Решение № 62 от 07.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20221100112479 по описа за 2022 година

Ищцата И. С. Я. е предявила срещу ответника С. А. К. обективно и субективно съединени искове за собственост по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищцата излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: придобиване на недвижим имот – АПАРТАМЕНТ №48, находящ се на ********, в жилищна сграда с адрес: гр. София, район „Възраждане”, ул.

„********, състоящ се от две стаи, хол, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 101.86 кв.м., заедно с 1.85 % идеални части от общите части на сградата, с идентификатор *** по КККР на гр. София, през време на брака й със С. А. К., сключен на 20 юни 1997 г. и прекратен с развод през 2019 г., въз основа на реализирано на 05 март 1998 г. право на строеж при съвместен принос на съпрузите; ползването на имота като семейно жилище и лишаване от ползването на имота от ответника понастоящем; прекратяване на възникналата върху имота СИО с развода и трансформирането й в обикновена съсобственост, в която тя притежава 1/2 идеална част от правото на собственост, при евентуалност въз основа на придобивна давност през периода м. юни 1996 г. – 2019 г. поради ползването му като собствен, поддържане и заплащане на консумативни разходи; придобиване в СИО въз основа на сключени през време на брака договори за покупко-продажба и на два автомобила – лек автомобил с марка „Смарт 1

Форту” с рег.№******** и лек автомобил с марка „Мерцедес” с рег.

№********, прекратена с развода при равни дялове между страните, а при евентуалност въз основа на давностно владение. Претендира установяване на принадлежността на 1/2 идеална част от собствеността върху процесните вещи и предаване на владение върху съответната идеална част от недвижимия имот и лек автомобил с марка „Мерцедес” с рег.№********. Претендира разноски.

Ответникът С. А. К. в срока по чл. 131 от ГПК оспорва исковете, възразявайки че процесните вещи са негова лична собственост поради заплащането на цената им изцяло с лични средства, като за недвижимия имот – преди сключването на брака със средства, предоставени от неговия баща и платени с подписването на договора на строителя и продавач на имота, предвид и на тяхната възраст и имуществено съС.ие, а за автомобилите – чрез негови лични средства, през време на брака, за които е имал банков влог, и чрез прехвърляне на друг негов автомобил вместо плащане на част от цената.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С определение от 10.01.2024 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че сключеният помежду им на 20 юни 1997 г. граждански брак е прекратен с развод през 2019 г. и че процесният недвижим имот и лек автомобил с марка „Мерцедес” с рег.№******** се намират във фактическата власт на ответника.

Не е спорно между страните по делото, че по силата на сключения договор за продажба на право на строеж, за който е съставен нотариален акт №35/21.03.1997 г., н.д.№5649/1997 г. на Е.Е. – нотариус при СНС към СРС, „КРИТ” ЕООД е продал на ответника С. А. К. правото на строеж за следния обект: АПАРТАМЕНТ №48, находящ се на ********, в жилищна сграда с адрес: гр. София, район „Възраждане”, ул. „********, състоящ се от две стаи, хол, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 101.86 кв.м., заедно с 1.85 % идеални части от общите части на сградата, с идентификатор *** по КККР на гр. София. В представения по делото нотариален акт е отразено, че продажната цена в размер на сумата от 2

173 100.00 лева е изплатена напълно и в брой на продавача.

От представено по делото разрешение за ползване №2216/05.03.1998 г. издадено от ръководителя на ДИТСК се установява, че е предоставено разрешение за ползване на строеж – Жилищна сграда на ул. «******** на 05.03.1998 г.

Не е спорно между страните по делото, а същото обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателства, че И. С. Я. и С. А. К. са сключили граждански брак на 20.06.1997 г., който е прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение от 24.10.2019 г. постановено по гр.д.

№58813/2018 г. по описа на СРС, 37-ми състав.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ), което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно се установява, че от извършената проверка и анализ на приложените по делото извлечения от разплащателна сметка с IBAN:

BG56STSA******** с титуляр С. А. К. (л. 56 - л.121 от делото) при Банка ДСК АД и извлечение от сметка (06) 18407487 EUR при Банка ДСК АД (л.129 от делото), са установени получени суми от С. А. К. с наредител А. Петров К. в общ размер на 117 791.50 лева по години, както следва: 102 791.50 лева получени през 2010 г.; 6 000.00 лева - получени през 2011 г.; 6 000.00 лева получени през 2012 г; 3 000.00 лева - получени през 2013 г.

Вещото лице е посочило, че лек автомобил с марка „Смарт Форту” с рег.№******** е закупен от «Балкан Стар Ремаркетинг» ЕООД с фактура № 1000001034 от 06.06.2011 г. за сумата в размер на 17 993.64 (л. 130 от делото), която е платена, както следва: сумата от 9 192.40 лева е преведена на 07.06.2011 г. от разплащателна сметка с IBAN: BG07PRCB******** с наредител С. А. К. по разплащателна сметка на «Балкан Стар Ремаркетинг» ЕООД с основание: «фактура 1000001034/06062011» (л.131 от делото); а сумата от 8 801.24 лева е прихваната със споразумение сключено на 07.06.2011 г. между «Балкан Стар Ремаркетинг» ЕООД, С. А. К. и И. С. Я.-К.а.

Вещото лице е посочило, че лек автомобил с марка „Мерцедес” с рег.

№******** е закупен за сума в размер на 37 160.77 лева, която е платена на 24.02.2015 г. на «Балкан Стар Ремаркетинг» ЕООД от разплащателна сметка с IBAN: BG56STSA******** с титуляр С. А. К. с основание: „фактура 1106000391/24.02.2015 г.“ (л.124 от делото).

3

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-графическа експертиза (СГЕ), което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно се установява, че подписът в графа „Управител” на представеното Удостоверение от „Интернационале Шпедицион Вили Бетц” ООД+Ко. КГ на български и на немски език не е положен собственоръчно, а е сканиран от действително положен подпис в друг документ и последващо пренасяне и отпечатване на цветен принтер или ксерографиране на цветен ксерокс върху изследвания документ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане по делото са искове по чл. 108 ЗС и чл. 124 ГПК.

Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на предявения иск предполага установяването на следните кумулативно предвидени предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания имот и имотът да се владее или държи от ответника без правно основание. Тежестта на доказване на първите две условия е върху ищеца, а на третото (основанието за владение) – върху ответника.

Предявеният иск за собственост по реда на чл. 108 ЗС и чл. 124 ГПК по отношение на 1/2 идеална част от следния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ №48, находящ се на ********, в жилищна сграда с адрес: гр. София, район „Възраждане”, ул. „********, състоящ се от две стаи, хол, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 101.86 кв.м., заедно с 1.85 % идеални части от общите части на сградата, с идентификатор *** по КККР на гр. София, е основателен.

Ищцата И. С. Я. се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот по следните съображения:

Бракът между страните е прекратен на 24.10.2019 г., т.е. по време на действието на Семейния кодекс (СК) от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., поради което и на основание §4, ал.1 СК от 2009 г., приложими към имуществените отношения между страните са разпоредбите на сега действащия Семеен кодекс.

4

Съпружеска имуществена общност възниква върху вещи, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос на съпрузите – чл. 19 при действието на Семейния кодекс от 1985 г. – отм., съответно – чл. 21 от действащия Семеен кодекс от 2009 г. в случаите когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на общност.

Законът въвежда оборима презумпция за наличието на съвместен принос – чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.), респ. чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г.

Съгласно чл.21, ал.1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултата на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното и може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и работа в домакинството.

В конкретния случай възмездното придобиване на правото на строеж в обема на бъдещия обект за застрояване трансформира правото на строеж в право на собственост върху изградения обект за двамата съпрузи при условията на СИО.

Сградата възниква като обект на собственост с изграждането на покрива й. В този смисъл е т. 1 на ТР № 1/2011 г. от 4.05.2012 г. ОСГК на ВКС, с което е прието, че обектът на суперфициарна собственост възниква с изпълнение на ограждащите стени и покрива, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. Дотогава строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост (и правото на строеж все още не е упражнено). Изграждането в "груб строеж" и в резултат на това възникването на сградата като обект на собственост е от значение за придобиване на вещни права върху нея.

В конкретния случай следва да се приеме, че изграждането на процесния недвижим имот на етап "груб строеж" е приключило на 05.03.1998 г., видно о т представено по делото разрешение за ползване №2216/05.03.1998 г. издадено от ръководителя на ДИТСК, т.е. по време на сключения между И. С.

Я . и С. А. К. граждански брак. Поради което правото на собственост върху построения АПАРТАМЕНТ №48, находящ се на ********, в жилищна сграда с адрес: гр. София, район „Възраждане”, ул. „********, състоящ се от две стаи, хол, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 5

101.86 кв.м., заедно с 1.85 % идеални части от общите части на сградата, с идентификатор *** по КККР на гр. София, съпрузите са притежавали в режим на СИО.

Ето защо с влизането в сила на решението, с което е бил прекратен брака между съпрузите, върху горепосочения недвижим имот е възникнала обикновена съсобственост между страните при равни дялове – по 1/2 идеална част.

Установеният принцип в СК за общност на вещните права, придобити по време на брака, е съвместният принос. Ако единият от съпрузите няма принос в придобиването, то и съответните вещи, права върху вещи и влогове не са станали общи, а принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Тези обстоятелства обаче подлежат на доказване. В доказателствена тежест на съпруга, който се домогва да обори законовата презумпция за съвместния принос, е установяването на трансформацията на средства с личен произход в придобитата по време на брака вещ.

Съгласно тълкуването разяснено с решение № 188 от 25.07.2012 г. по гр. д. № 171/2012 г., ГК, ІІ ГО на ВКС при доказване произхода на вложените средства от бившите съпрузи са допустими писмени и гласни доказателства и доказателствените средства, включително за установяването на дарствен мотив. В този смисъл и Решение № 150 от 08.05.2014 г., постановено по гр. д.

№ 4125/2013 г., ГК, ІV ГО на ВКС, съгласно което "ограниченията на свидетелските показания по чл. 164 ГПК са изключение от общото правило, че всякакви факти може да се доказват, чрез разпит на свидетели", а в претенции за пълна/частична трансформация това са обстоятелствата по влагане на средствата за придобиване на вещта и произхода на същите.