката, чиято цена е по 0,45 лв. на кв.метър.

Не са допуснати твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения.

Дори да се приеме, че не са обсъдени от РС доводите му, при обсъждането им от въззивния съд напълно се потвърждават направените в атакуванато решение изводи. В жалбата се поддържа, че първостепенният съд не е обсъдил твърденията на дружеството относно наличието на учредено по силата на административни актове право на преминаване през процесния имот. В отговора на исковата молба обаче такова твърдение не се съдържа. Там в т.2.1 се прави позоваване на чл.64 ЗС, като ответникът счита, че, въз основа на учредената му суперфиция, той е изградил стълб със застроена площ от 6 кв.м., заради което собственицата на земята Г. С. следва да търпи ограничение, като осигури възможност на 4 суперфициара да ползва земята в рамките на необходимото за обслужване на построеното според предназначението му, което е да служи като опора на лифта и този стълб бил част от строеж от трета категория, б.“б“ по чл.6, ал.2, т.2 от Наредба № 1/30.07.2033 г. за номенклатурата на видовете строежи. На тези доводи с обжалваното решение е даден отговор в мотивите на стр.9, към които настоящият състав препраща на осн.чл.272 ГПК.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените от нея разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 лв.

По изложените съображения С.ски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42/26.07.2023 г. по гр.дело № 34/2023 г. на Чепеларския районен съд.

ОСЪЖДА „П.“ АД-гр.Ч., ЕИК 830166943, да заплати на Г. Г. С., ЕГН **********, направените от нея разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 лв. /хиляда и седемстотин лева/.

Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 280 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните чрез техните пълномощници адв.Б.М. и адв.Я. Н..