Решение № 34 от 22.02.2023, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Враца, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500536 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 7442 от 15.12.2022г., подадена от Г. П. Г., ЕГН ********** от гр.***, чрез пълномощника му адв. М. М. от АК-Враца, проти в решение №

260046/12.09.2022г., постановено по гр. дело № 249 по описа за 2020 година на Районен съд – Бяла Слатина, в неговата цялост, с което са отхвърлени предявените от него искове за признаване по отношение на „Ен-Пропъртис“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** /а впоследствие променено на гр. ***/, представлявано от управителя Н. Н. М., че П. В. П., ЕГН **********, от с.***, обл.Враца, ***, не е бил собственик на недвижим имот придобит по давност, представляващ нива с площ 97.026 дка, имот № 062007, трета категория земя, в м. “***“ в землището на с.***, обл.Враца, а по одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. ***, община Бяла Слатина, област Враца, представлява поземлен имот с идентификатор ***, нива с площ 97030 кв.м., в м.“***“, трета категория земя, при съседи: ***, ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***., и за отмяна на констативен нотариален акт № 188, т. IV, рег. № 4156, н.д. № 725/2013г. на Г. Х. - нотариус с per. № *** на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, с който П. В. П. е признат за собственик по 1 давност на посочения недвижим имот, и жалбоподателят е осъден да заплати на Ен-Пропъртис“ ЕООД направените по делото разноски в размер 1000,00 лева.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че с Решение на Върховен касационен съд № 28 от 04.03.2022 год. по гр. дело № 2386/2019 год. е обезсилено въззивно решение № 33 от 11.02.2019 год. по в.гр.дело № 16/2019 год. на Врачански окръжен съд и потвърденото с него решение № 283 от 19.10.2018 год. по гр.дело № 1808/2017 год. на Белослатински районен съд, и делото е върнато на Белослатинския районен съд за ново разглеждане от друг състав с дадени конкретни указания, а именно: при новото разглеждане на делото на ответника „ЕН-Пропъртис” ЕООД да се изпрати препис от уточнението, направено с молба вх. № 256 от 19.01.2018 год., лист 35 от първоинстанционното дело с възможност за подаване на отговор и изготвяне на нов доклад при съобразяване с предмета на делото - положителен установителен иск за собственост на недвижим имот. Посочва, че въпреки дадените с решението на ВКС задължителни указания, при новото разглеждане на делото Районен съд - Бяла Слатина е постановил решението си без да се съобрази с указанията на Върховния съд и при съществени противоречия в постановения и атакуван съдебен акт. Изтъква, че в съдебно заседание, проведено на 24.02.2021 год., по негово искане, с определение съда е направил допълнение в доклада, че предмет на делото е положителен установителен иск за собственост, въпреки което, с атакуваното р ешение същият е приел, че предмет на делото е отрицателен установителен иск, както и че същият е допустим, но недоказан по основание; че не е налице изтекла придобивна давност, по смисъла на чл. 79, ал.2 от ЗС, но искът е недопустим и като такъв следва да бъде отхвърлен, а в диспозитива на решението съдът е отхвърлил иска без да сочи основанието за това - недоказан, недопустим. С оглед на изложеното жалбоподателят счита, че така постановен съдебният акт не отговаря на изискванията за валидност с оглед начина, по който съда е изразил волята си, а именно по начин, който не позволява да се изведе, макар и чрез тълкуване, нейното съдържание. Твърди, че волята на съда не може да бъде изведена по никакъв начин поради абсолютна неразбираемост и вътрешна противоречивост на съдебния акт, поради което е налице нищожност, тъй като липсва волеизявление, както и че решението не отговаря на изискванията за валидност, допустимост и правилност. Моли съда, да отмени обжалваното решение на PC-Бяла Слатина, а ако приеме, че същото е недопустимо, нищожно или не отговаря на изискванията за валидност, да го върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд, а ако счете, че същото е валидно и допустимо - да го отмени като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемото дружество „Ен-Пропъртис“ 2

ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Н. Н. М., чрез адвокат А. П. от САК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна и необоснована въззивната жалба. На първо място счита, че първоинстанционното съдебно решение се явява правилно, законосъобразно и обосновано, като изводите за недопустимост са основателни, поради недопустимост на депозираната искова молба в първоинстанционното производство като излага подробни съображения в тази насока. На следващо място, жалбоподателят счита исковата претенция за недопустима и поради липса на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК при наличие на правен интерес от предявяване на осъдителен иск по чл. 108 от ЗС с оглед установения принцип на бързина и процесуална икономия в съдебния процес, и при ненадлежното му конституиране като ответник вместо ответника П. П., като в този смисъл изводите на първоинстанционния съд за недопустимост счита за правилни. В случай, че съдът приеме предявените претенции на въззивника за допустими, то счита, че същите са изцяло неоснователни, недоказани и необосновани, поради изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС - владение на процесния имот на правно основание, годно да го направи собственик, което е било добросъвестно, непрекъснато и необезпокоявано, поради което е придобил собствеността върху същия към 16.08.2018г. Твърди, че първоинстанционния съд правилно е приел, че е придобил процесния имот на основание, годно да го направи собственик - покупко-продажба, извършена в предвидената от закона форма, като продавачът се е легитимирал като собственик на имота с нотариален акт, удостоверяващ правото му на собственост; че правилно съдът е приел, че след като ищецът е изменил както основанието, така и петитума на иска, както и че, поради неподдържането на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, не е налице пасивна процесуална легитимация на ответника „ЕН-Пропъртис“ ЕООД по предявените искове.

Моли съда да отхвърли изцяло като недопустима, неоснователна и необоснована въззивната жалба и да потвърди първоинстанционния съдебен акт. Претендира сторените по делото разноски.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на 3 правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и указан му с Решение № 28 от 04.03.2020 год. по гр. дело № 2386/2019 год. на Върховен касационен съд, I-во г.о.

Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, регламентиращ принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предметът на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на иска. Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор в рамките на заявените факти и на искането, като решението следва да обвърже субектите на спорното правоотношение. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, по непредявен иск, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Наред с това, за да бъдат обвързани с решението субектите на спорното правоотношение, искът следва да бъде предявен от и срещу надлежна страна. Надлежни или легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. Процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск и при нейната липса производството и постановеното по делото решение са недопустими.

В процесния случай по подадена от Г. П. Г. от гр.София срещу П. В. П. от с.***, обл.Враца и «ЕН - Пропъртис» ЕООД, гр.Кнежа искова молба първоначално е образувано гр.д. № 1808/2017г. на Районен съд – Бяла Слатина. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът П. П. не е собственик на спорния имот, тъй като в негова полза не се е осъществил придобивният способ, на който той се е позовал - придобивна давност, поради 4 което и вторият ответник «ЕН-Пропъртис» ЕООД, купувайки имота от несобственик, не е придобил претендираното от ищеца право. Заявените искания са за прогласяване нищожността на нотариален акт № 188, т. IV, рег.

№ 4156, н. д. № 725/2013 г. на нотариус Г. Х. с peг. № *** на НК, с район на действие PC – Бяла Слатина, и нотариален акт № 193 от 16.08.2013г. и за осъждане на ответното дружество да предаде на ищеца владението на имота, на основание чл.108 ЗС. След указания на първоинстанционния съд за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, дадени с разпореждане от 08.12.2017г., ищецът е подал молба вх. № 256 от 9.01.2018 г.

/л. 35 от първоинстанционното дело/, с която оттеглил исковете по чл. 26 ЗЗД и чл. 108 ЗС и посочил исковете да се считат предявени по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК и е представил поправена искова молба /л. л. 36-37 от първоинстанционното дело/ с искане да се приеме за установено, че ответникът П. В. П. не е собственик по давност на спорния имот, както и да се отмени нотариален акт № 188 от 14.08.2013 г. на нотариус Г. Х..

С определение от 8.03.2018 г. /л. л. 68-69 от първоинстанционното дело/, след като установил, че ответникът П. В. П. е починал на 01.02.2014 г. преди подаването на 07.12.2017 г. на исковата молба, първоинстанционният с ъ д е заличил същия като страна по делото поради смърт и е прекратил производството по отношение на него като процесуално недопустимо. Съдът е продължил разглеждането на делото срещу втория ответник «ЕН Пропъртис» ЕООД.

С решение № 283/19.10.2018 г. постановено по гр. д. № 1808/ 2017 г. по описа на РС - Бяла Слатина, съда е признал за установено по отношение на ответника "Ен-Пропъртис" ЕООД, гр. Кнежа, че П. В. П. от с. ***, обл. Враца не е бил собственик на спорния недвижим имот придобит по давност, и е отменил констативен нотариален акт № 188, т. IV, рег. № 4156, н. д. № 725/2013 г. на нотариус Г. Х. с peг. № *** на НК, с район на действие PC – Бяла Слатина, с който П. В. П. е признат за собственик по давност на същия недвижим имот.

Недоволен от това решение на РС - Бяла Слатина е останал ответника "Ен-Пропъртис" ЕООД, който го е обжалвал с въззивна жалба вх. № 8017/20.11.2018 г. , въз основа на която е образувано в.гр.д. № 16/2019г. на Окръжен съд – Враца. С решение № 33 от 11.02.2019 г. по в. гр. д. № 16/2019 5 г. Врачанският окръжен съд е потвърдил решение № 283 от 19.10.2018 г. по гр. д. № 1808/2017 г. на Белослатинския районен съд.