Решение № 3287 от 25.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3287 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330107665 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.342, ал.2, вр. с чл.345 ТЗ.

В исковата молба от „Лизинг Финанс“ ЕАД срещу „М.“ ЕООД и И. А. Г. е посочено, че на 18.02.2022г. между ищеца, в качеството на кредитор и лизингодател и „М.“ ЕООД – лизингополучател и И. Г. – солидарен длъжник бил сключен договор за финансов лизинг № ***/18.02.2022г., по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие и предостави ползването на МПС *** на лизингополучателя, с обща покупна цена 54 599.84 евро.

Първоначалната вноска, която лизингополучателят заплащал, била в размер на 16 379.95 евро, като в т.6 страните уговорили, че сумата на финансиране възлиза на 38 219.89 евро, с лизингов период 60 месеца, като лизингополучателят се съгласил да погасява периодично задълженията си в рамките на 60 лизингови вноски, съгласно погасителен план. Съгласно т.18 от договора при разваляне на същия от страна на лизингодателя, преди изтичане на срока, лизингополучателят дължал обезщетителна неустойка в размер на 10 % от непогасената част от финансираната сума към момента на развалянето. Според т.21 до връщане на лизинговата вещ лизингополучателят дължал и месечно обезщетение за ползването й без основание. Солидарно за изпълнение на поетите от лизингополучателя парични задължения отговорял солидарният длъжник. Договорът за финансов лизинг бил вписан в Централен регистър на особените залози. В изпълнение на задълженията си по договора, между ищцовото дружество и „Прима Център Балкани“ ООД бил сключен договор за покупко-продажба на МПС, по силата на който лизингодателят придобил собствеността 1 върху МПС *** с посочена рама, като доставчикът съобразно чл.5 от договора предал владението на „М.“ ЕООД. Още от самото начало на действие на договора, плащанията на лизингополучателя не били в съответствие с погасителния план, като последното плащане било от април 2023г. На основание чл.37, ал.1 от ОУ лизингодателят уведомил лизингополучателя за заплащане на дължимите по договора суми, в 7-дневен срок, с посочване, че в противен случай ще счита договора за развален. Поканата била редовно връчена на 09.10.2023г., като такава покана била отправена и до солидарния длъжник и получена на същата дата, като в дадения срок плащане не постъпило. Поради това договорът за лизинг бил развален от дата 17.10.2023г. Съгласно чл.38 от ОУ от датата на разваляне на договора течал срок от 2 работни дни за връщане на лизинговата вещ, като срокът не бил спазен, а автомобилът бил предаден на ищеца с приемо-предавателен протокол от 26.10.2023г. Към настоящия момент задълженията на ответниците били в размер от 10 046.30 евро, от които главница в размер на 4830.30 евро, договорна лихва в размер на 1954.08 евро за периода от 01.03.2023г. до 31.10.2023г., лихва за забава в размер на 547.49 евро за период от 01.03.2023г. до 18.10.2023г., 2714.44 евро неустойка, 1944.23 лв. – от която 1040.33 лв. платен годишен данък за превозно средство и 903.90 лв. разходи по разваляне на договора и връщане на лизинговата вещ на лизингодателя. Поради това е направено искане за солидарното осъждане на ответниците за заплащане на посочените суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от И. А. Г., в лично качество и като управител на „М.“ ЕООД, според който предявените искове са допустими и частично основателни. Не се спори, че между страните е сключен договор за финансов лизинг; че договорът не е изпълняван от лизингополучателя и солидарния длъжник; че договорът е едностранно прекратен от лизингодателя и лизинговата вещ е върната със съставянето и подписването на приемо-предавателен протокол. Според ответника недопустимо е спрямо една и съща главница да се иска осъждане на физическото лице едновременно да заплати договорна лихва, лихва за забава и неустойка.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за финансов лизинг № *** от 18.02.2022г., сключен между „Лизинг Финанс“ ЕАД, „М.“ ЕООД и И. А. Г., в качеството им съответно на лизингодател, лизингополучател и солидарен длъжник, ведно с погасителен план към договора и Общи условия. Представено е потвърждение за вписване в Централния регистър на особените залози.

Представен е също договор за покупко-продажба на МПС от дата 18.02.2022г., сключен между „Прима център Балкани“ ООД – продавач и „Лизинг Финанс“ ЕАД – купувач, ведно с приемо-предавателен протокол от 25.02.2022г.

На 16.08.2022г. и впоследствие са отправяни от ищцовото дружество покани до ответниците за плащане на изискуеми и незаплатени задължения по договор за финансов лизинг № *** 2 от 18.02.2022г.

По делото са представени издадените от ищцовото дружество фактури за съответните лизингови вноски – от № 12 насетне за периода от 01.02.2023г. до 02.10.2023г., както и за лихвите за забава.

Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 18.02.2022 г. между „Лизинг Финанс“ ЕАД, в качеството му на лизингодател, от една страна, „М." ЕООД, в качеството му на лизингополучател и И. А. Г., в качеството му на солидарен длъжник, от друга страна, е сключен договор за финансов лизинг № ***, по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие и предостави ползването на МПС *** c № на рамата *** на лизингополучателя.

В изпълнение на задълженията си по договора за финансов лизинг на 18.02.2022 г. „Лизинг Финанс“ ЕАД и „Прима Център Балкани“ ООД, ЕИК 201316964 са сключили договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, по силата на който дружеството лизингодател придобива собствеността върху описаното моторно превозно средство, като на 25.02.2022 г. доставчикът „Прима Център Балкани“ ООД е предал владението върху вещта на лизингополучателя.

Не се спори и относно това, че процесният договор не е бил изпълняван от страна на дружеството лизингополучател, както и от страна на солидарния длъжник И. А. Г., което изрично се признава и с отговора на исковата молба.

Няма спор, че на основание чл. 37, ал. 1 от Общите условия към договора за финансов лизинг от 18.02.2022 лизингодателят е отправил покани към лизингополучателя и солидарния длъжник да заплатят дължимите по договора суми, като е определен 7-дневен срок за изпълнение на задълженията, с изтичането на който и при непостъпване на дължимите суми, „Лизинг Финанс“ ЕАД ще счита договора за развален. Не се спори, че поканата е връчена както на лизингополучателя, така и на солидарния длъжник И. А. Г. на 09.10.2023 г.

Поради липсата на доброволно изпълнение на задълженията, договорът се счита развален от 17.10.2023 г.

На основание уговореното в процесния договор и на основание чл. 79, ал. 1 33Д за лизингодателя е налице правото да иска заплащане на падежиралите и неплатени лизингови вноски, лихва за забава, уговорената неустойка за разваляне и разноски, направени по разваляне на договора и връщане на лизингованата вещ във владение на „Лизинг финанс“ ЕАД. Наведените с писмения отговор възражения, че е недопустимо да се иска осъждане за заплащане спрямо една и съща главница на договорна лихва, лихва за забава и неустойка, съдът намира за неоснователни. В договора е уговорен лихвен процент върху редовната главница, представляващ сбор от променлив лихвен индекс и надбавка към лихвения индекс 3 в размер на 6,53% (т.12) и лихвен процент, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието в размер на сбора от приложимия към датата на просрочие годишен лихвен процент за редовна главница по т. 12 от Договора и надбавка за просрочие 12% годишно (т.

13). Съгласно т. 18 от договора за финансов лизинг, при разваляне на същия от страна на лизингодателя, на което и да е от основанията, посочени в договора, анексите към него и Общите условия (ОУ), преди изтичане на лизинговия период, лизингополучателят дължи на лизингодателя обезщетителна неустойка в размер на 10% от непогасената част от финансираната сума към момента на развалянето. Следователно се касае до три отделни претенции, които възникват при осъществяване на различни юридически факти.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, до датата на подаване на исковата молба – 02.05.2024г. от „М.“ ЕООД и солидарния длъжник И. Г. са извършени плащания в общ размер от 52 622.16 лв. Към посочената дата са останали неплатени задължения в общ размер на 21 593.09 лв., от които: 9 446,72 лв. – равняващи се на 4 830,03 евро главница, 3 822,36 лв. – равняващи се на 1 954,34 евро лихва от 01.03.2023 г. до 31.10.2023 г., 1 070,80 лв. – равняващи се на 547,49 евро - лихва за просрочие от 01.03.2023 г. до 18.10.2023 г., 1 040,33 лв. – данък МПС 2023 г., 95,99 лв. – нотариални такси, 807,91 лв. – разходи по изземване, 5 308,98 лв. – 10% неустойка – 2 714.44 евро, или исковете са установени както по основание, така и по размер.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 558.90 евро, по представения списък по чл.80 ГПК, от които 456.64 евро заплатена държавна такса и 102.26 евро заплатен депозит за вещо лице.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК 160127423, със седалище и адрес на управление *** и И. А. Г., ЕГН ********** от *** да заплатят солидарно на „Лизинг Финанс“ ЕАД, ЕИК 131352367, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 53 по договор за финансов лизинг № ***/18.02.2022 г., сключен между „Лизинг Финанс“ ЕАД, качеството му на лизингодател, „М.“ ЕООД, в качеството му на лизингополучател и И. А. Г., в качеството му на солидарен длъжник, следните суми - главница в размер на 4 830,03 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2024г. до изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 1 954,08 евро за период от 01.03.2023 г. до 31.10.2023 г., лихва за забава в размер на 547,49 евро за период от 01.03.2023 г. до 18.10.2023 г., неустойка в размер на 2 714,44 евро, платен годишен данък за превозно средство 2023г. в размер на 531,91 евро, нотариални такси и разходи по изземване в размер на 462,16 евро.

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК 160127423, със седалище и адрес на управление *** и И. А. Г., 4

ЕГН ********** от

*** да заплатят на „Лизинг Финанс“ ЕАД, ЕИК 131352367, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 53 сумата от 558.90 евро направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5