Решение № 153 от 15.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка А.а като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000502980 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С обжалваната част от решение №260683/03.05.2023 г. по гр. д. № 8871/2020 г. по описа на Софийски градски съд е: отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от А. А. А., ЕГН **********, срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, за заплащане на сума в размер на 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия внук Д. С. А., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 15.08.2019 г., на второкласен път II - 48, км 2 +100 в община Омуртаг, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

В посочената част решение е обжалвано от А. А. А., действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно заключава, че А. А. не е материалноправно легитиримиран да предяви иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпените от същия неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка със смъртта и загубата на Д. А.. Поддържа се, че ищецът е имал качеството на отглеждащ починалия, откакто е навършил две годишна възраст (тогава е бил починал неговия баща и син на 1 ищеца) до момента на фаталния инцидент. В тази насока се изтъква, че доказателства са ясни и непротиворечиви, а именно А. А. е бил отглеждащ баща на починалия му внук от 2003г. до настъпване на смъртта на Д. А. през 2019г., т.е от 2 годишна възраст до дата на смъртта му. Посочва се, че необоснова СГС не е кредитирал свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство свидетел. Заявява се, че по делото пред СГС в нарушение на съдопроизводствените правила не е допусната поисканата психологична експертиза. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск от А. А. да бъде изцяло уважен, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, действащо чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. С него последната се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на обжалваната част от съдебното решение. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като се присъдят на въззивника сторените пред САС съдебни разноски.

Предмет на въззивното производство е и частна жалба на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, действащо чрез процесуалния си представител, с която се обжалва определение № 264092 от 12.07.2023 г. по гр. дело №8871/2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта му за разноските. В частната жалба се излагат съображения, че СГС необосновано не е определил възнаграждението съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Моли се да бъде отменено определението и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД в заплатения от него размер от общо15060 лева с ДДС.

В установения от закона срок, ответника по частната жалба - А. А. А., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирало отговор, с който я оспорва като неоснователна.

Въззивната жалба, както и частната жалба, са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против решение, съответно определение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по 2 делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.

Предвид влязлата в сила на 31.01.2022 г. присъда №260005/05.05.2021 г., по НОХД №41/2021 г., по описа на ОС - Търговище, съдът е обвързан относно обстоятелствата, свързани с деянието, противоправността му и виновността на дееца, по аргумент от чл. 300 ГПК. С присъдата е признат С.

А. Й. за виновен в това, че на 15.08.2019 г., около 23,50 ч. на второкласен път II - 48, гр. Котел - гр. Омуртаг, на км 2000 + 100, на около 100 метра след бетонов възел гр. Омуртаг, при управление на лек автомобил „Мини Купър“, с peг. № *******, нарушил правилата за движение -движил се е със скорост 100,50 км/ч, при разрешени 50 км/ч, като по непредпазливост причинил смъртта на Д. С. А. на 18 г. от гр. Омуртаг, като смъртта е настъпил на 16.08.2019 в „МБАЛ - Търговище“ АД. Видно от приетата в първоинстанционното производство застрахователна полица

№

BG/01/1180002370684, към момента на ПТП за лек автомобил „Мини Купър“, с per. № *******, е налице валидна застраховка „ГО“ в ЗАД „Алианц България“, с период на покритие от 00,00 ч. на 18.08.2018 г. до 24,00 ч. на 17.08.2019 г. С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че поведението на водача на процесният автомобил е било противоправно и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Установява се по безспорен начин и че е налице и валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество. Следователно са налице част от предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ

От удостоверение за наследници от 20.08.2020 г. на СО, район Средец“ се установява, че ищецът в първоинстанционното производство А. А. А. е баща на С. А. А., починал на 23.06.2003 г. От удостоверение за родствени 3 връзки е видно, че С. А. А. е баща на Д. С. А..

От приетото по делото пред СГС писмо от Министерство на образованието и науката е посочено, че през периода 2005 -2008 г. Д. А. се е обучавал в Целодневна детска градина, гр. Омуртаг, като няма данни за това лице в националната електронна информационна система за предучилищно и училищно образование на МОН. От удостоверение на Професионалната гимназия за електрически системи и строителни технологии, Мюнхен, за участие в ден на практиката на средните училища 2016 г. и от свидетелство за завършен срок за учебната 2015/2016 г., може да се заключи, че Д. А. е бил ученик в Средното училище на Ринделщрасе. От удостоверение за отписване за учебната година 2016/2017 г. на средно училище, Мюнхен, Имплерщрасе 35, е видно че Д. А., роден на ******** г. в Омуртаг, е освободен от 9 клас и трябва да се регистрира в друго професионално училище.

Сп о р ъ т във въззивното производство се съсредоточава върху обстоятелствата дали е налице особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението негов дядо и дали действително са претърпени неимуществени вреди в случая, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. В тази насока въззивният съд е допуснал и събрал съответни доказателства на основание чл.

266, ал. 3 ГПК.

Според въззивния съд от приетите във въззивното производство две справки за адресна регистрация на А. А., издадена на 29.02.2016 г., и Г. М., издадена на 02.03.2011 г., от Областна администрация в Мюнхен, може да се заключи, че лицата А. А., Г. М. и Д. А. са живели в едно домакинство на адрес - ***.

От приетата от въззивния съд, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, съдебно-психологическата експертиза се установява, че е налице промяна в психичното и емоционалното състояние на А. А. А. след процесното ПТП от 15.08.2019г. и загубата на Д. С. А., която се изразява в усложнени посттравматични изживявания при протрахирана депресивна реакция. Симптомите на остра стресова реакция са преминали в отключване на посттравматично стресово разстройство, чиито симптоми не са компенсирани (завършили с оздравяване) и са преминали в протрахирани (продължително с голяма давност) депресивни симптоми и преживявания, които са актуални и към момента на изготвяне на експертизата. Относно личността няма данни за дезадаптации по повод начина на финкционирането.

Няма данни за дисхармонии и инсуфициенции (дефицити). Симптомите на първоначалната остра стресова реакция са били актуални в психиката до един месец. След като не е настъпило подобряване, а е налице усложнение на същите е налице отключване на ПСТР (посттравматично стресово разстройство) с протрахирани ( продължителни с голяма давност ) депресивни нагласи и изживявания, които са актуални и към момента на изследването. Тъй като симптомите на ПСТР са надхвърлили периода от шест 4 месеца, не са се подобрили, а са се усложнили, което насочва диагностичните критерии в посока на усложнено ПСТР (посттравматично стресово разстройство) и в посока протрахирана (продължителна, с голяма давност) депресивна реакция. Преживените разстройства са от регистъра: „Реакции на тежък стрес при разстройства в адаптацията МКБ 10 - F 43 ( реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията)“; F 43.0 (остра стресова реакция); F 43.1 (посттравматично стресово разстройство); F 43.21 (протрахирана депресивна реакция). Симптомите на разстройството са актуални и към момента на изследването и са засегнали здравословното състояние в психоемоционален план, личностовото и социалното функциониране на А. А..

При обсъждане на посочената експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвени след преценка на всички събрани по делото доказателства и лично събеседване с пострадалия, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира съдебнопсихологическата експертиза.

От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Ш. К. се установява, че след смъртта на С. А. А., бащинските грижите за неговият син Д. А. са заместени от неговия дядо по бащина линия – А. А.. След смъртта на С. А., грижите за детето Д. А., което към този момент е било на две години, са осъществявани от неговата майка Г., дядото А. и неговата съпруга И.. Те всички са живели в едно общо домакинство. Някъде към 2008 г. са се преместили да живеят и работят в Германия. Свидетелят е съсед на семейството в гр. Омуртаг и приятел на А.

А.. Същият е продължил да поддържа контакти с А. и с след заминаването му в чужбина. Редовно са се чували чрез социалните мрежи, виждали са се по няколко пъти годишно по празници, сватби и погребения. Ходили са си на гости преди инцидента с Д.. Свидетелят е категоричен, че А. се е грижил за Д. като баща и е бил силно привързан към него. Преживял е изключително тежко неговата смърт.