Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 319 от 20.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 264/2025
Вид
Решение № 319
Подписан
20.06.2025
В сила
16.02.2026
Състав
Теодорина Димитрова, АННА ДИМОВА, Димо Колев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Велико Търново, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500264 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 65 от 24.01.2025 година по гр. д. № 697/2023 година на Районен съд – Горна Оряховица е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане на установено по отношение на С. Н. Т., че Г. Г. С., лично и като наследник по закон и правоприемник първоначалния ищец Г. В. С., починал на 20.02.2024 година в хода на съдебното производство, е собственик на недвижим имот, намиращ се в село Балканци, община Стражица, а именно: УПИ IX-217, с площ 1980 кв. м., квартал 16 по регулационния и кадастрален план на село Балканци, както и да бъде осъдена ответницата С. Н. Т. да предаде владението върху имота на ищцата Г. Г. С., като неоснователен. Със съдебното решение е отхвърлен и искът с правно основание чл.

108 ЗС за приемане за установено по отношение на С. Н. Т., че Г. Г. С., лично и като наследник по закон и правоприемник на първоначалния ищец Г. В. С., починал на 20.02.2024г. в хода на производството, е собственик на недвижим имот, намиращ се в село Балканци, община Стражица, а именно: 510/930 идеални части от урегулиран поземлен имот V-217 в квартал 16 по регулационния и кадастрален план на село Балканци, целият с площ от 930 кв.м., с неуредени регулационни отношения, както и да бъде осъдена ответницата С. Н. Т. да предаде владението върху имота на ищцата Г.

1

Г. С., като неоснователен. Със съдебния акт са отхвърлени и исковете с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за констатиране право на собственост по обстоятелствена проверка № 1000, том V, peг. № 9996, дело № 809/30.11.2021г. на нотариус Красимира Боева с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и чрез обстоятелствена проверка № 149, том II, peг.

№ 3627, дело № 326/14.12.2021г. на нотариус Елина Александрова с район на действие ГОРС, като неоснователни и са оставени без разглеждане исковете с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1002, том VI, peг. № 1002, дело № 810 от 30.11.2021г. на нотариус Красимира Боева с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том II, peг. № 3630, дело № 328 от 30.11.2021г., на нотариус Елина Александрова с рег. № 776 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, като недопустими, а производството по делото в тази част е прекратено. Със съдебния акт първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение на отговорността за разноските по делото.

Недоволна от така постановеното решение са ищцата Г. Г. С., която го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалния представител на въззивника развива съображения, че първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Посочва, че уредената в чл. 69 ЗС презумпция на общо основание намира приложение между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяване, а в случай на наследяване всеки от наследниците се явява владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите сънаследници. Ако някой от тях се позовава на придобивна давност за чужда идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал на останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, т.е. промяната в намерението, с което упражнява фактическа власт върху вещта. Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че ответницата С. Т. и нейните наследодатели са извършили действия, с които отричат владението на ищцата и ответницата не може да се легитимира като собственик на процесните имоти на основание давностно владение относно идеалните части, притежавани от ищцата. Посочва, че макар страните да не се познават, за ответницата не е съществувала пречка да установи, че и други лица са декларирали процесните имоти, а в тази насока са и приложените удостоверения за наследници. Твърди, че държането, което Т. е упражнявала по отношение на частите на ищцата, ако такова е упражнявано, не може да се промени във владение, само защото ищцата живее далеч и не е ходила да „нагледа“ имота. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде прието за установено по отношение на С. Н. Т., че Г. Г. С., лично и като 2 наследник на първоначалния ищец Г. В. С. е собственик на процесните недвижими имоти, находящи се в село Балканци, община Стражица и ответницата да бъде осъдена да предаде владението на имотите, както и да бъдат отменени посочените в исковата молба нотариални актове на основание чл. 537 ГПК. Претендира да бъдат присъдени направените от въззивника разноски по делото за двете инстанции.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е подала отговор на същата. Процесуалният представител на въззиваемата страна заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респективно – за допустимост, правилност и мотивираност на обжалваното съдебно решение. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си за неоснователност на направените доказателствени искания. Направено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени направените от въззиваемия разноски за въззивното производство.

С допълнителна молба, постъпила по делото - вх. № 4774 от 09.04.2025 година на ВТОС, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, уточнява, че е придобила идеална част от процесните недвижими имоти на основание наследствено правоприемство, както и че претендира собствеността върху имотите и предаването на владението им в съответната идеална част, съобразно наследствените й права, която е 1/6 идеална част.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на Г. Г. С., чрез адв. Л. П. – ВТАК, е подадена в срок и е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му – в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

В частта, с която предявените от Г. Г. С., лично и като наследник на Г. В. С. срещу С. Н. Т. искове с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1002, том VI, peг. № 1002, дело № 810 от 30.11.2021г. на нотариус Красимира Боева с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том II, peг. № 3630, дело № 328 от 30.11.2021г., на нотариус Елина Александрова с рег.

№ 776 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, са оставени без разглеждане като недопустими и е прекратено производството по делото, първоинстанционното 3 решение не е обжалвано, респективно – същото е влязло е законна сила в тази му част.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл и е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС, съответно – искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на НА № 1000, том V, peг. № 9996, дело № 809/30.11.2021г. на нотариус Красимира Боева с рег. № 296 при НК на РБ и НА № 149, том II, peг. № 3627, дело № 326/14.12.2021г. на нотариус Елина Александрова, рег. 776 при НК на РБ, по отношение на 5/6 идеални части от процесните недвижими имоти. С оглед обстоятелствената част на исковата молба и уточненията, направени от ищцата, чрез процесуалния й представител с молба, вх. № 4774 от 09.04.2025 година на ВТОС, е видно, че ищцата претендира да е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти по наследство и с оглед наследствените и права, които твърди, че са в размер на 1/6 идеална част, поради което постановеното първоинстанционно решение за останалите 5/6 идеални части от имотите се явява недопустимо, поради което и като такова следва да бъде обезсилено в тази му част и производството следва да бъде прекратено.

При проверка за правилността на обжалваното решение по реда на чл. 269, изр.

2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, т.е. в останалата му част, въззивният съд приема за установено следното:

Г. Г. С. и Г. В. С. основават исковите си претенции по делото на чл. 108 ЗС. В исковата молба, допълнителните такива, депозирани в първоинстанционното производство и тази, подадена във въззивното производство с вх. № 4774 от 09.04.2025 година на ВТОС, процесуалният представител на ищците развива съображения, че са наследници на Д. Н. Т., респективно – Н. Г. Т., както и че притежават по наследство от последния 1/6 идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в село Балканци, община Стражица, а именно: УПИ IX-217, с площ 1980 кв. м., квартал 16 по регулационния и кадастрален план на село Балканци, както и 510/930 идеални части от урегулиран поземлен имот V-217 в квартал 16 по регулационния и кадастрален план на село Балканци, целият с площ от 930 кв.м., с неуредени регулационни отношения. Твърди, че с нотариален акт за констатиране правото на собственост по обстоятелствена проверка № 1000, том V, рег. № 9996, дело № 809 от 30.11.2021 година на нотариус Кр. Боева, рег. № 296 при НК на РБ и нотариален акт за констатиране правото на собственост по обстоятелствена проверка № 149, том II, рег. № 3627, дело № 326 от 14.12.2021 година на нотариус Е.

Александрова, рег. № 776 при НК на РБ ответницата С. Н. Т. и Г. Н. Т. са признати на основание наследство и давностно владение за собственици на описаните недвижими имоти. Посочва, че с НА за покупко-продажба № 1002, том VI, рег. № 1002, дело № 810 от 30.11.2021 година на нотариус Кр. Боева, рег. № 296 при НК на РБ и НА за 4 покупко-продажба № 151, том II, рег. № 3630, дело № 328 от 14.12.2021 година на нотариус Е. Александрова, рег. № 776 при НК на РБ Г. Н. Т. е продал на ответницата С.

Н. Т. собствените се ½ идеални части от притежаваните и описани по-горе недвижими имоти. Навежда доводи, че С. Н. Т. и Г. Н. Т. не са владели недвижимите имоти в изискуемите срокове, годни да ги направят собственици на същите, като наследниците на Д. Н. Т. също са владели и ползвали описаните недвижими имоти. Посочва, че двамата не са ги владели изключително за себе си, а в рамките на дела, който притежават като сънаследници, респективно – не са отблъснали владението на останалите наследници на Д. Н. Т.. Посочва, че последните са се интересували от имотите, декларирали са ги, заплащали са данъците за тях, с което са демонстрирали, че не са се дезинтересирали от тях. С Определение № 293 от 28.02.2024 година на първоинстанционния съд Г. В. С. е заличен като ищец по гр.д. № 697/2023 година на ГОРС, поради настъпила смърт на същия на 20.02.2024 година и е конституиран наследника му по закон, като ищец по делото Г. Г. С.. Направено е искане /уточнено в молба, вх. № 5414 от 04.04.2024 година на ГОРС и в молба, вх. № 4774 от 09.04.2025 година на ВТОС/ да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на С. Н. Т., че Г. Г. С. е собственик по наследство на 1/6 идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в село Балканци, община Стражица, а именно: УПИ IX-217, с площ 1980 кв. м., квартал 16 по регулационния и кадастрален план на село Балканци, както и 510/930 идеални части от урегулиран поземлен имот V217 в квартал 16 по регулационния и кадастрален план на село Балканци, целият с площ от 930 кв.м., с неуредени регулационни отношения, както и С. Н. Т. да бъде осъдена да предаде на Г. Г. С. владението на 1/6 идеална част от имотите. Направено е искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъдат отменени НА за констатиране правото на собственост по обстоятелствена проверка № 1000, том V, рег. № 9996, дело № 809 от 30.11.2021 година на нотариус Кр. Боева, рег. № 296 при НК на РБ и НА за констатиране правото на собственост по обстоятелствена проверка № 149, том II, рег.