Решение № 346 от 04.12.2023, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1251/2022
- Вид
- Решение № 346
- Подписан
- 04.12.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- член 108 · Закон за собствеността
- член 109 · Закон за собствеността
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 323 ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 346 гр. Карлово, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. П. при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело № 20225320101251 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по искове с правно основание член 108 и член 109 от ЗС.
Ищецът К. М. М. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. Д.В. *** твърди, че по силата на нотариален акт № 52, том IV, peг. № 6704, дело № 637/2017 година на нотариус с peг. № ***, районен съд Карлово, вписан в АВ-СВ К. с вх. peг. № 4394 от 15.11.2017 г., акт № 124, том 16, дело № 3117/2017 г. и по наследство от К.К.Н. бил собственик на недвижим имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ЛОЗЕ с площ от 2.936 дка, осма категория, находящо се в землището на гр. К., П.ска област, местността „Р.“, който имот по земеразделителния план на местност с ЕКАТТЕ 35496 съставлявал имот № 124018, при граници: имот № 124017 - лозе на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 000352 - полски път на община К., имот № 200620 - селскостопанска територия на ОПФ К., имот № 124019 - посевна площ на насл. На Х.Н.Д., който имот по КККР, одобрен със заповед № РД-18-615/04.09.2019 година на изпълнителния директор на АГКК съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, адрес на имота: гр. К., местност Р., площ: 2936 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 124018, съседи: ***, ***, ***, ***, ***. По реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ И.Д.И. и съпругата му Г.Х. И. придобили правото на собственост върху земеделска земя в землището на гр. К., П.ска област, местността „Р.“ с площ от 1000 кв.м, с находяща се в него постройка стопанска сграда от 35 кв.м, за което се снабдили с нотариален акт № 63, том І, peг. № 881, дело № 191/1999 г., на нотариус с peг. № ***, районен съд 1
Карлово, № 129, том 1 от 18.03.1999 г. на Служба по вписвания К. като от тогава владеели имота като собственици. Видно било от приложеното геодезично заснемане, че част от придобития по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ попадал в чертите на ПИ с идентификатор ***, като ищецът като собственик на този имот не пречил по никакъв начин на закупилите имота по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ лица да владеят и ползват за свои нужди. През 2019 г.
И.Д.И. и Г.Х. И. завели в Районен съд Карлово искова молба по чл. 124 от ГПК, с която искали съдът да установи по отношение на ищеца, че те са собственици на недвижим имот, описан в представения от тях нотариален акт, обстоятелство, което до този момент ищецът с никакви действия не оспорвал. В хода на образуваното гр.д. № 641/2019 година била възложена съдебно-техническа експертиза, в изпълнение на която било извършено геодезично заснемане на имота на ищците, в резултат на което се установило, че част от техния имот попада в чертите на ПИ ***, собственост на ищеца, а друга част в чертите на ПИ ***, собственост на О.К.. От изготвена по делото комбинирана скица било установено, че ответниците фактически ползват от ПИ *** площ от 1259 кв.м и от ПИ *** площ от 190 кв.м, или общо на терена ползвали площ от 1449 кв.м, вместо закупените 1000 кв.м. От проведеното в хода на гр. № 641/2019 г. заснемане на имота на ответниците за площта от 1000 кв.м било установено, че същата се разпределя както следва: 117 кв.м от ПИ *** и 883 кв.м от ПИ ***, или на терена ищците ползвали в повече 376 кв.м от ПИ ***, собственост на ищеца. Въпреки това между И.Д.И. и ищеца не възниквали спорове относно ползването на неговия и на ищеца имоти, като твърди, че не е оспорвал правото му на собственост, придобито по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След смъртта на И.Д.И. придобития по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот се ползвал фактически от неговата дъщеря Т. И. А. и съпругът й Х. Д. А.. Без конкретна причина отношенията им рязко се влошили. От страна на ответниците получавал безпочвени обвинения, обиди и заплахи.
Тъй като ползвал своя имот за добив на сено, в него се намирал и сеновал.
При едно от посещенията до имота заварил ответника Х. А. да изкопава ров на южната граница на имота на ищеца, като по този начин възпрепятствал влизане и излизане в имота му, тъй като входът бил именно от южната страна.
След няколко дни установил, че е разрушено изградено от ищеца съоръжение за събиране на дъждовна вода за напояване. За извършените от Х. А. самоуправни действия подал жалба в Районна прокуратура П., ТО Карлово, по която след възложена проверка от РУ на МВР Карлово прокурорът приел за установено, че Х. А. е извършил самоуправни действия, като е изкопал ров от южната страна на имота на ищеца, където се намирал възможния вход към имота, но приел, че след предупреждение от надлежен орган ответникът е възстановил първоначалното фактическо положение, като засипал рова и така е осигурил достъп на ищеца до имота. Макар и възприет от прокурора, този извод бил несъответен на действителното фактическо положение, поради факта, че осъществените от А. действия, с които възпрепятства достъпа му до имота не били отстранени. Със заповед № 18-9991/23.09.2022 г. на Началника на СГКК П. било одобрено изменение на КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-615/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с нанасяне на нов обект в КККР - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, площ: 1000 кв.м, начин на трайно ползване: лозе, собственост на И.Д.И., въз основа на документ - нотариален акт № 129, том 1 от 18.03.1999 г. на Служба 2 по вписвания К.. Със същата заповед ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** ставал ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, площ 2038 кв.м, начин на трайно ползване: лозе, собственост на К. М. М., въз основа на документ: нотариален акт № 124, том 16, peг. № 4394, дело № 3117 от 15.11.2017 г. на Служба по вписвания К.. Видно от изготвената скица-проект поземлен имот *** на наследници на И.Д.И. на север не граничел с път, както било и на комбинираната скица и скицата към геодезичното заснемане по гр.д. № 641/2019 г. по описа на Районен съд Карлово, като ответниците, които осъществявали фактическата власт върху имота владеели и ползвали част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находяща се в северната част на имота, при граници: от север - път, от запад - поземлен имот ***, а след изменението ***, изток поземлен имот ***, а след изменението ***, юг поземлен имот ***, с приблизителна площ от 300 кв.м, а също така и без основание владеели част от поземлен имот ***, а след изменението ***, която се намирала в югозападната част на имота, при съседи: север - имот ***, юг имот ***, изток - имот *** с приблизителна площ от 70 кв.м.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
1) ДА ОСЪДИ, на основание чл. 108 от ЗС ответниците Т. И. А. с ЕГН ********** и Х. Д. А. с ЕГН ***, двамата от град К., община К., област П., ул. Д.П. *** да му отстъпят собствеността върху част от собствения на К.
М. М. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. Д.В. *** поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на град К., която част е с площ от 370 кв. м и която ответниците владеят без правно основания към собственият им имот с идентификатор *** и ги ОСЪДИ да му предадат владението върху частите от имот ***, а след изменението ***, както следва: в северната част на имота, при граници: от север - път, от запад - поземлен имот ***, а след изменението ***, изток поземлен имот ***, а след изменението ***, юг - поземлен имот ***, с приблизителна площ от 300 кв.м и в югозападната част на имота, при съседи: север - имот ***, юг - имот ***, изток - имот *** с приблизителна площ от 70 кв.м;
2) ДА ОСЪДИ, на основание чл. 109 от ЗС, ответниците Т. И. А. с ЕГН ********** и Х. Д. А. с ЕГН ***, двамата от град К., община К., област П., ул. Д.П. *** да преустановят всякакви действия, с които пречат на К. М.
М. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. Д.В. *** да ползва собствения си поземлен имот ***, а след изменението ***, включително и площите, които владеят и ползват без правно основание, както и да не възпрепятстват достъпа му до поземлен имот ***, а след изменението ***.
Ответниците Т. И. А. с ЕГН ********** и Х. Д. А. с ЕГН ***, двамата от град К., община К., област П., ул. Д.П. *** оспорват исковете като неоснователни.
Признават следните факти: че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.К., местност „Р.“, образуван след изменението на КККР на гр. К., одобрено със Заповед № РД-189991/23.09.2022 г. на Началника на СлГГК, по силата на което изменение бил нанесен поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1000 кв.м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: лозе, съседи: *** и ***, който имот бил закупен от родителите на ответницата Т.
А., И.Д.И. и Г.Х. И., при условията на СИО по реда на §4 от ПЗР на 3
ЗСПЗЗ. Сочи, че по силата на описания в исковата молба нотариален акт ищецът придобил само ½ идеална част от бивш имот с идентификатор ***.
Можели само да предполагат, че другата ½ идеална част е била придобита от него по наследство. Затова считат, че съдът следва да задължи ищеца да представи доказателства за собственост по отношение на другата ½ идеална част от имота. Не оспорват, че родителите на ответницата Т. А., И.Д.И. и Г.Х.
И. владели придобития от тях по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот след 1999 г. След смъртта на И.Д.И., неговата съпруга, Г.Х. И. и ответниците продължили да го владеят. Не оспорват твърденията, съдържащи се в исковата молба относно воденото гр. дело № 641/2019 г., което било прекратено с влязло в сила решение. Оспорват следните факти: Неверни били твърденията на ищеца, че не е пречил по никакъв начин на И.Д.И. да ползва имота си по предназначение, и че помежду им нямало спорове относно ползването на двата имота. Невярно било и твърдението на ищеца, че „без конкретна причина“ отношенията между страните „рязко“ се влошили. От нотариален акт № 129 том I /1999 г. на СлВп при КрлРС било видно, че И. и Г. И. придобили имота по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това означавало, че имотът е бил заплатен чрез Община К.. Представят извлечение от тетрадкадневник, съхраняваща се в Община К., в която са описани плащанията, извършени от Общината на собствениците на имоти, изкупени от техните ползватели. От това извлечение било видно, че наследниците на К. Н.Костов, сред които бил и ищецът по настоящото дело, са си получили внесената от И. и Г. И. сума за процесния имот на 23.11.1998 г. Въпреки това по незнайни за тях причини от 2017 г. насетне ищецът буквално подложил на системен психически и емоционален тормоз техния наследодател И.Д.И., настоявайки той отново да му заплати процесния имот, вече изкупен по реда на §4 от ЗСПЗЗ. В исковата молба се твърдяло, че входът за имота на ищеца бил от южната страна. Видно от скицата на процесния имот, представена с исковата молба било, че цялата северна граница на имота на ищеца граничи с полски път. Ищецът имал вход за имота си от този път, през който вход преминавали коли и камиони. Теренът, който бил източно от имота на ищеца бил дере, през което минавали ответниците, ищеца и собственикът на имот с идентификатор ***. Ищецът имал обособен вход и откъм този терен. Южната граница на имота на ищеца граничела с друг имот - имот с идентификатор ***. На общата граница с този имот има още един вход за имота на ищеца. Т.е. за имота на ищеца били обособени три отделни входа. Въпреки наличието на богат избор от входове към собствения му имот, ищецът от 2017 г. насетне започнал демонстративно да влиза в имота им от мястото, на което границата на техния имот и тази на имот с идентификатор *** съвпадали, като по този начин преминавал през целия техен имот, за да стигне до собствения си имот.
Ищецът най-редовно паркирал автомобила си в южната част на имота им, където бил входа, и го оставял там с часове. По същия начин вкарвал коня и каруцата си и ги оставял в южната част на техния имот. Косял люцерната им.
Дори само няколко дни след смъртта на И.Д.И., ищецът закарал купища оборски тор, които стоварил в имота им. Ровът, за който ищецът пишел в исковата си молба, бил изкопан от ответниците, но в техния собствен имот, а не в неговия, както се твърдяло в исковата молба. Изкопали този ров с цел да попречат на ищеца да продължава да влиза в имота им с автомобила и каруцата си, да спре да преминава през техния имот. Това, че ровът бил 4 изкопан изцяло в тяхно място, не попречило на ищеца да подаде жалба против тях за извършени според него „самоуправни“ действия. Дори след този случай и въпреки категоричното противопоставяне от страна на ответниците, ищецът продължавал да преминава през техния имот, за да влезне в имота си, както и всячески да препятства неговото ползване. В началото на месец юни 2022 г., отивайки в имота, ответниците заварили в него ищеца, който довел един мъж от гр. К.. Мъжът косял люцерната на ответниците. От този мъж впоследствие разбрали, че ищецът му обещал да му даде окосеното. Тогава ответницата Т. А. категорично настояла ищецът да напусне имота им. В отговор на това, той се нахвърлил върху ответницата, хванал я за дясната мишница и така силно я извил и я блъснал, че буквално я подметнал, вследствие на което ответницата паднала на земята. В резултат на това й била причинена контузия на раменния пояс и мишницата. По този случай срещу ищеца било образувано досъдебно производство, видно от приложеното към настоящия отговор писмо с изх.№ 6378/2022 г. на РППловдив, ТО- Карлово. През пролетта на 2022 година ищецът премахнал оградата от югоизточната страна на техния имот с дължина 28м, изградена от дървени колове и бодлива тел. По този начин той си „осигурил“ безпрепятствен достъп до имота си откъм техния имот. Твърдят, че по никакъв начин не препятстват достъпа на ищеца до неговия си имот.
Разпечатката съдържа 25 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f01c064-aaf5-4f20-98d1-b7f6e48e0851