Решение № 7391 от 05.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7391 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20241100508106 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5073/21.03.2024 г., постановено по гр. д. № 13637/2022 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав, е допусната на основание чл. 34, ал. 1 ЗС съдебна делба на следния недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор ***, по КККР, одобрени със Заповед РД-1848/12.10.2011 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 09.10.2020г., адрес на поземления имот в гр.

София, СО, район „Надежда” ул. ********, с площ от 230 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 376, при съседи: ***, ***,

***, *** и ***, представляващо съгласно документ за собственост недвижим имот, съставляващ парцел VIII /осми/ от кв. 841 /осемстостин четиридесет и първи/ в местността „Триъгълника гарата” по плана на гр. София, с пространство по нотариален акт № 13 /тринадесет/, том XV /петнадесет/ от 1930 година - 210 кв. м., а с предаденото му по нотариален акт № 159, том XV от 1934 год. - 25 кв.м. и 2,70 кв.м. по нот. акт № 196, том X, от 1942 год., всичко 237,70 к. метра, при съседи по същия акт: от две страни ненаименовани улици, И. Г. П. и И. М., а сегашни: от две страни улици, изток - И. Г. П., север - наследници на И. М. ПРИ КВОТИ:

4/12 ид. части за Р. С. Р.,

3/12 ид. части за С. Ц. Ц.,

3/12 ид. части за М. Ц. Ц. и

1

2/12 ид. части за А. С. Р., като е отхвърлен по отношение на В. Л. П..

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от името на съделителите М. Ц. и С. Ц., чрез пълномощника – адв. П. като неправилно и незаконосъобразно. Считат, че предявеният иск за допускане до делба на поземлен имот с идентификатор *** следва да бъде оставен без уважение. Сочат, че първоинстанционният съд в противоречие със свидетелските показания на Х. М.а е намерил за неоснователно твърдението им, че процесния имот е придобит по давност.

Поддържат, че нито те, нито техните наследодатели са от кръга на наследниците на С. Р., поради което спрямо тях приложение следвало да намери презумпцията по чл. 69 ЗС, следователно, не било необходимо изрично да манифестират присвоителното си намерение по отношение на идеалните части от имота на своите съделители – Р. Р. и А. Р..

Сочат, че действията по владеене, ползване и стопанисване са продължили повече от 10 години, а именно повече от 30 години, без останалите съделители да са се противопоставяли на това фактическо положение.

С изложените доводи молят за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на друго такова, с което искът за делба да бъде отхвърлен и за признаване за установено, че те – М. Ц. и С. Ц. са собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство и присъединено владение, осъществявано от техните родители в периода от 1991 г. – до тяхната смърт.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от съделителя – ищец в първоинстанционното производство – Р. С. Р., чрез процесуалния представител – адв. М.. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, с оглед липсата на доказателства, установяващи явното и демонстрирано намерение на въззивниците за своене на идеалните части на останалите съсобственици, нито първоначалният момент, в който то е манифестирано. Поддържа, че квотите в съсобствеността са правилно определени. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от съделителят – ответник – А. Р.. Сочи, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

2

Същото е и правилно по следните съображения:

Производството е за делба във фазата по допускане.

От представения по делото Нотариален акт № 13, том 15, регистър 2922, дело № 2703/1930 г., на I-ви Нотариус при Софийски окръжен съд, се установява, че К.Ц.М. е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, местност „Триъгълника-гарата“, представляващ парцел № VIII от кв. № 814, целият с общо пространство от 210 кв. м., от които 36 кв.м. са застроени с една постройка, оценено за 6825 лв. Установява се, че правото на собственост е придобито по силата на договор за условна собственост, сключен между него и Столична община.

С Договор от 16.05.1956г., сключен между К.Ц.М. и Р. А.Г. е уговорена продажбата на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ парцел № VIII по пл. № 1 от кв. 841 в местността „Триъгълника – гарата“, на ул.

„Физкултура“, с площ: 240 кв. м., при съседи: от две страни улици, изток – И.

Г. П., и северна граница – на И. Ст. М. на Р. А.Г. за сумата от 6000 лв.

Със същия договор страните са уговорили, че предаването на фактическо владение върху имота се извършва в деня на сключване на договора.

Споразумели се, че купувачът Р. А. ще владее източната част на имота, при граници: улици дедо И. Д., наследници на И. Г. П., на И.С. М., и на продавача, която част била незастроена. Уговорили се, че купувачът купува само идеалната част от мястото и признава, че построената къща – намираща се в западната част на имота остава собственост на К.Ц.М..

По чл. 4 от Договора, продавачът се задължил да снабди купувача с нотариален акт, а Купувачът заплатил сумата от 500 лв. – капаро. Уговорено било остатъкът от сумата в размер на 5500 лв. да бъде заплатен в едномесечен срок с пощенски запис от купувача до продавача.

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 74, том XX, дело № 3717/1957г. на I-ви Ноариус при Софийски народен съд, К.Ц.М. продал на С. Р.

Г. ½ идеална част от недвижим имот, представляващ парцел № VIII по пл. № 1 от кв. 841 в местността „Триъгълника – гарата“, на ул. „Фискултура“, с площ: 237.70 кв. м., при съседи: от две страни улици, изток – И. Г. П., и северна граница – на И. Ст. М. за сумата от 7200 лв., получени напълно в брой.

Страните уговорили, че купувачът ще владее източната част на парцела при граници на владението: ул. „дедо И. Д.“, И. Г. П., наследници на И.С. М., и на продавача, а продавачът ще владее останалата част, заедно с постройката върху нея, която остава негова собственост.

От представеното по делото удостоверение за наследници акт за смърт № 12, том 2 стр. 5 от регистъра на гр. Средорек, окръг Кюстендил се установява, че Р. А.Г. е починал през 1975г. и оставил като наследници С. Р. Г. – син и Б.Р.Г. – дъщеря. От изготвената справка НБД се установява, че след смъртта си, Б.Р.И. е оставила за единствен свой наследник своя син – В. Л. П..

От представеният Препис-извлечение от акт за сключен граждански брак е видно, че на 29.08.1964г., С. Р. Г. сключил граждански брак с Н.А. Г.а.

По делото са приобщени удостоверения за наследници за С. Р. Г. – починал на 17.07.1983г. и Н. Г.а – починала на 17.10.2009г., от които е видно, че след смъртта си С. Г. е оставил наследници синовете си: А. С. Р. и Р. С. Р., както и преживялата го негова съпруга Н.А. Г.а. След смъртта си, Н. Г.а била 3 наследена от сина си - Р. Р..

Съобразно Скица от 21.03.2008г., в УПИ VIII 376, кв. нов 841 е идентичен с УПИ VIII, стар кв. 841 по отменена регулация. В графичната част на същата скица в процесния УПИ са нанесени два броя сгради, първата е югозападната част на парцела, а втората в източната му част, и двете посочени като масивни жилищни сгради.

Приобщени са Строителен протокол № 206 от 01.11.1970г., Позволителен билет № 341 от 14.11.1970г. и ситуационен план, одобрен на 26.12.1970г., според които на С.К.М. /за която страните не спорят, че е бил съпруга на К.М./ е издадено разрешение да построи в процесния имот – в източната му част, нова постройка – лятна кухня – барака със застроена площ 28,80 кв.м.

С Нотариален акт № 42, том. ОХ, дело № 22754/2012г., с вх. Рег. № 46967 от 25.10.2012г. – СВ – София, издаден по реда на чл. 587, ал. 3 ГПК, Ц.К. Ц. и П. Г.а Ц. били признати за собственици по Давност, изтекла по време на б р а к а върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 09.10.2020г., адрес на поземления имот в гр. София, СО, район „Надежда” , ул. ********, с площ от 230 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 376, при съседи: ***, ***, ***, *** и

***, заедно с целия самостоятелен обект – СТРОЕЖ , с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, заснет с идентификатор ***, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 09.10.2020г., адрес на поземления имот в гр. София, СО, район „Надежда” , ул. ********, разположен в поземлен имот с идентификато ***, с площ по докумен: 92 кв.м., който обект, съгласно одобрените през 1975г. строителни книжа, представлява построена в югозападната част на имота жилищна сграда.

По делото като писмени доказателства са приети 13 бр. приходни квитанции, от които се установява, че за 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2014, 2018, 2019, 2017, 2016, 2020г. ищецът Р. С. Р. е заплащал данъци и такси за процесния имот, чиято партида е регистрирана на негово име.

Разпитана в хода на първоинстанционното производство, свидетелката А.

Р.а /съпруга на ишеца Р. Р./ си спомня, че през 1990г – 1991 г. декември., двамата живеели в къща на ***. След като се изнесли, в тази сграда се нанесла свекърва й Н., която живяла там до 2008 г.. а през 2009г. починала. Свидетелката разказва, че през 2010 г., със съпруга си Р. посетили имота и установили, че сградата, в която живели била съборена, за което обстоятелство сигнализирали органите на прокуратурата. Свидетелката сочи, че постройката се намирала в източната част на общия двор с къщата, обитаван от ответниците М. и С., Ц. и П..

Свидетелката Х. М.а, живуща в съседство на процесния имот, от декември 1968г. Сочи, че откакто живее в съседство от процесния имот, бащата на ответниците С. и М. - Ц., вече е живеел там със своята майка – С..

Когато сключил брак с П., тя също се нанесла в имота. Свидетелката си спомня, че за период от 2-3 години живяла в чужбина, а когато се върнала през 4

1976 г. забелязала, че в имота на съседите й има нова постройка. Спомня си, че ищецът Райко Р. и майка му Н. живели в тази постройка до 1984г. След като напуснали имота, не си спомня да ги е вижала отново.

На база на така установените факти, първоинстанционният съд е допуснал до делба процесния недвижим имот между съделителите Р. С. Р., С.

Ц. Ц., М. Ц. Ц. и А. С. Р., при посочените квоти като е отхвърлил иска по отношение на В. Л. П..

В заключението на изслушаната във въззивното производство съдебнотехническа експертиза, вещото лице сочи, че към настоящия момент в делбения имот съществува само една сграда с идентификатор ***, със застроена площ: 92 кв.м. Според заключението недвижимият имот е неподеляем, тъй като цялата площ на процесния имот – 237 кв.м. е по – малка от изискуемата по чл. 19 ЗУТ площ за един новообразуван имот. Настоящия състав като съобрази, че изготвеното заключение е обосновано, аргументирано и достоверно го кредитира изцяло.