Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9738 от 27.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 64376/2024
Вид
Решение № 9738
Подписан
27.05.2025
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6 · Закон за наследството
  • чл.7 · Закон за наследството
  • чл.8, ал.4 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 9738 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110164376 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против: 1) А. Р. Н., 2) С. Р. Н., 3) А. И. В., 4) В. Х. Х. и 5) Г. С. Б..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 85, находящ се в гр. ...........

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 2 673, 07 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 493, 73 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2021 г. – 26.04.2024 г.; сумата 27, 25 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.04.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 6, 18 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.06.2021 г. – 26.04.2024 г., от страна на ответниците в условията на разделност, както следва: А. Р.

Н. – 1/10; С. Р. Н. – 1/10; А. И. В. – 2/10; В. Х. Х. – 2/10 и Г. С. К. – 2/10, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.06.2024 г. по ч.гр.д. № 31061/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Р. Н..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Р. Н., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Оспорва през исковия период да има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Оспорва да е приемал наследството на И.Д.С.. Оспорва квотите в съсобствеността. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период. Прави възражение за давност.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А. И. В., с който оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва през исковия период да има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че партидата за им. е на името на И.Д.С.. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период.

Оспорва да е ползвала топлинна енергия за исковия период. Оспорва начисляването на топлинна енергия. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Х. Х., с който оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва през исковия период да има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че ищецът е имал облигационно правоотношение с И.Д.С., починал на 08.07.2019 г., от който момент наследниците нямат достъп до им.. Твърди, че партидата за им. е на името на Р.С. /майка на ИИ., починала преди 15 години/. Твърди, че повече от 35 години не е влизала в им.. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. С. Б., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва през исковия период да има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Оспорва да е приемал наследството на И.Д.С.. Оспорва да ползва им..

Оспорва квотите в съсобствеността. Оспорва начислената стойност на топлинната енергия да отговаря на реално доставена такава. Прави възражение за давност. Оспорва ищецът да го е поставил в забава за плащане на задълженията. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 23.05.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу: Г. С.

2

Б., В. Х. Х., А. И., А. Р. Н., С. Р. Н. и Л. Я. Г. за: сумата 2 673, 07 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 493, 73 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2021 г. – 26.04.2024 г.; сумата 27, 25 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.04.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 6, 18 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.06.2021 г. – 26.04.2024 г.

С разпореждане от 06.06.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 64 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците, с изключение на длъжника Л. Я. Г..

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове срещу възразилите длъжници за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение по исков ред.

С н.риален акт за собственост по чл.55 ЗПИНМ № 82, ....., дело № 5682/1974 от 29.01.1974 г. Д.А.С. и Р.Д.С. за признати за собственици на: апартамент № 85, находящ се в гр. ........., с площ от 76, 16 кв.м.

Д.А.С. е починал на 09.07.1972 г., а Р.Д.С. – на 12.05.1994 г.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на И.Д.С., те се явяват негови родители.

С молба-декларация от 15.04.1997 г. И.Д.С. е поискал откриване на партида за им. на негово име.

Видно от представено удостоверение за наследници на И.Д.С., последният е починал на 08.07.2019 г., като не е оставил деца и съпруга, нито братя и сестри.

Родителите му са починали, както следва: Д.Я.С. – баща, починал на 09.07.1972 г., и Р.Д.С. – майка, починала на 12.05.1984 г.

По линия на бащата баба му и дядо му са починали, както следва: Я.С. – без данни за датата на смъртта, и В. Н.а С. – на 29.11.1972 г.

Налице са данни за четирима братя и сестри на бабата В. Н.а С., както следва: Т. Н. Г., И. Н. Г., В. Н.а и Е. Н.а, първите двама от които – починали, но по отношение на последните две данни за смърт не се са налице по делото.

По линия на майката баба му и дядо му са починали, както следва: Д.Т.Б.

– на 20.12.1962 г., и Б.В. Б. – на 17.12.1994 г.

Налице са данни за трима братя и сестри на дядото Д.Т.Б., както следва:

Т.Т.Б., С. Т. Б. и Т. Т. Б., за нито един от които не са налице данни за настъпила 3 смърт. Налице са данни и за двама братя на бабата В. Н.а С., както следва:

Х.В. Б., починал на 28.09.1976 г. и С.В. Б., починал на 12.11.1995 г.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че в общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

Съгласно констативен протокол от 09.05.2008 г., не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинната енергия поради еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация, като изравняването на потребената топлинна енергия се извършва от „Топлофикация София“ ЕАД.

За исковия период м.05.2020 г. – м.04.2023 г. е начислена топлинна енергия, както следва: за отчетния период м.10.2020 г. – м.04.2021 г. – за коригиран отопляем обем в размер на 93м3 и при условията на неосигурен достъп; за отчетния период м.10.2021 г. – м.04.2023 г. – за коригиран отопляем обем в размер на 93м3, за което са съставени отчети. За целия исков период е начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. За исковия период няма начислена топлинна енергия за БГВ.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2023 г. възлиза на сумата 2 863, 49 лв., представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 4 279, 62 лв. и сумата за възстановяване от изравняване в размер на 1 416, 13 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Установява се от заключението на ССЕ по делото, че са налице данни за извършено плащане в размер на сумата 694, 31 лв., като от заключението на допълнителната ССЕ се установява, че сумата е платена на каса и не може да се установи кой е платецът.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжниците, с изключение на един, са депозирали възражения в срока по чл.414 ГПК.

Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 4 самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото н.риален акт за собственост по чл.55 ЗПИНМ № 82, ....., дело № 5682/1974 от 29.01.1974 г. се установява, че със същия Д.А.С. и Р.Д.С. са придобили собствеността на процесния имот. Д.А.С. е починал на 09.07.1972 г., а Р.Д.С. – на 12.05.1994 г., като са оставили наследник по закон – сина им И.Д.С., който с молба-декларация от 15.04.1997 г. е поискал и откриване на партида за им. на негово име.