Определение № 3398 от 29.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3398 гр. София, 29.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно частно наказателно дело № 20251100606874 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СРП срещу протоколно определение от 23.09.2025 г. по НОХД № 1 6772/2024 г. по описа на СРС, НО, 4-ти състав, с което съдът е прекратил съдебното производство по делото поради допуснато в хода на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, и е върнал делото на СРП за отстраняването му.

В депозирания частен протест се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение на СРС. Твърди се, че в обвинителния акт ясно и конкретно са описани извършените от обв. Д. действия по отношение на пострадалото лице в тяхната последователност и в съответствие със събраните гласни доказателства. Изложено е, че същите са описани както в обвинителния акт, така и в постановлението за привличане на обвиняем без противоречия. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени атакуваното определение на СРС, като върне делото на контролираната инстанция за продължаване на процесуалните действия по него.

В законоустановения срок не е постъпил отговор срещу подадения частен протест от подсъдимия или неговия защитник.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, в контекста на релевираните в частния протест доводи, и след като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното определение, намира за установено следното:

Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК от процесуално легитимирано лице и е насочен срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество, подаденият частен протест се явява основателен по следните съображения:

За да прекрати съдебното производство по делото на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 НПК, първоинстанционният съд е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е прецизирано по какъв начин Д. е нанесъл описаните удари – дали ударите с юмруци в лицето на пострадалия са били нанесени с една ръка и с коя или с двете ръце, в кои части на лицето са били нанесени същите, както и с коя ръка са били осъществени последващите действия, свързани със замахването с ножа към лицето на пострадалия и с нанасянето на удар с нож в ръката. Съдът намира така изложените от първостепенния съд изисквания относно съдържанието на обвинителния акт за некореспондиращи с разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК и т. 4.2. от Тълкувателно решение № 2 от 2002 на ОСНК на ВКС, в което недвусмислено е посочено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат изложени всички факти, които обуславят наличието на съставомерните признаци на инкриминираното престъпление и участието на обвиняемия в осъществяването му. В конкретния случай се касае за обвинение срещу И. Д. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, изразяващо се в отправяне на закана с убийство чрез думи и извършване на инкриминираните действия, които са били предмет на обсъждане от страна на първоинстанционния съд в атакуваното определение. Въззивният съд счита, че в обстоятелствената част на обвинителния акт напълно ясно и недвусмислено са описани както изречените думи, така и извършените действия от И. Д., които според прокуратурата осъществяват състава на престъплението по чл.

144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, поради което не е необходимо допълнителното им конкретизиране в насоката, посочена от районния съд. В този смисъл твърдението в обвинителния акт, че са нанесени „няколко пъти удари с 2 юмруци в лицето“ по несъмнен начин обуславя извод, че са нанасяни удари с двете ръце, доколкото думата юмруци е използвана в множествено число (не се твърди за удари с юмрук), поради което не е необходимо конкретизиране с коя от двете ръце са нанесени същите. Ясно е посочена и анатомичната област от тялото и по-специално на главата, в която са били нанесени тези удари, поради което също не е необходимо прецизиране на конкретната част от лицето, в която са попаднали същите. По идентичен начин настоящият съдебен състав намира, че ясно е посочено какви действия е извършил след това Д., държейки във всяка от ръцете си по един нож, като не е необходимо да се прецизира с коя точно от двете ръце е замахнато към лицето на пострадалия и с коя е бил ударен в областта на главата. Изясняването на тези обстоятелства е въпрос по същество в резултат на анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства, но по никакъв начин не води до неяснота на обвинителната теза относно вменените на обвиняемия факти, които обуславят състава на инкриминираното престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Следва да се посочи също така, че невинаги прокуратурата, с оглед събрания на досъдебната фаза доказателствен материал, може да прецизира обвинителната теза в заявената от първоинстанционния съд пълнота, в какъвто смисъл е и изложеното възражение в частния протест, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е в пълно съответствие със събраните гласни доказателства. С оглед на това, въззивният съд счита, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и на указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС, като в обстоятелствената част на същия са изложени в необходимия обем факти относно съставомерността на инкриминираната деятелност, поради което по никакъв начин не е било нарушено правото на защита на обвиняемото лице и в частност възможността му да разбере вмененото му обвинение.

По изложените съображения, въззивният съд счита, че подаденият частен протест се явява основателен, поради което атакуваното протоколно определение на СРС следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в разпоредително заседание и произнасяне по останалите въпроси, посочени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 НПК.

Така мотивиран и на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 345, ал. 1 от НПК, 3 съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.09.2025 г. по НОХД № 16772/2024 г. по описа на СРС, НО, 4-ти състав, с което съдът е прекратил съдебното производство по делото поради допуснато в хода на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, и е върнал делото на СРП за отстраняването му.

В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4