Решение № 2557 от 25.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2557 гр. Пловдив, 25.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330112645 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, против Л. И. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 27.01.2020 г., между ответника и трето лице – заемодател „Ти Би Ай Банк” ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № **********, при общи условия, въз основа на който предоставило кредит в размер на 7844.70 лева. Ответникът се задължил да върне същия ведно с уговорена лихва в размер на 3 469.03 лева, на 30 месечни вноски, като първите 29 броя вноски в размер на по 377.13 лева всяка, а последната погасителна вноска е в размер на 376.96 лева, с падеж 05.03.2020 г.

Поради неизпълнение в срок, била начислена и лихва за забава в размер на 319.84 лева, за периода 21.04.2021 г. – 13.05.2024 г.

Ответникът дължал следните суми по договора: 5 504.28 лева – непогасена главница, 28.40 лева – договорна лихва за периода 05.03.2020 г. – 21.04.2021 г. и 319.84 лева – обезщетение за забава, за периода 21.04.2021 г. – 13.05.2024 г.

Твърди се, че на 30.11.2022 г. „Ти Би Ай Банк” ЕАД е сключила договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ със „Иновативни финанси“ ООД, като последното дружество в качеството на цесионер придобило описаните вземания. Впоследствие на 30.10.2023 г., „Иновативни финанси“ ООД прехвърлило всички процесни вземания на ищеца произтичащи от горепосочения договор, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви. Длъжникът бил уведомен за цесиите с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.

Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8335/2024 г. по описа на ПдРС, ІІІ гр.с. за всички, упоменати по-горе суми, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 504.28 лева - главница, произтичаща 1 от договор за потребителски кредит № **********/27.01.2020 г., договорна лихва в размер н а 28.40 лева за периода 05.03.2020 г. - 21.04.2021 г., обезщетение за забава в размер на 319.84 лева за периода 21.04.2021 г. – 13.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 14.05.2024 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8335/2024 г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество са издадени Заповед № 4047/15.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: сумата от 5504.28 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № **********/27.01.2020 г., сключен между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 30.11.2022 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от „Иновативни финанси“ ООД, което с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.10.2023 г. е прехвърлено на ищеца; 28.40 лева – възнаградителна лихва за периода 21.04.2021 г. – 05.03.2020 г.; 319.84 лева – обезщетение за забава за периода от 21.04.2011 г. до 13.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –14.05.2024 г. до окончателното погасяване.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сключен на 27.01.2020 г., при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена от него и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски; наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с възнаградителна лихва, т.е. както по основание, така и по размер, дължимостта на процесните суми от ответника за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; включително и наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му. Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно прехвърляне на вземанията в полза на „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК 201257149, което да ги е прехвърлило на ищеца с твърдените договори, както и че ответникът е уведомен за извършените цесии.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - да докаже погасяване на поетите с договора задължения в срок.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № ********** от 27.01.2020 г. /л.5-13/, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Л. И. К., се установява, че кредиторът се е задължил да предостави на ответника сумата от 5500 лева, представляваща чистата стойност на предоставения на длъжника за ползване финансов 2 ресурс. В клаузата на чл. 7.1. от Договора е установено, че общият размер на кредита е от 7844.70 лева, в която сума се включва освен предоставената главница, сумата от 1204.49 лева - застрахователна премия „Bank Пакет 3 Кредит + сметка“, сумата от 299.71 лева - „Bank Пакет 3 Сметка“, както и сумата от 840.50 лева – такса за оценка на риска. Установено е, че таксата за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 48.49 %, а годишният процент на разходите е от 30.56 %. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 05.03.2020 г., а на последната на 05.08.2022 г., като размерът на първите погасителни вноски е от 377.13 лева, а на последната – 376.96 лева. В клаузата на чл. 10 от Договора е установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на сумата от 11313.73 лева.

По делото е приложен Застрахователен сертификат № 1**********2020 „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ /л.14-23/, издадена от „Кардиф Общо застраховане, клон България”.

Договорът и придружаващите го документи носят подписи за ответника, които не са оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.

От договорите за цесия - от 30.11.2022 г., с който първоначалният кредитор „Ти Би Ай Банк“ ЕАД прехвърля вземанията по процесния договор на „Иновативни финанси“ ООД, приложение към него от същата дата, в което изрично фигурират задълженията именно по процесния договор с ответника /л.27/, потвърждението за цесията, както и от последващия договор за цесия от 30.10.2023 г. между „Иновативни финанси“ ООД и ищеца, приложението към него – в което под *** отново фигурират конкретните вземания по договора към ответника, потвърждението за сключването й, категорично се установяват надлежните прехвърляния на процесните вземания в полза на ищеца.

Ето защо, съдът приема за доказано подписването на договора между първоначалния кредитор и ответника, съгласно който последният е получил предоставената му сума от 5500 лева.

По делото е изслушано заключението по допуснатата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че на ответника Л. И. К., е отпуснат и предоставен потребителски кредит в общ размер на 7844.90 лева, която сума е преведена на 27.01.2020 г., безкасово, чрез превод по банковата й сметка. Вещото лице установява също, че по кредита са извършвани плащания при „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в общ размер на 6438.89 лева, от които: 2340.42 лева – за главница, 3335.88 лева – за договорна лихва, 225.55 лева – наказателна лихва, 537.04 лева – законна лихва, като към датата на подаване на заявлението в съда - 14.05.2024 г., остатъчните задължения по кредита по пера, са: главница – 5504.28 лева; договорна възнаградителна лихва – 133.15 лева и 239.92 лева – законна лихва за периода от 21.04.2021 г. – 13.05.2024 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

При така установените обстоятелства съдът приема, че на 27.01.2020 г. между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума.

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит № ********** от 27.01.2020 г., съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява 3 такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на „потребител“, от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.