Решение № 149 от 17.10.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. К., 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело № 20265100100064 по описа за 2026 година

Делото първоначално е образувано пред ОС - П., с № 711/2024г., по предявена от ищеца М. М. С. искова молба с вх. № 9794/22.10.2024г. против „Ц. за п. з. - Ст.З.“ ЕООД, с правно осн.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска в размер на 25 100лв.

Ищецът М. М. С. твърди в исковата си молба, че на 30.12.2022г. по гр д.

№20225220103240 по описа за 2022г. на Районен съд гр. П. е бил представен отговор по искова молба от „Ц. за п. з.-С. З.“ ЕООД, представлявано от управителя д. П. М. Г., в който отговор д. Г., в качеството си на представител на здравното заведение, е изложил неверни твърдения, като е заявил, че М. С. е извършил „нападение с брадва на съседката си И.“. Това нападение ищецът категорично отрича да се е случило, като твърди, че вследствие на заявеното в отговора от д. Г. се е почувствал оскърбен, били засегнати неговите чест и достойнство. Ищецът заявява, че публичното му уличаване в опит за убийство, за което били изнесени данни в отговора по исковата молба по гр.д.

№20225220103240 по описа за 2022г. на Районен съд гр. П., му причинило голям стрес и страдание, които продължили почти две години. Публичното злепоставяне на ищеца по цитираното гражданско дело пред Районен съд гр.

П. и претърпените емоционални страдания, мотивирали М. С. да подаде настоящата искова молба и да потърси правата си по реда на чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД спрямо „Ц. за п. з. - С. З.“ ЕООД. Ищецът претендира ответникът да му заплати обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, които разграничава по следния начин : за уронване на честта и достойнството си ищецът претендира сумата от 15 000 лева; и за причинени силни душевни болки и страдания - претендира сумата от 10 100 лева. Търси се и законна лихва върху главницата от 25 100лв., считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на обезщетението.

1

Следва да се посочи и, че след оставяне на ИМ без движение, с уточняваща молба с вх. № 3108/20.03.2025г. /по описа на ГД № 711/2024г. на ОС-П., л.78/, петитумът, очертаващ спорното право, е посочен по следния начин: на основание чл.45, вр.с чл.49 от ЗЗД да осъдите ответника „Ц. за п. з. – С. З.“ ЕООД, ЕИК *******, действащ чрез управителя си П. М. Г., да заплати на М. М. С. сумата в размер от 25 100 /двадесет и петхиляди и сто/ лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, породени от твърдение за заплаха с брадва над трето лице, изразено в официален документ – отговор на искова молба по ГД № 3240/2022 г. по описа на Районен съд – П..

На основание чл. 131 от ГПК, ответникът „Ц. за п. з. - С. З.“ ЕООД, представлявано от управителя д. П. М. Г., е депозирал отговор на исковата молба. В отговора е направено възражение за недопустимост на предявения иск, с довод, че в исковата молба не са конкретизирани действията или бездействията, с техните обективни и субективни признаци, които се преценяват от ищеца като противоправни, нито пък се посочва причинноследствена връзка между тези противоправни действия или бездействия и конкретен вредоносен резултат за ищеца. В условията на евентуалност, предявената искова претенция е намерена за неоснователна с довод, че „ЦПЗС. З.“ ЕООД не е възложител на работата за управление на дружеството от д.

П. Г. и между управителя на дружеството и лечебното заведение не е налице трудово правоотношение; че не е налице противоправно поведение при изготвяне от „ЦПЗ-С. З.“ ЕООД на отговора на исковата молба по гр.д.

№20225220103240 по описа на РС-П.; и, че позоваването в отговора на исковата молба на постановлението от 20.12.2013г. на П. П. е било необходимо с оглед установяване на основанието за оказване на психиатрична помощ на ищеца, а именно спешна психиатрична помощ при условията на чл.153 от Закона за здравето. В отговора на исковата молба пред РС-П. не се съдържало твърдение на ответника, че ищецът е извършил нападение с брадва на съседката си И., а само повторение на текст от постановление на РП-С. З., поради което било несъстоятелно твърдението на ищеца, че с този текст „го обвиняват в опит за убийство“. Ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли като такъв да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че от ответника „ЦПЗ-С. З.“ ЕООД е подаден отговор на искова молба по гр. д. № 20225220103240 по описа на РС-П. /л.5, гръб от гр. д. № 711/2024г. по описа на ОС-П., приложено по настоящото дело/.

Установява се от съдържанието на същия, че отговорът е подаден по предявен пред РС-П. иск по чл.124, ал.4 ГПК за обявяване на справка с изх. № 143/10.02.2021г. на „ЦПЗ-С. З.“ ЕООД за неистински документ, при уточнение, че „документът е неистински поради невярност на съдържанието му в частта на посочената в справката диагноза – „налудно разстройство, коморбидно с разстройство вследствие употреба на алкохол“ – посочен в заглавната част на отговора е номер на делото № 20225220103240. В този отговор се съдържат подробно изложени мотиви по допустимостта и 2 основателността на иска, като на 4 страница от същия се съдържа изречението „ На посочената дата ищецът е бил доведен в лечебното заведение от органите на полицията, в изпълнение на постановление от 20.12.2013г. на П. П. от РП-С.

З., в което разпорежда на основание чл.153 и сл. от Закона за здравето да бъде извършен преглед на ищеца, след извършено от него нападение с брадва на съседката му И., и за резултатите от прегледа да бъде уведомена РП-С. З.“.

Съгласно константната съдебна практика, съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на ответника е засегнат, като в мотивите към решението си е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от ответника, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдения за факти и каква – оценки; съответно – дали фактите са неверни и позорни; както и да посочи конкретно кои действия ангажират деликтната отговорност на ответника и кои са правомерно извършени.

В тази връзка, след задаване на ищеца на уточняващи въпроси досежно обстоятелствата, на които се основава процесния му иск, в проведеното на 23.09.2026г. открито съдебно заседание същият изрично заявява, че в този отговор именно това изречение представлява неистинно твърдение на ответника, и е предмет на настоящия спор.

Приобщени по делото са множество писмени доказателства, представени от страните, както следва: приложено към исковата молба заверено копие на отговор на искова молба по гр. д. № 20225220103240 по описа на РС-П., подаден от „ЦПЗ-С. З.“ ЕООД; приложени към отговора на исковата молба Постановление от 20.12.2013г. на П. П. от РП-С. З. по преписка №6010/2013г. по описа на РП-С. З. и Постановление №310/2015 от 25.05.2015г. на Т. С. - районен прокурор гр.Р. за отказ да се образува наказателно производство по пр. вх.№310/2015г. по описа на РП-Р., представено от М.. М. към негова молба по гр.д. №162/2018г. по описа на PCК.; молба на М. С. по гр.д. №162/2018г., с която ищецът представя Постановление №310/2015 от 25.05.2015г. на Т. С. - районен прокурор гр.Р. за отказ да се образува наказателно производство по преписка вх.№310/2015г. по описа на РП-Р.; искова молба на М. М.. С., въз основа на която е образувано гр.д. №3240/2022г. по описа на PC-П. с приложен към нея изпълнителен лист по гр.д. №12629/2016г. по описа на СГС; договор за управление от 01.08.2023г.; както и представените пред ОС-К. заявление с вх. № 4303/23.09.2026 г. и допълнително депозираните идентични такива със заявление вх. № 4303/23.09.2026 г. писмени доказателства - заверено копие на Решение № 260/14.02.2020 г. по гр. дело № 449/2019 г. на ВКС, заверено копие на Определение № 300/30.04.2020 г. по гр. дело № 3747/2019 г. по описа на Четвърто гражданско отделение на ВКС и заверено копие на Съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от Ц. за п. з. „П.. Н. Ш.“, изготвена и подписана от П.. д. П. М..

Ответникът поиска изискване на преписка № 6010/2013 г. по описа на РП - С. З., което съдът остави без уважение, тъй като по делото се съдържат достатъчно доказателства, касателно представения на стр. 4 от гр. дело № 711/2024 г. по описа на Окръжен съд - П. отговор на искова молба и не е 3 необходимо приобщаване на цялата преписка по делото, съдържаща документи, неотносими за спора.

Други доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът твърди, че бил засегнат от посоченото в подробно описания по-горе отговор на искова молба по гр. д. № 20225220103240 по описа на РСП. - л.5 /гръб/ от гр. д. № 711/2024г. по описа на ОС-П., и конкретно от невярното твърдение на „ЦПЗ-С. З.“ ЕООД в същия, че е нападнал съседката си И. с брадва, от което търпял неимуществени вреди – душевни болки и страдания, срам, гняв и безсилие, че такива твърдения се обличат в официална форма и представляват опит пред българския съд да навредят на ищеца.

Чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (непозволено увреждане) е основният правен инструмент в българското право за търсене на обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, увредено добро име и чест), причинени от неверни твърдения, клевети или обиди.

Основните елементи, които ищецът трябва да докаже в процеса са : противоправно деяние /увреждащо действие/: изказване, публикация или разпространение на невярно твърдение с позорящ или увреждащ характера си характер; вреда: настъпването на неимуществени вреди (психически стрес, душевни терзания, уронване на авторитета в обществото или на работното място); причинна връзка: вредите да са пряка и непосредствена последица от невярното твърдение; и вина: според чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се презумира (предполага се), докато ответникът не докаже противното. Тази доказателствена тежест е съответно възложена на ищеца с доклада по делото.

Съдът намира, че в съдържанието на отговор на искова молба по гр. д.

№ 3240/2022г. по описа на РС-П. не се съдържа твърдение на ответника по иска „Ц. за п. з.-С. З.“ ЕООД, представлявано от управителя д. П. М. Г., за извършено от ищеца „нападение с брадва на съседката му И.“, а описаното изречение представлява пресъздаване на съдържанието на Постановление от 20.12.2013г. на прокурор от РП-С. З., с което на ответника е било разпоредено да извърши преглед на М. М. С. на основание чл.153 и следващите от Закона за здравето, и за резултатите от прегледа да бъде уведомена Прокуратурата.

Този извод се подкрепя и от приетото като доказателство Постановление от 20.12.2013г. на П. П. от РП-С. З. по преписка № 6010/2013г. по описа на РП-С.

З. /л.93 от гр. д. № 711/2024г. по описа на ОС-П./, видно от което в същото е вписано следното: „На 20.12.2013г. в РП-С. З. е постъпила молба от Д. В. И., от която е видно, че към настоящия момент М. е в състояние опасно за околните и себе си. Молбата е придружена със снимков материал. От снимките става ясно, че лицето М. извършва престъпление срещу собствеността и личността на И. – нападение с брадва.“. Със същото постановление е разпоредено Първо РУ „П“ на МВР-С. З. да организира преглед на М. М. С. с ЕГН ********** от дежурен психиатър при ЦПЗ-гр. Ст.

З., за резултатите от който да бъде уведомена Прокуратурата.

4

Или, изложеното в отговора на искова молба по гр. д. № 20225220103240 по описа на РС-П., и конкретното изречението, съдържащо израза „нападение с брадва на съседката му И.“, безсъмнено представляват пресъздаване на съдържанието на Постановлението на РП-С. З., и по никакъв начин не могат да се категоризират като твърдение на ответника „ЦПЗ-С. З.“ ЕООД за извършено такова действие от страна на М. - „нападение с брадва на съседката му И.“.

И, тъй като публично разпространение на изявление от страна на ответника за извършено от ищеца престъпление – както се твърди в исковата молба, съставлява изявление, съдържащо твърдение за осъществено престъпно деяние от това лице, т.е. – твърдение за факт, осъществил се в обективната действителност, при липса на една от предпоставките за доказаност на предявения иск по чл.45 ЗЗД, а именно – противоправно деяние на ответника, съдът намира, че искът като недоказан е неоснователен, и следва да бъде отхвърлен. Съответно, с оглед аксецорния характер на иска за лихви, поради неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и искът по чл.86 ЗЗД.