Решение № 129 от 18.02.2020, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 1337/2019
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 18.02.2020
- В сила
- 22.05.2020
- Състав
- КАТЯ ВЕСЕЛИНОВА АРАБАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.204, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.2, ал.3 · Закон за автомобилните превози
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178а, ал.7, т.1, предл.първо · Закон за движението по пътищата
- чл.43, ал.1, т.1, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.60, ал.6 · Закон за местните данъци и такси
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
Р Е Ш Е Н И Е
№ 129 гр.Плевен, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура–Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1337 по описа на Административен съд-Плевен за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е въз основа на искова молба от А.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Л.П. ***, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр.София 1000, ул. ***, предявен на основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди, заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.
В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление №35-0000202/2.08.2019 год. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Плевен, на А. е била наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.първо от ЗДвП за извършено нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба №Н-32/16.12.2011 год. на МТИТС във връзка с Приложение 5, част II, раздел 1, т.2, б.“а“ от същата Наредба. Твърди, че е останал недоволен от издаденото НП, поради което е упълномощил адвокат във връзка с обжалване на НП, защото няма правни познания, и на същия е заплатил в брой сумата от 400 лева за процесуално представителство и защита в съдебното производство, видно от пълномощно №**********/1.10.2019 год. Въз основа на подадената от упълномощения адвокат жалба против НП, в РС-Плевен е било образувано анд №1749/2019 год., с постановеното решение по което оспореното НП е отменено като незаконосъобразно. Решението е влязло в законна сила на 21.11.2019 год. Позовава се на ТР №1/17.03.2017 год. на ВАС и моли съда да постанови решение, с което Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-град София да бъде осъдена да заплати причинените му имуществени вреди по обжалването и отмяната на Наказателно постановление №35-0000202/2.08.2019 год. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Плевен в размер на 400 лева, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените разноски за водене на настоящото дело.
В съдебно заседание ищецът не явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът по делото - Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ София, е депозирала по делото отговор на л.14-15, в който сочи, че в мотивите на ТР №1/2017 год. на ВАС по т.д. №2/2016 год. е посочено, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не трябва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от ЗА-да е обоснован и справедлив, т.е. да е в разумен и обичаен размер, съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причинените й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството
Сочи, че ако в кориците на делото има приложено адвокатско пълномощно , в което е вписана платена сума в размер на 400 лева, не възразява да бъдат изплатени на ищеца, предвид, че това е минималният размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения. Алтернативно моли, ако по делото не е приложен договор за правна защита и съдействие, исковата молба да бъде отхвърлена.
Претендира, ако в настоящото производство разноските за адвокатско възнаграждение надвишават минимално определения размер, да бъдат счетени за прекомерни и намалени до минимално определения размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна и доказана и моли съда да бъде уважена.
Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление №35-0000202/2.08.2019 год. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Плевен, на А.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***, е била наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.първо от ЗДвП за извършено нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба №Н-32/16.12.2011 год. на МТИТС във връзка с Приложение 5, част II, раздел 1, т.2, б.“а“ от същата
Наредба за това, че на 9.07.2019 год около 13:40 часа в гр.Плевен, ул „Гривишко шосе“ в пункт за ПТП В.Д.В.-Плевен ЕООД, притежаващ Разрешение №455 при извършване на проверка във връзка с извършвани съмнителни прегледи на МПС, отразени в НС Прегледи на ИААА е установено, че А. в качеството си на председател на Комисия за извършване а периодични технически прегледи е извършил следното нарушение: На 3.01.2019 год. след започване на технически преглед на товарен автомобил от категория N1 с рег.№ *** марка Мерцедес Спринтер получава резултат „Има задължения за МДТ“ от автоматичната проверка в информационната система по чл.11, ал.3 от Наредба Н-32/2011 год. за наличието на платен данък върху превозните средства и не е прекратил започнатия преглед.
Към датата на проверката 9.07.2019 год. след справка с системата за платен данък на ИААА е установено, че за автомобила с рег.№ *** има неплатен данък съгласно чл.60, ал.6 от ЗМДТ. Заключението на Комисията е : „Допуска се МПС да се движи“ и издава Протокол №18232213. Против горното НП А. ***, където е образувано анд №1749/2019 год., който се е произнесъл с решение №738/4.11.2019., с което е отменено Наказателно постановление №35-0000202/2.08.2019 год. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Плевен. По делото е проведено едно редовно съдебно заседание-на 3.10.2019 год., на което А. не се е явил лично, а е бил представляван от адв. Л.П.. За осъществяване на процесуално представителство от адв.П. пред РС на л.24 е било представено адвокатско пълномощно за защита и процесуално представителство по анд №1749/2019 год. на РС-Плевен. Видно от приложеното на л.24 от делото на РС адвокатско пълномощно, между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което е отбелязано в самото пълномощно, че е платено изцяло в брой. Решението на РС-Плевен не е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен и е влязло в законна сила на 21.11.2019 год., видно от отбелязването върху същото.
При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на изцяло отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 1749 по описа на РС – Плевен за 2019 год. разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.
Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен , поради следните съображения:
Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София.
Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника.
Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.
Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното анд
№1749/2019 год.на РС-Плевен , че с влязло в сила на 21.11.2019 год. решение на Районен съд-Плевен е отменено Наказателно постановление №35-0000202/2.08.2019 год. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Плевен, с което на на А.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***, е била наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.първо от ЗДвП за извършено нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба №Н-32/16.12.2011 год. на МТИТС във връзка с Приложение 5, част II, раздел 1, т.2, б.“а“ от същата Наредба. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3efe9600-f231-4bab-8d81-e040354c4408