Решение № 71 от 14.02.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Русе, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20244500501031 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Б. Н. Т. чрез пълномощника си адв. Л. П., против Решение № 1119/04.08.2024 г. постановено по гр.д. № 6182/2023 г. по описа на РС Русе, в частта, с която е развален по иска на В. Н. В. сключения на 29.01.2013г. между Н.В.

И. и Р. И. В., действаща чрез своя настойник Б. Н. И. от една страна и Б. Н. Т. от друга договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка на подробно описан недвижим имот, находящ се в град Р., по ул.“П.“ № **, бл.“М.“, вх. *, ет. *, ап. М до размер на 1/6 ид. ч. в качеството и на наследник на прехвърлителя Н.В. И..

Обжалва и решението в частта, с която са отхвърлени предявените от нея в условията на евентуалност насрещни осъдителни искове за осъждане на ищцата да й заплати следните суми: 3300.00лв. - предявена претенция, представляваща 1/6 от от увеличената стойност на имота в общ размер на 19 980 лв., вследствие направените ремонти и подобрения за периода от сключване на договора за гледане и издръжка - 29.01.2013г. до месец 12.2023г. и 8825.00 лв. - частично предявена претенция, като ½ от сумата 17650,00 лева, представляващи 1/3 от паричната равностойност на предоставяните от Б. Н. Т. грижи и издръжка /парична и в натура/ за баща й Н.В. И. за периода от 29.01.2013 г. до 07.03.2020 год. на обща стойност 1

52950,00 лева. Жалбоподателката атакува решението с доводи за неправилност и необоснованост. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото и е направил изводи, ненамиращи опора в събрания по делото доказателствен материал, съобразил е само онези доказателства, обслужващи тезата на ищеца, не е изяснил цялостно, обективно и точно фактическата обстановка по делото.

Твърди, че доверителката му е изпълнявала в пълен обем договорните задължения и излага съображения за неправилност на решението, като иска от съда да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка до размер на 1/6 ид.ч., а в условията на евентуалност, ако потвърди решението по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, да отмени решението, с което са отхвърлени предявените осъдителни искове и да постанови друго, с което да уважи същите. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата В. Н. В., чрез процесуалния й представител адв. Р. С. е подала отговор на въззивната жалба по реда и в срока по чл. 263 от ГПК, в който се изразява подробно становище за нейната неоснователност. Счита се обжалваното решение за правилно и се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се направените разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения от В. Н. В. иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД и е развалил сключения на 29.01.2013г. между Н.В.

И. и Р. И. В., действаща чрез своя настойник Б. Н. И. от една страна и Б. Н. Т. от друга договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка на подробно описан недвижим имот, находящ се в гр. Русе до размер на 1/6 ид.ч. Районният съд е отхвърлил изцяло предявените от жалбоподателката в условията на евентуалност насрещни осъдителни искове за осъждане на Б. И. да й заплати следните суми: 3300.00лв. предявена претенция, представляваща 1/6 от от увеличената стойност на имота в общ размер на 19 980 лв., вследствие направените ремонти и подобрения за периода от сключване на договора за гледане и издръжка - 29.01.2013г. до месец 12.2023г. и 8825.00 лв. - частично предявена претенция, като ½ от сумата 17650,00 лева, представляващи 1/3 от паричната равностойност на предоставяните от Б. Н. Т. грижи и издръжка /парична и в натура/ за баща й Н.В. И.ов за периода от 29.01.2013 г. до 07.03.2020 год. на обща стойност 52950,00 лева.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

Предявен е иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Процесният договор е алеаторен.

Същият е с начално прехвърляне на право на собственост срещу задължения на приобретателя да предоставя издръжка и грижи. Този вид договор не е кодифициран от действащото право и е ненаименуван облигационен договор с вещноправно действие.

Законът - чл.79, ал.1 ЗЗД, изисква точно изпълнение, което предполага изпълнение на 2 дължимата престация по вид, обем и качество. Според приетото в трайната съдебна практика, включително и в ТР № 30/1981 г., ОСГК на ВС, допустимо е наследник да иска разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на кредитора- прехвърлител. Наследниците на починалия кредитор могат да претендират, всеки според неговия наследствен дял, съответната част от останалото дължимо на техния наследодател или разваляне на съответната част от договора само за техния наследодател.

Сключеният между наследодателите на ищцата и ответницата договор е правопораждащ юридически факт, който създава права и задължения, които следва да се изпълняват точно.

Точното изпълнение предпоставя престиране на дължимото по вид, обем, качество и срок съобразно уговореното. По правната си същност процесния договор е ненаименован, допустим от закона предвид регламентираната в чл.9 ЗЗД автономия на волите на страните, има двустранен характер и е възмезден. Съдържанието на правата и задълженията на всяка от страните се урежда изключително от волята им и от общите правила на закона.

Задълженията по договора за издръжка и гледане са с нравствено-етични и социално-битови изисквания, които произхождат от целта му.

По делото не е спорно и от приложените доказателства се установява, че на 29.01.2013г. с НА № **, том І, рег. № ***, дело № 12/2013г. на нотариус с район на действие РРС е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. По силата на този договор родителите на страните Н.В. И. и Р. И. В., действаща чрез своя настойник Б. Н. И.ова прехвърлят на Б. Н. Т. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Р., по ул. „П.“ № ***, бл. „М.“, вх. В, ет. *, ап. М, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 91/15.12.2007 г. на изп. директор на АК, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор********* с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 , с площ от 79.54 кв.м. и 1.568 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху теР.. В НА е посочено, че приобретателя Б. Т. придобива имота срещу дадените от нея грижи и издръжка за майка й Р. В. през последните 5 години и срещу задължението приобретателят да поеме изцяло гледането и издръжката на прехвърлителите, докато са живи, като им осигури ежедневни грижи, поддържане на личната хигиена, храна, лечение и лекарства. Прехвърлителите си запазват пожизнено правото на ползване върху целия имот.

Съдът, като изхожда от уговореното съдържание в договора, приема, че същият се характеризира с еднократност на престацията на Н.В. И. и Р. И. В. - да прехвърлят правото на собственост върху недвижимия имот, а задължението на ответницата е с продължителен характер, т.е. тя дължи ежедневни грижи и издръжка

В спора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД в тежест на ответницата е да докаже точното изпълнение на вмененото й с алеаторния договор задължение да гледа и издържа прехвърлителя. Това изпълнение трябва да е в пълен обем, постоянно и без прекъсване от момента на сключване на договора до прекратяването му със смъртта на кредитора, тъй като всяко неточно изпълнение е основание за развалянето на сделката.

3

Спорен по делото се оказва фактът, полагани ли са в пълен обем ежедневни грижи за прехвърлителя И. след сключване на процесния договор, като в пълен обем означава за му бъдат задоволени ежедневните нужди от храна, домът му да бъде почистван, самият прехвърлител да бъде обслужван при болест и немощ. По делото липсват убедителни доказателства, които да подкрепят твърденията изложени във въззивната жалба, че Т. е полагала ежедневно и в пълен обем такива грижи за прехвърлителя В. след сключване на процесния договор. Кредиторът не е длъжен да приеме дори частично изпълнение /нерегулярно и в непълен размер, издръжка и грижи/. Той има ежедневни нужди, а престирането от време на време на грижи и храна не означава "точно" изпълнение на договора от страна на длъжника по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

За установяване изпълнението на процесния договор по делото са разпитани две групи свидетели, посочени от ищцовата страна, тук въззиваема, св. В. В., св. Б.

И., св. Б. Б. и тези, които са посочени от ответниците, тук в качеството на въззивник, св. Н.

А., св. К. Т. и св. Т.П..

Първата група свидетели, чиито показания съдът кредитира, установяват значително неизпълнение на задълженията на Б. Т.. От техните показанията се установява, че възрастният човек е бил е до толкова жизнен, че се обгрижвал самостоятелно в битов план, като очевидно не се е нуждаел от някакви особени грижи, затова Т. е реконструирала жилището така, че възрастният човек е живял в отделно помещение с обособено самостоятелно домакинство, за да няма причина да излиза от стаята си.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че прехвърлителят е разполагал с парични средства, достатъчни за издръжката си от получаваната пенсия, като самостоятелно си е заплащал лекарствата и ежемесечните битови сметки в тази насока са показанията на свидетелят В. В., които съдът кредитира, тъй като кореспондират с показанията на Б. И., доколкото в противоречива насока са показанията на К. Т.. Съдът отчита обстоятелството, че св. К. Т.. /като дъщеря на възивника/ би могла да е заинтересована от изхода на спора, поради което преценява тези доказателства при условията на чл. 172 ГПК.

Относно показанията на Т.П. съдът не ги кредитира, тъй като не кореспондират с други представени по делото доказателства, а напротив са в противоречие с показанията на свидетелите от първата група, които имат преки впечатления от живота на прехвърлителите, кореспондират помежду си и установяват реалната фактическа обстановка.

От показанията на Б. И. се установява, че през последните години баща и се оплаквал от грижите на Б., не е бил доволен и дори имал намерение да развали договора, което е заявявал и пред нея.

Натуралната престация на приобретателя включва всички действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, за здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и такава с нравствен елемент - уважение, внимание и други. Вярно е, че обемът на задължението за издръжка и гледане зависи от нуждите на прехвърлителя, но 4 същото се дължи в пълен обем, независимо от това, че прехвърлителят разполага и със свои средства и би могъл да се издържа от тях. В случая е налице прехвърлителна сделка, при която Б. Т. е придобила правото на собственост, с което се е установило съществуването на задължението на приобретателят да предоставя уговорените в договора грижи.

Изпълнението им трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, според нуждата на прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си, като се полагат грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (Решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д.№ 1853/2014 г. на ВКС, IV г. о.)