Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 5 от 05.02.2026, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Наказателно дело от общ характер 476/2024
Вид
Присъда № 5
Подписан
05.02.2026
В сила
13.07.2026
Състав
Петър Владимиров Петров

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда № 5/ 05.02.2026 г. постановена по НОХД№ 476/ 24 г., РСД.град 1. Против К. Б. Т., ЕГН **********, роден на ****г. в гр. Пловдив, български гражданин, средно образование, женен, гр. Д.град, ЕГН **********, неосъждан, е внесен обвинителен акт, с който е обвинен в това, че на 26.04.2024 в гр.Д.град, обл.Хасково причинил средна телесна повреда на Х. Ж. В. от гр.Д.град, изразяваща се в избиване на зъб 34 - четвърти горен в ляво, без който се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК.

2. По делото бе предявен граждански иск от Х. Ж. В., гр. Д.град, ул. *** , ЕГН********** да бъде осъден К. Б. Т. да му заплати сумата в размер на 17 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в следствие на деянието неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от 26.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата. Г-н В. бе конституиран и като частен обвинител по това дело.

3. ПРОКУРОРЪТ- г- жа В. А. в хода на съдебните прения не поддържа обвинението.

4. ПОВЕРЕНИКЪТ- адв. Д. Х. при ХАК пледира за доказаност на обвинението и признаване на подсъдимият за виновен, с налагане на съответно наказание.

Прави обаче и искане, ако съдът приеме, че е налице лека телесна повреда, да се произнесе с присъдата си за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Поддържа изцяло гражданския иск и моли за уважаването и присъждане на разноски.

5. ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ, той и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ- Х. Ж. В. не пледира.

6. ЗАЩИТНИКЪТ – адв. М. К. при АК- Разград моли за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението и за присъждане на разноски, съответногражданският иск да бъде отхвърлен изцяло 7. ПОДСЪДИМИЯТ- К. Б. Т. прави фактическо описание на случилото се, пледира за оправдаването си.

8. Приложим закон

9. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС(НК)

Чл. 129. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години.(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Факти по делото

10. Към 2024 г. г- н Т. (37г.) живеел в гр. Д.град на ул. ********* на пети етаж. В същият блок под него – на 4- ти етаж живеел г- н В.(74г.), входа обитавали още св. К.(78г.), св. Г.(77г.), св. Д.(69г.) и св. Р. Т.(60г.) Блокът бил разположен перпендикулярно на ул. ****, като на самата улица(южен край на блока) бил изграден паркинг. Пред вход Г, който е най- южният на блока имало поставени две пейки- една срещу друга, имало дърво в посока юг, така седящи лица на 1 пейките нямали видимост към посоченият по- горе паркинг. Мнението за г- н В. на съседите му било ,че той имал особен характер, понякога имал конфликти – например с комшия на същият етаж. Г- н Т. считал, че г- н В. не се държал като добър съсед с него , като на негови опити да го поздравява, г- н В. не му отвръщал. Г- н Т. освен това притежавал домашен любимец- дребно куче порода „Бретон шпаньол“, като г- н В. отправял неколкократно забележки към г-н Т., че животното пречи, тъй като извършва естествените си нужди на терасата, а отпадъците се стичали надолу на неговата. Имало случай, когато г- н В. се опитал неуспешно да ритне кучето на г- н Т., като нямало сблъсък между двамата , защото г- н Т. успял да предотврати удара. Допълнително г- н Т. бил настроен негативно към г- н В., защото виждал последният да е физически агресивен към бездомни животни , в частност- видял го да рита безпризорно коте, което в последствие умряло. Така отношенията между тях били напрегнати.

11. На 26.04.2024 г- около 18:00 часа, св. К. и св. Г. седели на пейка на следобедна раздумка, а на отсрещната пейка бил. Г- н В.. Св. Д. била на терасата си на апартамент , находящ се първи етаж и имала непосредствена видимост наоколо, готвела. В този период от време, св. Р. Т. бил на терасата си на по- горен етаж, разположена юг- запад, като имал видимост към паркинга. Г- н В. казал на двете дами, че ще отиде да разгледа едно дърво, на което съсед е сложил мрежа и станал, отправяйки се в в жна посока. В това време г- н Т. паркирал лекият си автомобил на посоченият паркинг на място ,което нямало видимост към входната врата на вх. Г, където били седнали посочените свидетели, от колата му скочило кучето , което имало жизнерадостен характер и започнало да си играе около колата. Г-н Т. се отправил към входа, а на пътеката срещу него вървял станалият от пейката г-н В., като г- н Т. направил път на г- н В. да премине. Г- н Т. след кратко време чул как г- н В. извикал „Бягай от тук“, непосредствено след което чул, как кучето му изквичало, веднага се върнал и видял животното скрито уплашено под колата му. Извадил го , видял, че кучето е във видимо добро състояние, вързал го на повод и с него се отправил да се прибира у дома си.

Достигайки до входа, възприел г- н В., който бил седнал на пейката. Спрял се до него и го предупредил, повече да не му рита кучето, на което г- н В. му отвърнал, започнали да си разменят реплики със заплашителен тон, между които имало обиди от страна на г- н Т. към г- н В.. Последният пък го предупреждавал, да внимава, какво казвал, а по- нататък на г- н Т. му прозвучало, че е налице заплаха към семейството и детето му. Г- н Т. подал повода на св. К., която го хванала, така кучето не можело да избяга . Г- н Т. продължил агресивно да комуникира с г- н В., последният му отвръщал по същият начин. В един момент г- н Т. замахнал с крак и ритнал в лицето в ляво зад ухото седналият г- н В.. От удара шапката и очилата му излетели, а г- н Т. го хванал за реверите , в очакване да има продължителен бой. Преценил обаче, че г- н В. не можел да му е равнопоставен съперник и го оставил. Последният се привел, клекнал до пейката и постоял известно време така, през което съпругата на г- н Т. излезнала от входа , тъй като имала уговорка с него да ходят на магазин. След кратък разговор между тях, тъй като последната не знаела какво точно се е случило , двамата тръгнали към набелязаното място, но в един момент г- н Т. преценил, че детето му е заплашено , а нямал контакт с него, страхувал се , да няма ответна реакция от страна на г- н В. към него. По тази причина накарал съпругата му да се върнат, като тя по негова молба се качила в апартамента заедно с кучето, а той клекнал пред г- н В.. Извинил му се за случилото се, после седнал до него и продължил с извиненията , но г- н В. продължил с враждебното си отношение към г- н Т. и на практика не приемал извиненията му. Г- н Т. възприел малко кръв по ъгъла на 2 устата на г- н В., но не видял от ритника да имало паднали естествени или изкуствени зъби. В края на разговора, г- н Т. казал, че се надява на прошка , целунал ръката на г- н В. и се качи у дома си. Няколко часа след това позвънил на врата на г- н В., но последният отказал да говори с него.

12. Веднага след инцидента г- н В. се обадил на сина си- св. Ж. В., който се отзовал на място без забавяне. Св. Ж. В. възприел баща си в тежко състояние, последният му обяснил , какво му се случило и показал на сина си изкъртени от удара зъби, бил подут от лявата страна на лицето. Подали сигнал на полицията , от където ги посъветвали на другият ден да подадат жалба , което и сторили . Пак така , на 30.04.24 г. отишли при д- р Е. в гр. Хасково, който изпратил г- н В. на преглед при стоматолог. Г- н В. отишъл на преглед в гр. Д.град, където му било издадено направление, след което направил и панорамна снимка на зъбите си. След това се върнал при д- р Е., който след преглед и на база представеното му направление и ортопантомография го освидетелствал, издавайки съдебно – медицинско удостоверение № 199/24 г. от дата 30.04.2024 г.

13. Оказало се обаче, че медицинската документация имало грешни отразявания.

Налице е неправилно изписване в номера на атакувания зъб 34 и/или позицията му в устната кухина (четвърти горе в ляво) във всички медицински документи и обвинителния акт до момента. Зъб с номер 34 отговаря на четвърти долу в ляво, а изписването навсякъде с думи (четвърти горе в ляво) отговаря на зъб с номер 24, което е отразено само в медицинската бележка/направление от прегледа на д-р С. А.. При извършения анализ направен от вещото лице при назначената от съда служебно експертиза в състав д-р Х. на събраната по делото медицинска документация, обвинителния акт, и преглед на пострадалия, рентГ. снимка(ОПГ), ектраорални и интраорални снимки, снимки на предоставената ми чупена от инцидента протезна конструкция и направена справка в електронното здравно досие на Х. Ж. В. било установено следното:

Зъбният статус при г-н В. към момента на прегледа при д-р Х. на 21.07.2025 бил :

„... зъби: горна челюст налични са зъби с номера 17,13,12 и 23, долна челюст – налични са зъби с номера 47,46,45,44,43,42,32,33,34 и 35,всички останали зъби липсват/екстрахирани са. “

Преди инцидента има достатъчно данни, че зъб 34 е съществувал в зъбната редица, като към датата на извършения от мен преглед зъб 34 се намира в устата на пациента, видно от направената актуална рентГ. снимка Четвърти горе в ляво зъб с номер в зъбната редица - 24 не се намира в устата на пациента, към дата на извършения преглед на 21.07.2025г., но има данни от електронното досие на пациента, че същия зъб с номер 24 е бил екстрахиран от зъболекар на дата 21.04.2015г. с диагноза Radix gangrenosa(гангренозен корен) с финансиране по НЗОК, преди инцидента.

Прегледа след инцидента е извършен от д-р Х. Е.-съдебен лекар, който е изпратил потърпевшия Х. Ж. В. на допълнителен дентален преглед при д-р Ст.

А.-стоматолог в Д.град, последния назначава рентгенография и издава медицинска бележка/направление за извършения от него преглед. От медицинска бележка, издадена на 30.04.2024г. от д-р С. А., специалист дентална хирургия, на Х. Ж. В. ЕГН ********** от гр. Д.град е отбелязано: „st.localis exraoralis – Б.О.. st. localis intraoralis; Прясна алвеола на липсващ зъб горе ляво четвърти;

Луксация на втори резец ; Горен ляв четвърти зъб се изписва с цифрата № 24 в зъбната редица, а на втори резец горе се изписва с цифрата № 22 в зъбната редица във всички амбулаторни листове. По-късно д-р Х. Е. – съдебен лекар, на база предходното е издал СМУ 199/24 от 30.04.2024г., като правилно е констатирал, че „….четвърти горен в ляво, липсва, гнездото е хлътнало, покрито 3 със зачервена лигавица……“ Това е правилното описание на травма на меките тъкани, която е причинена от твърд предмет за продължителен период от време протезна конструкция с добавен изкуствен зъб на това място, непосредствено след изваждането му преди време, без мястото да е било зараснало. Добавената пластмаса под изкуствения зъб хронично травмира мястото и се получава зачервяване на венеца и кървене при по-силен натиск от протезната конструкция или удар. От тук- не е адекватен прегледа, поради лиса на информацията, с която към момента д-р Х. използвал за заключението си.

Поради грешно изписване зъбите в комбинацията от цифри и думи, имало двете възможни комбинации:

Зъб 32 (втори долу в ляво) е с подвижност I-ва степен, а зъб 33 (трети долу в ляво) е стабилен в зъбната редица – те не водят до затруднено дъвчене и говорене. Втори горе в ляво (22) липсва към датата на извършения от мен преглед и затруднява говоренето и дъвченето, поради наличието на негов антагонист.Трети горен в ляво (23) е с подвижност II-ра степен, има антагонист и не затруднява говоренето и дъвченето.

От рентГ.та снимка след инцидента от 30.04.2025 е ясно видимо, че зъбите (втори горен ляво и трети горен в ляво) са силно прораснали, с голямо оголване на кореновата им повърхност, държат се в алвеолата(костта) само с върховете на своите корени, което представлява лоша прогноза за тяхното дългосрочно оставане в зъбните редици. Към датата на извършения от д-р Х. преглед втори горен в ляво зъб е екстрахиран(липсващ), а зъб трети горен в ляво в със серозна подвижност – II-ра степен, което може да доведе до неговата загуба. Зъб 32 (втори долу в ляво) е с подвижност I-ва степен, а зъб 33 (трети долу в ляво) е стабилен в зъбната редица.