Решение № 8 от 25.01.2022, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 110/2021
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 25.01.2022
- В сила
- 31.05.2022
- Състав
- Георги Димитров Чолаков
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 и 5 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 и 5 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№8 гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20211800900110 по описа за 2021 година
„А.К.Б.“ ЕООД, ЕИК е предявил срещу Д.И.В. от с. О.Л., Софийска област, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответницата в размер на 65 000 лева, от които :
- 30 000 лева – просрочена главница по договор за заем от 29.12.2015 год., обезпечен с ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 37, том V, рег. № 5659, дело № 716/2015 год. на нотариус Данаил Главинов, рег. № 371 в регистъра на НК,
- 11 880 лева – договорни /възнаградителни/ лихви, дължими за периода от 29.12.2015 год. до 29.12.2016 год. и
- 23 120 лева – наказателни лихви за просрочие, дължими за периода от 30.12.2016 год. до 11.01.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лева и договорните лихви от 11 880 лева, считано от 13.01.2021 год. до окончателното заплащане на общата сума от 41 880 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Ботевград.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в 1 заповедното производство по ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Б.
С исковата молба се твърди, че между „А.К.Б.“ ЕООД, ЕИК и Д.И.В. е сключен договор за заем от 29.12.2015 год., обезпечен с ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 37, том V, рег. № 5659, дело № 716/2015 год. на нотариус Данаил Главинов, рег. № 371 в регистъра на НК , с който ищецът предоставил в заем на ответницата сумата от 30 000 лева със срок за връщането й 29.12.2016 год.
Твърди се, че с разпоредбата на т.2 от преамбюла на договора за заем ответницата е поела задължението да върне предоставената й в заем сума, ведно с договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 3.3 % месечно върху главницата от 30 000 лева в общ размер за периода от датата на предоставяне, 29.12.2015 год., до датата на падежа за връщане на заемната сума, 29.12.2016 год., от 11 880 лева, платима на 12 месечни вноски по 990 лева всяка с падежи на 29-то число на всеки месец.
Твърди се, че с разпоредбата на т.3 от преамбюла на договора за заем ответницата е поела задължението да заплаща наказателна лихва в размер на 0.3 % на ден върху размера на цялото вземане от 41 880 лева /или 125.64 лева на ден/, представляващо сбор от неизплатените главница от 30 000 лева и договорна лихва от 11 880 лева, дължима при забава на вноска за договорна лихва или незаплащане пълно или частично на главницата.
Твърди се, че на уговорения падеж ответницата не е върнала заемната сума и не е извършила нито едно плащане на погасителни вноски за главница и лихви по договора за заем.
Твърди се, че поради горното ищецът подал до PC – Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника Д.И.В., като по образуваното ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Б. били издадени заповед за незабавно изпълнение № 260307/26.01.2021 год. и изпълнителен лист за сумата от 65 000 лева, от които :
- 30 000 лева – просрочена главница по договора за заем от 29.12.2015 год., - 11 880 лева – договорни /възнаградителни/ лихви, дължими за периода от 29.12.2015 год. до 29.12.2016 год. и
- 23 120 лева – наказателни лихви за просрочие, дължими за периода от 30.12.2016 год. до 11.01.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лева и договорните лихви от 11 880 лева, считано от 13.01.2021 год. до окончателното заплащане на общата сума от 41 880 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Б.
Твърди се, че за издадената заповед за изпълнение длъжникът бил уведомен чрез назначения му особен представител в производството по изпълнително дело № 20209250400113 по описа на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова , рег. № 925 на КЧСИ, който подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. За горното ищецът бил уведомен на 2
11.05.2021 год. от районния съд, който му указал че може да предяви иск по чл.422 от ГПК за вземането си, който иск предявил в указания му месечен срок – на 08.06.2021 год.
С исковата молба са направени доказателствени искания – за приобщаване на писмени доказателства, приложени в заверени преписи, за изискване и прилагане към настоящото дело на ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Ботевград и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Преписи от исковата, уточняващата молба и приложенията към същите са връчени на 14.09.2021 год. на ответницата с указанията по чл.367-370 от ГПК, като до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК /28.09.2021 год. вкл./ същата не е подала писмен отговор на исковата молба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба договор за заем от 29.12.2015 год., сключен между „А.К.Б.“ ЕООД и Д.И.В., ищецът предоставил на ответницата в заем сумата от 30 000 лева с краен срок за връщане на дадената в заем сума 29.12.2016 год. С чл.2 от договора било удостоверено, че сумата е получена от заемателя изцяло и в брой, като договорът има силата на разписка за получената заемна сума.
За обезпечаване на вземането на заемодателя по договора ответницата учредила в полза на ищеца ипотека върху свои собствени недвижими имоти, находящи се в с. О.Л., Софийска област, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 37, том V, рег. № 5659, дело № 716/2015 год. на нотариус Данаил Главинов, рег. № 371 в регистъра на НК.
Видно от т.2 от преамбюла на договора за заем, съответно от чл.1 от договора за ипотека, ответницата се е съгласила да върне предоставената й в заем сума, ведно с договорна възнаградителна лихва в размер на 3.3 % месечно върху главницата от 30 000 лева, или в размер на 990 лева месечно, в общ размер за периода от датата на предоставяне /29.12.2015 год./ до датата на падежа за връщане на заемната сума /29.12.2016 год./ от 11 880 лева, платима на 12 месечни вноски по 990 лева всяка, с падежи на 29-то число на всеки месец.
Видно от т.3 от преамбюла на договора за заем, съответно от чл.1 от договора за ипотека, между страните е уговорена неустойка за забава /наказателна лихва/ в размер на 0.3 % /или на 125.64 лева/ на ден върху размера на цялото вземане от 41 880 лева, представляващо сбора от неизплатените главница от 30 000 лева и договорна лихва от 11 880 лева, дължима при забава на вноска за договорна лихва или незаплащане пълно или частично на главницата.
Поради невръщане на заемната сума на падежа заемодателят подал до PC – Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника Д.И.В., като по образуваното ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Б. били издадени заповед за 3 незабавно изпълнение № 260307/26.01.2021 год. и изпълнителен лист за сумата от 65 000 лева, от които :
- 30 000 лева – просрочена главница по договора за заем от 29.12.2015 год., - 11 880 лева – договорни /възнаградителни/ лихви, дължими за периода от 29.12.2015 год. до 29.12.2016 год. и
- 23 120 лева – наказателни лихви за просрочие, дължими за периода от 30.12.2016 год. до 11.01.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лева и договорните лихви от 11 880 лева, считано от 13.01.2021 год. до окончателното заплащане на общата сума от 41 880 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Ботевград.
Видно от изискания препис от ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Б., със заявлението си вх. № 260180/13.01.2021 год. „А.К.Б.“ ЕООД изрично е посочил, че претендираната сума от 23 120 лева – наказателни лихви за просрочие, дължими за периода от 30.12.2016 год. до 11.01.2021 год., е част от общо дължимата неустойка за забава в размер на 185 193.36 лева.
Видно от горното ч.гр.д. и изисканите от ЧСИ Радост Горанова – Чолакова , рег. № 925 на КЧСИ преписи от следните книжа, находящи се по изпълнително дело № 20209250400113 – постановление на ЧСИ от 09.02.2021 год. за назначаване на особен представител на длъжника, покана от 18.03.2021 год. за доброволно изпълнение до длъжника и обратна разписка за връчването й, адв. Лора Ангелова от САК е била назначена за особен представител на Д. ИВ. В. по горното изп. дело, по което присъединен взискател е бил „А.К.Б.“ ЕООД въз основа на издадения му изп. лист по ч.гр.д. № 36/2021 год. на PC – Б. На особения представител е била връчена на 22.03.2021 год. поканата от 18.03.2021 год. за доброволно изпълнение до длъжника и същият е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, с което е направил възражения за нищожност на неравноправни клаузи в договора за заем и за изтекла погасителна давност по претенциите за лихви. За горното ищецът бил уведомен на 11.05.2021 год. от районния съд, който му указал че може да предяви иск по чл.422 от ГПК за вземането си, който иск предявил в указания му месечен срок – на 08.06.2021 год.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от пълномощника на ищеца, се установява, че при извършена проверка в счетоводството на ищеца в.л. констатира, че на 29.12.2015 год. ищецът е извършил плащане по банков път на сума в размер на 20 000 лева по сметка на „Г.к.с.“ ЕООД за рефинансиране на задължение на ответницата по друг договор за заем и на същата дата – плащане по банковата сметка на Д.И.В. на сума в размер на 10 000 лева. Предоставените в заем суми в общ размер на 30 000 лева са осчетоводени по счетоводна сметка 541/55 – Отчитане на предоставени краткосрочни заеми по партида на ответницата. Към дата 09.06.2021 год. на предоставяне на информацията на вещото лице по заема няма върнати суми, като не са извършвани плащания към ищеца за погасяване на задълженията по процесния договор за заем.
4
В.л. констатира, че непогасената възнаградителна лихва по договора за периода от 29.01.2016 год. до 29.12.2016 год. вкл. възлиза на 11 880 лева – 3.30 % месечна лихва или 12 вноски по 990 лева всяка за възнаградителна лихва.
В.л. констатира, че съгласно условията на договора наказателната лихва за забава се начислява върху общия размер на просроченото задължение по кредита – главница и възнаградителна лихва в общ размер на 41 880 лева, в размер на 0.30 % дневна лихва или 125.64 лева на ден, като за периода от 30.12.2016 год. до 11.01.2021 год. вкл. общият размер на същата е 185 193.36 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК е допустим – същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу длъжника по договора за заем, чийто назначен по изпълнителното дело особен представител е възразил в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът е отчасти доказан по основание и размер.
В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство бе установяването на твърдяното с и.м. възникнало между него и ответницата облигационно правоотношение с източник договор за заем от 29.12.2015 год., обезпечен с ипотека, по който заемодателят е представил на заемателя сумата от 30 000 лева със срок за връщането й 29.12.2016 год.
Горното бе установено по несъмнен начин както от представените по делото писмени доказателства, така и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на претенцията на ищеца за дължимост на възнаградителните и наказателните лихви по договора за кредит съдът намира следното :