Решение № 4582 от 13.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4582

Хасково, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕНКА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР ВУНОВ

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ канд № 20267260700845 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Р. А. М., чрез адв. И. Д. от Х., против Решение № 104/08.06.2026 г., постановено по АНД № 120 по описа за 2026 година на Районен съд – [община].

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, тъй като бил постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Най-напред се твърди, че в случая липсвал обективен елемент от състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ), тъй като процесното моторно превозно средство (МПС) било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), считано от 28.11.2023 г., а съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ съществувало единствено за МПС, които били регистрирани. На следващо място се поддържа, че издаденото наказателно постановление (НП) страдало от вътрешно противоречие и неяснота, тъй като в обстоятелствената му част били описани факти, които биха могли да се подведат под два различни състава на административни нарушения – управление на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и управление на МПС със служебно прекратена регистрация, а административнонаказващият орган (АНО) наложил единствено санкция по чл. 638, ал. 3 КЗ. Това било в пряко противоречие с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и водило до невъзможност санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение била ангажирана неговата отговорност, с което се накърнявало правото му на защита. Соченият порок представлявал съществено нарушение на процесуалните правила и абсолютно основание за отмяна на НП, което първоинстанционният съд следвало да констатира служебно, но не го сторил и така постановил неправилен съдебен акт.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 104/08.06.2026 г., постановено по АНД № 120 по описа за 2026 година на Районен съд – [община], както и потвърденото с него НП № 26-0271-000046 от 27.02.2026 г. на Началник Районно управление (РУ) в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Хасково, РУ [община].

Ответникът по касационната жалба – Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ [община], не изразява становище по нея.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 104/08.06.2026 г. по АНД № 120/2026 г. Районен съд – Харманли е потвърдил НП № 26-0271-000046 от 27.02.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ [община], с което на Р. А. М., на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 3 КЗ, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 204,52 евро/400,01 лева за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

За да постанови този резултат, районният съд най-напред е приел от фактическа страна, че на 02.01.2026 г., в 11:47 часа, в [населено място], [община], до дом № ***, Р. А. М., като водач на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на А. Д., е управлявал същия, без да има сключен валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. След това е посочил от правна страна, че АУАН и НП са били издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН и на реквизитите по чл. 42 респ. чл. 57 ЗАНН, а самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. На следващо място, от анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е направил извода, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ. По отношение на определеното наказанието е прието, че е правилно определено от АНО в абсолютен размер, което от своя страна изключва възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Накрая е посочено, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28, във вр. с § 1, т. 4 ЗАНН, като липсват и доводи в тази насока, а и извършеното нарушение не представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни.

По спорните въпроси първоинстанционният съд е дал правилни и законосъобразни отговори, поради което следва да бъдат споделени и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН настоящият съдебен състав препраща към мотивите на решението му в съответните части.

Относно релевираните в касационната жалба възражения е необходимо да се отбележи следното:

Неоснователно се поддържа, че процесното нарушение не било надлежно описано и индивидуализирано и било налице недопустимо смесване на съставите на две нарушения при описанието в обстоятелствената част на издаденото НП. Видно от посоченото в него, нарушението, за което е ангажирана отговорността на Р. А. М., се изразява в управление на МПС от лице, което не е негов собственик, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обстоятелството, че в НП е записано и че МПС е „с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 28.11.2023 г.“, не препятства възможността на нарушителя да разбере какво нарушение му е вменено, предвид изричното отбелязване, че „водача управлява МПС без сключена валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите“. При така направеното описание на обстоятелствата, свързани с нарушението, както и дадената правна квалификация на същото, а именно чл. 638, ал. 3 КЗ, съдът намира, че не е ограничено правото на защита на санкционираното лице и че е пределно ясно, че става дума за установено нарушение по КЗ, а не по ЗДвП. По отношение на цитираната в тази връзка съдебна практика следва да се има предвид, че в конкретния случай направеното позоваване е некоректно, тъй като тя касае съвсем различни от фактическа и правна страна казуси.

Несподелими са и доводите на касатора, че задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съществувало единствено за МПС, които са регистрирани. Тук е уместно да се посочи, че цитираното от него Решение № 644/04.10.2023 г. на Районен съд – Русе е отменено с Решение № 512/09.02.2024 г. по КАНД № 362/2023 г. на Административен съд – Русе. В мотивите на последното, с които настоящият касационен състав се солидаризира изцяло, е прието, че „направеният от инстанцията по същество извод, че прекратяването на регистрацията има за последица и отпадане на задължението за сключването на такъв договор почива на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и противоречи на приложимото съюзно законодателство. Предназначението на регистрационния номер е да се определи територията, на която обичайно се намира регистрираното с него МПС съгласно общия принцип на чл. 482, ал. 1, т. 1 КЗ, респ. чл. 1, § 4, б. „а“ от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Съобразно разпоредбите на чл. 483 и чл. 638 КЗ застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е задължителна, а нормата на чл. 638, ал. 3 КЗ е императивна и възвежда задължително поведение за лицата – несобственици, но водачи на съответното МПС“.

Ето защо съдът счита, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 104/08.06.2026 г., постановено по АНД № 120 по описа за 2026 година на Районен съд – [община].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�