Решение № 384 от 07.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300500850 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 във вр. с чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от М. Т. А., ЕГН **********, в качеството на длъжник, чрез адв.И. С., против Разпореждане с изх.№ 18411 от 21.01.2025г., по изп.д. № 400/2014г., по описа на ЧСИ *****, рег.№ *****, с което е оставено без уважение искането, направено с Молба с вх.№ 2956/10.01.2025г., за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

От „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК- *****, в качеството на първоначален взискател, чрез юрк. К. Д., е депозирано становище по реда на чл.436 ал.3 от ГПК, с което е направено искане да се остави без уважение подадената жалба. От образуване на изпълнителното дело до момента са били предприемани многократно изпълнителни действия срещу длъжника. Счита, че няма основания да се направи извод за дезинтересиране от страна на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което е видно от постъпвалите регулярно през годините молби. Заявява се изрично, че 1 дружеството потвърждава и всички извършени от ЧСИ ***** действия в хода на изпълнителното производство. Поддържа, че по изп. дело не са настъпили предпоставките за прекратяване на производството, съобразно чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК. Обжалваното Разпореждане от 21.01.2025 г. по изп. д. № ***г., е правилно и издадено при спазване на всички процесуални правила и липсват предпоставките, при наличието на които производството да се прекрати.

От ЦУ на НАП - ****, в качеството на присъединен взискател, не са депозирани възражения по подадената жалба.

От ЧСИ *****, рег.№ *****, са депозирани мотиви, на осн. чл.436 ал.3 от ГПК, с които взима становище, че жалбата е допустима, но е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Изп.д.№ ***4г. е образувано по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с приложен изпълнителен лист, изд. на 25.11.2013г. от СГС, ТО, по т.д.№ 7471/2013г.

С Молба с вх.№ 2956/10.01.2025г. /на л.178/, подадена от М. Т. А., чрез адв.И. С., е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция. Посочва, че е установил, че за периода от 23.04.2021г. до 23.04.2023г. по изпълнителното дело не са постъпвали никакви молби и искания от взискателя за предприемане на изпълнителни действия.

Възразено е, че след преглед на преписката, че съдебният изпълнител не разполага с възложени права по чл.18 от ЗЧСИ.

С обжалваното Разпореждане 21.01.2025г., както и с допълнително приложеното становище, на осн. чл.436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е мотивирал, че не е налице предвидено от закона основание за прекратяване на изпълнителното производство поради непоискване и непредприемане на изпълнителни действия за периода от 23.04.2021г. – 23.04.2023г. Поконкретно, изтъква, че поради липсата на новооткрита банкова сметка, недвижим имот и трудов договор и съгласно направено искане още в молбата за образуване на изпълнителното дело за насрочване на опис на движими вещи, с Разпореждане с изх.№ 5665/21.01.2021г. е насрочен опис на движими 2 вещи в дома на длъжника на адрес, регистриран от него самия, с цел удовлетворяване вземането на взискателя за 16.03.2021г. от 10,00 часа, но длъжникът не е бил открит /л.105/. Поради неизвършването на предходно насрочения опис на движими вещи и поради липсата на плащане от длъжника за погасяване на дълга, с Разпореждане с изх.№ 24134/13.03.2023г. е насрочен за 12.05.2023г. от 10,00 часа опис на собствените на длъжника М. Т. А. движими вещи, находящи се на адреса му /л. 119/. Пояснява, че описите не са извършени, защото не е бил намерен на регистрирания от него адрес. Ha практика длъжникът е възпрепятствал извършването на описа на движими вещи, защото не пребивава на регистрираните от самия него адреси.

На следващо място, по отношение на твърденията, че липсвало посочване от взискателя на начин за изпълнение и че липсвало оправомощаване на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ, съдебният изпълнител посочва, че в молбата, с която е представен изпълнителният лист по делото, взискателят е поискал не само да бъде образувано изпълнително производство, но и да бъде проучено имуществото на длъжника. Поискано е при непогасяване на вземането от длъжника, спрямо същия да бъде реализирано принудително изпълнение. Посоченият начин на изпълнение предвиждал осъществяване на изпълнителни действия по събиране на дължимото от длъжника, чрез прилагане на изпълнителни способи от съдебния изпълнител. В тази връзка взискателят, който не е получил присъденото вземане в срока за доброволно изпълнение, с изявлението си за пристъпване към принудителни изпълнителни действия, всъщност е възложил и оправомощил съдебния изпълнител да осъществи необходимите изпълнителни способи, съобразно възложените му от закона функции.

Също така, според съдебния изпълнител, по общите правила на закона, които в случая нямало основание да бъдат изключени, взискателят можел да потвърди действията на съдебния изпълнител по определяне на изпълнителните способи, което и е било направено в представеното от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възражение по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

От страна на длъжника М. Т. А. не са постъпвали суми за погасяване на задължението. От същия не е било декларирано желание за започване на доброволни плащания, поради което и реализирането на способи за принудително изпълнение спрямо него следва да продължи. Съдебният 3 изпълнител посочва и това, че изпълнителните действия не са били изоставяни за срок по-дълъг от две години, но по независещи от взискателя причини, а само заради имущественото положение и процесуалното поведение на длъжника, към момента описаните в изпълнителния лист суми са останали несъбрани.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., намира, че жалбата е основателна.

С молбата за образуване на изп.дело с вх.№ 3858/23.01.2014г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал да бъдат направени справки за трудово правоотношение, като при наличие на такова, да бъде наложен запор. Също така е поискал да се насрочи дата за опис на движимите вещи в дома на длъжника.

Съдът констатира, че от страна на взискателя, както с подадената с вх.

№ 3858/23.01.2014г., така и за обследвания период от 23.04.2021г. до 23.04.2023г., включително и към датата на постановяване на обжалваното Разпореждане от 21.01.2025г., не е било направено възлагане на права по чл.18 от ЗЧСИ. С писменото Становище с вх.№ 2787/10.03.2025г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е направено е изявление за потвърждаване на всички извършени от ЧСИ ***** действия по изп. производство. Не се оспорва обстоятелството от взискателя, че не е било извършено възлагане на права по изп. дело, на осн. чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.

Съгл. чл.18 ал.1 от ЗЧСИ - По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

Съобразно константната съдебна практика - законът предписва и позволява на взискателя да изрази воля пред орган на принудително изпълнение в писмен вид, пред който е депозиран оригинал на изпълнителния титул на осн. чл.426 ал.1 от ГПК и с посочен изпълнителен способ или възлагане по чл.18 от ЗСЧИ.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое 4 да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Въззивната инстанция намира за неоснователни доводите, изразени с мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК, затова, че взискателят можел да потвърди действията на съдебния изпълнител по определяне на изпълнителните способи, във времето, с обратна сила.

Действително, съгласно чл.42 изр.2 от ЗЗД - Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Потвърждаването съгласно и във формата по чл. 42 изр.2 от ЗЗД има обратно действие във времето – договорът се валидира към момента на неговото сключване и поражда целените с него правни последици така, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт. Съгласно чл.44 от ЗЗД - Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Правните норми на чл.18 от ЗЧСИ, уреждащи правомощията на съдебния изпълнител да извършва по възлагане от взискателя да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да 5 бъде пазач на описаното имущество /ал.1/; по възлагане от длъжника и/или кредитора частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да бъде пазач на даденото в обезпечение имущество /ал.2/; по възлагане от страните частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да посредничи за постигане на спогодба между тях /ал.3/; по възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор частният съдебен изпълнител може да предаде заложеното имущество по реда на чл.521 от ГПК, както и да продаде заложеното имущество по реда на ЗОЗ или по реда на ГПК, а при извършване на продажбата по реда на ЗОЗ, частният съдебен изпълнител има правата и задълженията на депозитар, /ал.4/; по връчване на всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела /ал.5/ и по възлагане на частен съдебен изпълнител от друг район извършването на гореописаните действия при същите условия /ал.6/; имат специален характер по отношение на правните норми, уреждащи потвърждаването на извършени действия без представителна власт, съгласно чл.42 и чл.44 от ЗЗД. Това е така, защото разпоредбите на чл.18 от ЗЧСИ регламентират само отношения между участниците в рамките, при и по повод на изпълнителното производство.

Освен това, както се разяснява с т. 10 пр. 2 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. С мотивите на тълкувателното решение не е прието за допустимо съдебен изпълнител да извършва изпълнителни действия, без да е налице възлагане от взискателя по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.