Определение № 1243 от 09.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1243 гр. София, 09.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601509 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

С протоколно определение от 16.10.2024г. по НОХД № 4900/2024г. по описа на СГС, НО, 16 състав, е прекратено съдебното производство и внесения обвинителен акт е върнат за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Срещу определението на СГС е депозиран протест на Европейската прокуратура, с което се иска отмяната на атакувания акт и връщане на делото на първостепенния съд за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Според делегирания прокурор съставът на чл. 248а, ал. 2 от НК не държи сметка за формата, под която са представени неверни сведения и дали впоследствие обектът, за когото е отпуснато финансирането е изграден или ползван по предназначение. Затова счита, че неоснователно съставът на СГС е приел, че в обвинителния акт липсва посочване на задължението, което деецът е имал за предоставяне на верни сведения. В подкрепа на доводите си, делегираният прокурор се позовава на практиката на ВКС, а именно Решение № 352/19.06.2024г. на ВКС по к.н.д. № 350/2024г., Решение № 198/17.06.2015г. на ВКС по н.д. № 568/2015г., 3 н.о., Решение № 34/14.04.2021г. на ВКС по н.д.

№ 729/2020г., 3 н.о.,Решение № 77/04.07.2019г. на ВКС, н.д. № 145/2019г., 1 н.о.; Решение № 383/11.02.2014г. на ВКС по н.д. № 1128/2013г. 2 н.о.; Решение № 26/13.04.2016г. на ВКС по н.д. № 49/2016г., 1 н.о.

АС – София, като се запозна с протеста на Европейската прокуратура и материалите по делото, намира за установено следното:

Протестът е депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, поради което е допустим. Разгледан по същество, е основателен.

Съдебното производство по НОХД № 4900/2024г. е образувано по 1 внесен обвинителен акт на Европейската прокуратура срещу Г. Т. Г. за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК за това, че на 25.01.2018г. в гр. София в качеството му на управляващ и представляващ търговско дружество „Комфорт Пласт Варна“ ЕООД с ЕИК:202410060, е представил с писмо № 01-2600/106 от 25.01.2018г. пред Държавен фонд „Земеделие“ неверни сведения, съдържащи се в Промяна №01 от 09.01.2018г. към банкова гаранция 4054/13.12.2017г., на която е придаден вид, че изхожда от „Интернешънъл Асет Банк“ АД клон Варна, и че е подписана от директора на „Интернешънъл Асет Банк“ АД клон Варна, и че банката е обвързана от волеизявлението в Промяна № 01/09.01.2018г. към банкова гаранция 4054/13.12.2017г., за да бъдат получени от „Комффорт Пласт Варна“ ЕООД с ЕИК: 202410060 средства от фондове, предоставени от ЕС на българската държава, в резултат на което на 02.02.2018г. „Комфорт Пласт Варна“ ЕООД получило по сметка BG30IABG747910002956 в „Интернешънъл Асет Банк“ АД сума в размер на 479229,70лв. – средства от фондове, предоставени от ЕС на българската държава – авансово плащане по Договор № 03/04/1/0/02793/30.11.2017г. и Анекс № 1 от 23.01.2018г. към него за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинасирана от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони.

В разпоредително заседание, проведено на 16.10.2024г. съставът на СГС е приел, че е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че във внесения обвинителен акт е пропуснат елемент от фактическия състав на твърдяното деяние. Според СГС, за да бъде съставомерно деянието по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК, представените неверни сведения с цел получаване на определени парични средства, да са резултат от определено задължение за представянето на такива сведения. В определението е прието, че в диспозитива на обвинителния акт не се сочи задължение (нормативно или не) за представяне на банкова гаранция, а единствено в обстоятелствената част на стр. 1 от ОА инцидентно е отбелязано, че основанието за представянето й се съдържа в Наредба № 20/27.10.2015г. Съдът счита, че отделните елементи на твърдяното престъпление не следва да бъдат установявани едва с присъдата, тъй като обвинителният акт е актът, който дава предмета на делото и има правно значение за законосъобразността на съдебната фаза на производството.

Вярна е констатацията на първостепенния съд, че основният състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Г. Т. Г. е по чл. 248а, ал. 2 от НК, тъй като признаците, очертани в разпоредбите на чл.

248а, ал. 3 и ал. 5 от НК очертават квалифициращи обстоятелства, имащи значение за размера на наказателната отговорност.

Законодателят е предвидил състава на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК с цел защита на обществените отношения, осигуряващи информираност на органите, натоварени да извършват разпореждане със средствата от фондовете на ЕС. В разпоредбата е очертан и предмета на престъплението, а именно – сведенията, които се представят от лицето, 2 кандидатстващо за финансиране по дадена програма. Тези сведения представляват информация, която има официален характер и кандидатстващия е длъжен да я предостави пред компетентния орган.

В разпоредбата на чл. 248а, ал. 2 от НК законодателят е очертал две форми на изпълнителното деяние – представяне на неверни сведения и затаяване на сведения в нарушение на задължение да се представят такива.

Първата форма касае случаите, в които пред длъжностното лице се декларират неверни данни, които обичайно се отнасят до факти и обстоятелства, които са свързани с приключили ангажименти от страна на бенефициера по проекта.

Следователно престъплението ще е довършено с използването на документа, съдържащо неверните сведения, без да се държи сметка дали представителят на компетентния орган се е запознал със съдържанието му и дали е установил тяхната неистинност.

Втората форма на изпълнителното деяние очертава престъпно бездействие от страна на дееца, който е имал задължение, регламентирано в нормативен или ненормативен акт за съобщаване на установени факти и обстоятелства, имащи значение за отпускането на търсеното финансиране.

Следователно, за да бъде преценено дали обвиняемото лице е реализирало престъпния състав на чл. 248а, ал. 2 от НК при форма на изпълнителното деяние „затаи сведения в нарушение на задължение да представи такива“, решаващата инстанция трябва да изследва конкретните задължения, които има бенефициера и дали същите са изпълнени, а именно – актовете, от които произхождат, сроковете, в които следва да се представят сведенията, необходимият набор от документи и т.н. Съответно въз основа на тези факти следва да се прецени дали поведението на дееца е престъпно или не.

В разпоредбата на чл. 248а, ал. 2 от НК законодателят е посочил двете форми на изпълнителното деяние при условия на алтернативност, използвайки съюзът „или“, което изключва смесването им в едно обвинение.

Въззивната инстанция изцяло споделя доводите на Европейската прокуратура, изложени в протеста. Внесеният за разглеждане обвинителен акт напълно отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и с него не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. Видно от съдържанието на обвинителния акт е, че на подсъдимия Г. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК при форма на изпълнителното деяние „представи неверни сведения“. Прокурорът логично, последователно, ясно и в съответствие с разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК е очертал начина на извършване на престъплението, за което се твърди, че е реализирано от подсъдимия Г.. Тази форма на изпълнителното деяние не е бланкетна и не препраща съм други нормативни или ненормативни източници, поради което и прокурорът няма задължението да ги посочва, респ. анализира, за да аргументира обвинителната си теза. Такова задължение би имал единствено, ако е ангажирал отговорността на подсъдимия при втората форма на изпълнителното деяние „затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива“, каквото в случая не е сторил. Затова САС приема, че с атакуваното определение първостепенният съд е допуснал смесване на двете форми на изпълнителното деяние, поради което и 3 неправилно е приел, че е налице съществено противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт с неговия диспозитив.

Ето защо, въззивната инстанция счита, че не е налице съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защитата на подсъдимия и които да обосноват връщане делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт. Определението на СГС е постановено в нарушение на НК и НПК, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато във фазата на разпоредителното заседание за произнасяне по останалите въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК.

Воден от горното и на основание чл. 345, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 (това ли е основанието) от НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 16.10.2024 г. по НОХД № 4900/2024 г. по описа на СГС, с което прекратено съдебното производство по НОХД № 4900/2024г.

ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по останалите въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК и разглеждане на делото по общия ред.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4