Заповед за изпълнение № 1986 от 02.09.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 02.09.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2545 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът И. А. Д., ЕГН: **********, адрес - **********, да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК: 208597211, седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к.

Младост ІV, бул./ул. Бизнес парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, общ. Столична, обл. София (столица), сумите: 4 005,51 EUR (четири хиляди и пет евро и 51 цента), представляваща главница - без включени други кредитни елементи /застраховка, обезпечения, такси др./, ведно със законната лихва за период от 01.09.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 172,43 EUR (сто седемдесет и два евро и 43 цента), представляваща договорна лихва, изчислена върху чистата стойност на кредита за периода от 15.09.2023 г. до 15.05.2024 г., 1 528,01 EUR (хиляда петстотин двадесет и осем евро и 01 цент), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 01.09.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 97,00 EUR (деветдесет и седем евро), адвокатско възнаграждение в размер на: 115,20 EUR (сто и петнадесет евро и 20 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:

245,59 EUR (двеста четиридесет и пет евро и 59 цента), представляваща друго застрахователна премия за периода от 15.09.2023 г. до 15.05.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за държавна такса над уважения размер от 97 евро до претендирания размер: 101,18 EUR (сто и едно евро и 18 цента), както и за адвокатско възнаграждение над уважения размер от 115,20 евро до претендирания размер: 120,00 EUR (сто и двадесет евро).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № PLUS-19310395 от дата 09.05.2022г.: Основните реквизити, които следва да съдържа договора за кредит са инкорпорирани в условията по същия. .

Уточнения относно цедирано вземане: С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 29.10.2025г. между „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ EАД с ЕИК 203670940 и „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК 208597211 задължението на И. А. Д., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и изполване на кредитна карта № PLUS-19310395 от 09.05.2022г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК съдът констатира, че:

1

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК съдът констатира, че размерът на главницата се формира от отпусната в заем сума и застрахователната премия. Годишният процент на разходите /ГПР/ е посочен в размер на 25,95 %. При сключването на договора за застраховка заявителят е действал в качеството си на застрахователен агент. Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредита, включително застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че са застрахователните премии. По своята същност застрахователните премии представляват разход, свързан с кредита, доколкото са уговорени с цел да се обезпечат вземанията на банката по процесния договор за кредит и следва да се включат в ГПР, ако са условие за получаване на кредита. Дори при регламентирана възможност кредитополучателят да се възползва, при желание от негова страна, от застраховките, предлагани от кредитора, които не са условие за сключване на договора, то тази клауза настоящият състав приема, че е поставена от банката с цел да се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК без възможност от кредитополучателя действително да влияе на същата и без да има реален избор дали да сключи застраховките или не. Наред с това застраховката е сключена и в полза на кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка, което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя. С оглед даденото разрешение, съдът приема, че уговорката за плащане на застрахователна премия от процесния договор е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна, тъй като с нея се цели и се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя в противоречие с добрите нрави. Застрахователните премии са винаги разход по кредита – без значение задължителен или не, а не главница. Съдът приема, че подобна клауза трудно би се приела като равноправна (действителна), без наличие на изрично допълнително съгласие от страна на потребителя и/или установяване от страна на финансовата институция на индивидуално договаряне, което да обясни практически интерес от нея. При нужда самият потребител би застраховал кредита си при определен от него застраховател, без това да се контролира от банката. Вероятно оскъпяването на сделката в тази ситуация би било минимално. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че съдържанието на процесния договор за кредит по отношение на изпълнението на задължението за оповестяване по разбираем начин на ГПР, не покрива изискуемо такова по чл.19, ал. 1-3 от ЗПК. Ето защо потребителят не дължи погасяване на стойността на застрахователната премия.

По отношение на разноските: Адв. възнаграждение е присъдено съобразно уважената част от претенцията - 96 % Държавна такса е присъдена съобразно размера на уважената 2 част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС-Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Разпореждането за отказ за присъждане на разноски подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС-Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част, препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ЕОС МАТРИКС" ЕАД IBAN: ********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: UBBSBGSF.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Елица Юл. Орманова )

3