Определение № 10 от 09.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. София, 04.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Частно касационно търговско дело № 20238003902094 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 14431/13.11.2023г. на „Резон“ ООД, подадена по пощата на 10.11.2023г., срещу определение № 892 от 27.10.2023г. по ч.т.д. № 1565/2023г. на състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение № 435 от 12.07.2023г. по в.т.д. № 217/2023г. на Апелативен съд – София.

За да остави частната касационна жалба без разглеждане, предходният състав на Върховния касационен съд е приел, че обжалваният съдебен акт не подлежи на инстанционен контрол от ВКС. Определението на Апелативен съд - София не прегражда хода на делото, нито в закон е предвидена обжалваемостта му.

Оплакванията на „Резон“ ООД са за незаконосъобразност на определението на състава на ВКС. Обжалваното въззивно определение препятства възможността за постановяване на справедливо решение, което 1 би било ако исканията на жалбоподателя се уважат.

Частният жалбоподател иска определението от 27.10.2023г. да бъде отменено и делото - върнато на състава на Върховния касационен съд за произнасяне по същество по жалбата на дружеството.

Г. Р. Х., насрещна страна в производството, оспорва жалбата като неоснователна.

Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл.

261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК.

По същество жалбата е неоснователна.

С решение № 38 от 06.01.2023г. по т.д. № 1806/2021г. на Софийски градски съд е бил уважен искът на Г. Р. Х. срещу „Резон“ ООД за установяване, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, факта на нарушение на авторското му право върху кръстословица, публикувана в брой 173 (2526) от 10.09.2010г. на издавания от дружеството вестник „София днес“, тъй като публикуването е без знанието и съгласието на автора и без негово обозначаване. Съгласно мотивите към първоинстанционното решение спорът се е концентрирал относно обстоятелството дали кръстословицата е създадена в резултат на творческа дейност или е плод на компютърна програма.

Възприето е, че в първоинстанционното производство не се е установило кръстословицата да е плод на такава програма. По правило кръстословиците могат да са обект на авторскоправна закрила, тъй като са комплексни произведения на литературата и науката и покриват предпоставките на чл. 3 от ЗАПСП, без да попадат в изключенията на чл. 4 от закона.

По подадена от „Резон“ ООД въззивна жалба е било образувано производството по в.т.д. № 217/2023г. на Апелативен съд – София. С определение № 435 от 12.07.2023г. по делото са били отхвърлени направените от дружеството искания за изрично произнасяне на въззивния 2 съд относно характера на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП (императивна или диспозитивна); за сезиране на ВКС за противоречива практика на съдилищата в страната по приложението на тази разпоредба, предпоставящо постановяването на тълкувателно решение; както и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Преюдициалното запитване е трябвало да бъде по въпросите дали компютърно генерирано съдържание може да бъде обект на авторско право и дали създаване на кръстословици чрез специализирана компютърна програма може да се определи като резултат на творческа дейност.

С оглед тези установени обстоятелства частната жалба на „Резон“ ООД срещу определението на Апелативен съд – София от 12.07.2023г. е недопустима. Тя е подадена срещу определение, постановено от апелативен съд, което не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично предвидени в закона. Определението на Апелативен съд – София, съдържащо откази за отделно произнасяне относно характера на нормата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП, сезиране за противоречива практика на съдилищата по чл. 124 от ЗСВ и отправяне на преюдициално запитване по чл. 628 и сл. от ГПК, не е преграждащо развитието на производството, нито за това определение е предвидено, че подлежи на обжалване отделно от въззивното решение. Това е възприел предходният състав на Върховния касационен съд и изводите му се споделят от настоящия съдебен състав.

Като неоснователна, частната жалба на „Резон“ ООД следва да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното определение – потвърдено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 892 от 27.10.2023г. по ч.т.д. № 1565/2023г. на състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4