Решение № 649 от 06.08.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Бургас, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100501347 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435 ал. 2 т. 7 и сл. ГПК и е образувано по повод жалбата на „Билла недвижимости „ЕООД-гр.София , против постановление за приемане на адвокатски хонорар от 20.05.2026 г. по изп.д. № 219/2026 г. по описа на ЧСИ Г.Михалев . Изтъкват се съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед предприетите по делото процесуални действия и правната сложност на делото

.Моли се за отмяна на постановлението и намалянето на дължимото възнаграждение в рамките на минималното такова ,определено в НМРАВ.В подкрепа се навеждат съображения.

Взискателят по изпълнителното дело Т. С. ,чрез процесуалния си представител ,счита жалбата за неоснователна ,като сочат ,че взискателят вече е изплатил изцяло възнаграждението и не се дължи връщането му .В приложеното от частния съдебен изпълнител становище по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се изразява мнение относно неоснователност на жалбата .

След преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за 1 установено следното :

Изпълнително дело № 219/2026 г. по описа на ЧСИ Г.Михалев е било образувано по молба на взискателя Т. С. ,въз основа на изпълнителен лист , издаден по гр.д. № 2271/2024 г. по описа на РС-Бургас , срещу длъжника „Билла недвижимости „ЕООД-гр. София ,с решението по което длъжникът е осъден ДА ПРЕУСТАНОВИ неоснователното си безде йствие, смущаващо правото на собственост на Т. С. С. от гр.Б., ж/к „И.“, бл.*, ет. *, ат. *, върху собствения й недвижим имот, представляващ самостоятелен обект е идентификатор 07079.50Е364.Е4 по КК и КР на гр.Бургас, с административен адрес: гр.Б., ж/к „И.“, бл.*, ет. *, ателие № *, с площ от 67.73 кв.м., брой нива 1, предназначение - ателие в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, ведно с прилежащите към самостоятелния обект 9.85 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и 77.58 кв.м. ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, КАТО ИЗВЪРШИ шумоизолация по под, стени и таван на собствения си самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас, с административен адрес: гр.Б., ж/к „И.", бл.*, ет.*, обект - магазин, с площ от 353.97 кв.м., брой нива - 1, предназначение - за търговска дейност, находят се на етаж 0, в жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с прилежащите към самостоятелния обект 52.47 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата,като длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата 4090,34 евро-обезщетение за неимуществени вреди и 1197,45 евро –разноски ,както и 1250,11 евро - деловодни разноски пред въззивната инстанция .

Няма спор по делото ,че веднага след влизане в сила на решението и преди образуване на изпълнителното дело са били изплатени изцяло дължимите суми по изпълнителния лист .

Делото за изпълнение на непаричното притезание е образувано на 20.05.2026 г. На същата дата е изпратена и показана за доброволно изпълнение и с постановление от тази дата е приет адвокатски хонорар в полза на представляващия адвокат на взискателя в размер на 800 евро за размера на който длъжника е уведомен с призовката за доброволно изпълнение .

С жалбата си от 02.06.2026 г. длъжникът постановлението за разноски за адвокатско възнаграждение на представляващия взискателя адвокат за 2 неправилно ,като навежда съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение .

Няма спор ,че с образуването на изпълнително производство, частният или държавен съдебен изпълнител изпраща до длъжника покана за доброволно изпълнение. В тази покана са обективирани сумите, които длъжника трябва да изплати по дълга, предмет на съдебното производство и който е описан в издадения изпълнителния лист, заедно с разноски за ЧСИ по образуваното изпълнително производство и адвокатски хонорар. Самите суми се събират на основание издадено постановление за разноски по чл. 434 ГПК.

Съществуват противоречиви виждания относно това дали в поканата за доброволно изпълнение се инкорпорира и постановлението за разноски.

Преобладаващата практика е, че в поканата за доброволно изпълнение е инкорпорирано постановлението за разноски, поради което за длъжникът съществува правен интерес от това да обжалва определените в поканата разноски по изпълнителното производство, както и адвокатския хонорар по производството. Това следва да се направи в срока, заложен в чл. 436, ал. 1 ГПК чрез съдебния изпълнител до съответния окръжен съд.

Настоящият съдебен състав намира ,че при възражение за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение длъжникът следва да възрази и по реда на чл. 248 от ГПК да поиска от съдебния изпълнител изменение на постановлението относно приетите разноски за адвокатско възнаграждение.

Независимо от това обаче в случая жалбата е допустима по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 ГПК .

По отношение на адвокатския хонорар в производството, практиката е единодушна, че възнаграждението зависи от броя и сложността на действията, които се извършват по защитата интересите на взискателя, както и до размера на задължението. В хипотезата на изпълнение на задълженията от длъжника в срока на поканата за доброволно изпълнениe, адвокатското възнаграждение следва да е минималното по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения/която ,макар и не задължителна ,следва да се вземе предвид като ориентир за справедливо адвокатско възнаграждение /, поради факта, че действията по защита интересите на взискателя се свеждат единствено до подаването на молба за образуване на изпълнителното производство. В този смисъл е и постоянната съдебна практика.

3

Предмет на обжалване по чл.435, ал.2, т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т. 2 от ТР № 3/2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В поканата сумата за разноски по изпълнителното дело включва 800 евро. за адвокатско възнаграждение.. В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която сочи ,че длъжникът е изпълнил финансовата част от осъдителното решение ,като доброволно е изплатил всички дължими суми на взискателя ,както и е извършил шумоизолация „по таван“,която според взискателя не е достатъчна за изпълнение на съдебното решение и не е достатъчно за извършване на цялостна шумоизолация на помещението .Способи за принудителното изпълнение на останалата част от решението не са посочени .В молбата само се сочи ,че взискателя упълномощава ЧСИ по негова преценка да извърши необходимите действия по чл. 18 ЗЧСИ. Съгласно чл. 426, ал.2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното непосочване на изпълнението следва да се счита, че не е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ. В чл. 426, ал. 2, изр. второ ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъде начислявано 4 адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземания. Двата вида адвокатско възнаграждение по т. 1 и т. 2 са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство. Законът дава изрична възможност на длъжника да погаси дълга си в срока за доброволно изпълнение, което евентуално изпълнение прави ненужна защитата на взискателя с предприемането на изпълнителни действия по него В процесния случай взискателят не е посочил конкретен изпълнителен способ ,с оглед и спецификата на дължимото непарично задължение принудителните изпълненителни действия са твърде ограничени.Следва да се съобрази, че в случая са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В хода на изпълнителното производство освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело адвокатът на взискателите не е извършил други процесуални действия по изпълнителния лист, поради това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност.Верно е ,че адвокатът по делото е упълномощен за образуване на изп.дело и за процесуално представителство по него ,но ,както стана дума по-горе , по делото не са поискани ,нито са предприети някакви принудителни действия ,а в хода на изпълнението при посочване на нов конкретен изпълнителен способ и в такива случаи е предвидено начисляване на адвокатско възнаграждение по т. 2 от чл. 10 на НМРАВ.

По изложените съображения съдът намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 евро ,поради което

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на “БИЛЛА НЕДВИЖИМОСТИ ”ЕООД , ЕИК

130007973,със седалище и адрес на управление – София ,бул.“България“ № 55,представлявано заедно от управителите Албена Георгиева и Ваня ДиневаСтранджева – длъжник по изпълнително дело № 20267030400219/2026 г. по описа на ЧСИ Георги Михалев,с рег.№703 на КЧСИ,с район на действие – БОС, постановление за разноски от 20.05.2026г.по изпълнително дело № 219/2026 г, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

5

НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за определеното адвокатско възнаграждение на взискателя по горепосоченото изпълнително дело на 200 евро .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6