Определение № 73 от 02.02.2024, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 34/2024
- Вид
- Определение № 73
- Подписан
- 02.02.2024
- В сила
- 02.02.2024
- Състав
- Полина Пенкова, Велемира Димитрова, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411,ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73 гр. Габрово, 02.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Кремена Големанова
Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500034 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит
България“ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк.А. срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д.№2048/2023г. в частта , с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В. Д. П. за вземането за сумата от 1561.66 лева - договорно възнаграждение за периода от 01.08.2022 г. до 04.08.2023 г. , сумата от 429.44 лева - лихви за забава за периода от 02.08.2022 г. до 04.08.2023 г.и сумата от 504.61 лева - законна лихва за периода от 04.08.2023 г. до 21.12.2023 г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че на този етап от производството заповединят съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411,ал.2, т.3 ГПК са за неравноправния характер на клауза в договора и тълкуването в съответствие с чл.143 ЗЗП. Сочи се ,че в случая заповедият съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗЗП. Твърди се ,че уговорения в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави , съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит и неговата цена, и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Присъждането на законна лихва е последица от уважаване на главния иск. Размерът й подлежи на установяване в изпълнителното производство, което следва да е приложимо и за заповедното производство.
Прави се позоваване и на решение на ВКС, постановено в исково производство, както и на ТР №3/2017г. Сочи се ,че претендираната лихва за забава е дължима . Кредиторът има 1 право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Претендираното обезщетение за забавено изпълнение е начислено на основание чл.33 ЗПК и ОУ. Начислено е само върху невърната част от главницата във вноската. Твърди се , че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни , поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.
Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд в обжалваната част и уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесното вземане .
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
С постановеното от първоинстанционния съд разпореждане №2830 от 29.12.2023г. по ч.гр.д.№2048/2023г. частично е отхвърлено заявлението на „Профи
Кредит
България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В. Д. П. за част от претендираните вземания , включващи и претендирано вземане за сумата от 1561.66 лева - договорно възнаграждение за периода от 01.08.2022 г. до 04.08.2023 г. , сумата от 429.44 лева - лихви за забава за периода от 02.08.2022 г. до 04.08.2023 г.и сумата от 504.61 лева - законна лихва за периода от 04.08.2023 г. до 21.12.2023 г. Заповедният съд е приел, че в ГПР не са включени уговорените възнаграждения за допълнителни услуги , с което кредитополучателят е въведен в заблуждение относно действителния размер на ГПР ,което обосновава нищожност на клаузите ,касаещи ГПР по кредита . Мораторната лихва при недействителност на договора се дължи от датата на поканата, в случая от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 21.12.2023г., поради което искането за присъждане на лихви е прието за неоснователно.
Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми от от 1561.66 лева. договорно възнаграждение , от 429.44 лева лихва за забава и от 504.61 лева законна лихва , претендирани за съответните периоди, посочени в заявлението по чл.410 ГПК , е законосъобразен .
В случая заявлението по чл.410 ГПК е частично отхвърлено за претендираните от „Профи Кредит България“ЕООД вземания за възнаграждение за усулга „Фаст“, възнаграждение за усулуга „Флекси“, такси за извънсъдебно събиране на вземането, и доколкото в заявлението по чл.410 ГПК не е посочена главницата и начина на нейното формиране , върху която е начислена лихвата за забава от 429,44лв. и законната лихва от 504,61лв. за претендираните периоди , то при частичното отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК за съответните вземания като възнаграждения за услуги и такси , не може да се приеме за установено, че лихвата за забава и законната лихва са дължими в претендирания размер, нито да се извърши преизчисляване в заповедното производство при отхвърляне на част от заявлението.
2
Съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит ,потребителят връща само чистата стойност на кредита, предвид на което в тази хипотеза не се дължи договорна лихва .В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор , което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. С оглед на това не следва да се уважава заявлението по чл.410 ГПК за претендираното договорно възнаграждение от 1561,66лв.
На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а разпореждането в обжалваната му част - потвърдено .
По изложените съображения , въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2830 от 29.12.2023г. по ч.гр.д.№2048/2023г. на РС – Габрово в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България „ ЕООД срещу В. Д. П. за сумата от 1561.66 лева - договорно възнаграждение за периода от 01.08.2022 г. до 04.08.2023 г. , сумата от 429.44 лева - лихви за забава за периода от 02.08.2022 г. до 04.08.2023г. и сумата от 504.61 лева - законна лихва за периода от 04.08.2023 г. до 21.12.2023 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3