Определение № 608 от 13.04.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е №608 гр. Пловдив 13.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Андреева

ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов

Бранимир Василев като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. № 571/20г. за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е определение на Пловдивския районен съд, ХІV-ти граждански състав, постановено в откритото съдебно заседание, проведено на 07.02.2020г. по гр. дело № 7218/18г.,с което се връща исковата молба с вх. № 26525, подадена от Ф.Д.К. срещу Е.Н.Н. и К.Г. Н. като недопустима и се прекратява производството по делото.

Частният жалбоподател Ф. Д. К. моли съда да отмени определението на районния съд по съображения подробно изложени в жалбата и допълнението към нея от 13.02.20г. с вх. № 11165 и постанови друго, с което да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по иска.

Другата страна по частната жалба Е. Н. Н. счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като претендира разноски, а К. Г. Н. не взема становище.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Пред районния съд Ф.К. твръди, че е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 -48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 234 м2, а ответниците Е.Н. и К.Н. са собственици на съседния от западна страна ПИ ***, в който имот неправилно за заснети процесните 33.70 м2, понеже техен собственик е ищцата на основанията посочени в исковата молба и представените към нея уточнения.

Няма спор, а и от приложеното гр. д. № 585/2002г. по описа на ПдРС, ХVІІ-ти гр. с се установява, че с решение № 94/09.06.2004г. постановено по посоченото дело е отхвърлен иска предявен от Фл.

К. заедно с още един ищец против Е. и К. Н. и още други двама ответници за предаване на владението по реда на чл. 108 от ЗС върху същата площ, която е предмет и на настоящето дело. Това решение е оставено в сила с решение № 1699/31.07.2006г. по в. гр. д. № 2264/2004г. на ПдОС, ІХ-ти гр. с., което също е оставено в сила с Решение № 1289/07 от 29.01.2008г. постановено по гр. д. № 1485/2006г. на ВКС, ІV г. о. В мотивите на това решение съставът на касационната инстанция е посочил, че К. не може да се легитимира като собственик на процесната площ преди да влезе решение в сила по установяване на грешка в кадастралния план и тя да бъде отстранена по надлежния ред.

В частната жалба се твърди, че съдебната практика към 2008г. не е допускала разглеждането в едно производство иск за грешка в кадастралната карта и ревандикационен иск.

Вярно е, че една част от съдебната практика е била точно в тази насока, а именно, че ревандикационен иск с предмет реална част от имот, който се намира в територия с действащ рагулационен план е недопустим, ако не е проведен успешно иск по чл. 53, ал.2, изр.2 от ЗКИР (ДВ бр. 34/2000г.) и не е завършена административната процедура за поправка на непълнотите и грешките в плана, както е отразено в мотивната част на т.4 от ТР № 8/23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС. С това тълкувателно решение обаче е прието, че в производство по иска за собственост, какъвто е този разгледан по гр. д. № 585/2002г. на ПдРС, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и ако уважи иска следва да посочи в какво се състои същата.

Както правилно е констатирал районният съд, страната не се позовава на нови обстоятелства за обосноваване на искането си и те да са настъпили след приключване на посоченото по – горе дело, което съобразено с дадените задължителни указания в т. 4 от цитираното тълкувателно решение, налага извода, че предявяването на настоящия иск е недопустим, понеже наличието на непълноти или грешки в кадастралната карта е следвало да се провери в производството водено по собственическия иск по гр. д. № 585/2002г., поради което повторното изследване в настоящия процес е недопустимо.

В допълнение следва да се допълни, че с ТР №

8/23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС е дадено първоначално тълкуване, което има обратно действие и на него не може да му се противопостави тълкуване дадено от съдебна практика, която не е във формата на тълкувателно решение.

Изложеното дотук налага извода, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото частната жалбоподателка следва да заплати на насрещната страна Е.Н. разноски в размер на 600лв.

Воден от горното съдът

О П Р

Е Д Е Л И:

ПОТВЪРДЖАВА определение на Пловдивския районен съд,

ХІV-ти граждански състав, постановено в откритото съдебно заседание, проведено на 07.02.2020г. по гр. дело № 7218/18г.,с което се връща исковата молба с вх. № 26525, подадена от Ф.Д.К. срещу Е.Н.Н. и К.Г. Н. като недопустима и се прекратява производството по делото.

ОСЪЖДА Ф.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати на Е.Н.Н., ЕГН **********,*** сумата 600 (шестстотин) лева разноски.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Председател:

Членове:1. 2.