Решение № 10607 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10607 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело № 20251110151267 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 126 от АПК.

Образувано е по Жалба вх. №РД-12-05-14848/31.10.2025 г. по описа на ОСЗ-З., ведно с Молба-уточнение вх. №23595/26.01.2025 г. по описа на СРС, на П. Б. Т. и В. С. Т. срещу Решение №БО405/09.10.2025 г. на ОСЗ-З. в частта на определената оценка. Жалбоподателите не са доволни от определения размер от 728 лв., който е силно занижен. Претендират да бъдат обезщетение със земя, равностойна по количество и качество Молят да се допусне съдебна оценителна експертиза за установяване пазарната стойност на имотите, които се намират в урбанизирана територия.

Ответникът О.С.З. – „З.“ оспорва жалбата и поддържа, че обезщетението не следва да се извършва по пазарна стойност на земята, а по предвидения специален - Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че жалбоподателите П. Б. Т. и В. С. Т. са единствени наследници на П. Т. Панков.

От адм. преписка по заявление №Б405/1566/21.04.1992 г. по описа на ОСЗ-З. се изяснява, че с Решение №6932/22.07.2025 г., влязло в сила, ответникът е признал правото на собственост на наследниците на П. Т. Панков в съществуващи стари реални граници на описаните в решението по р.I , т. 1и 2 имоти (л. 159 от делото). Видно от р. II, т. 1 и т. 2 от решението ответникът е отказал да възстанови в съществуващи стари реални граници посочените там имоти и прието, че собствениците следва да бъдат обезщетени по реда на чл.

10б, ал. от ЗСПЗЗ.

С обжалваното в настоящото производство Решение №БО405/09.10.2025 г. на ОСЗ-З. на наследниците на П. Т. Панков е определено правото на обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост с Решение 1

№6932/22.07.2025 г., върху земеделските земи от 0,410 дка, IV категория и 0,951 дка, VI категория, или общо 1,361 дка на обща стойност 372,22 евро/ 728,00 лв.

От заключение на съдебна оценителна експертиза, неоспорена от страните и преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се изяснява, че дължимото обезщетение, изчислено съобразно изискванията на Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи (загл. изм. ДВ, бр. № 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.), за признатото, но невъзстановено право на собственост върху процесната земеделска земя, определено по нормативния метод с конкретни характеристики за оценявания имот, за обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове, е на обща стойност от 365,57 евро/715,00 лв. В заключението е посочено още, че пазарната стойност на процесните имоти, определена по метода на пазарните аналози, се равнява на 490491 евро/959317 лв.

Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ решенията на общинската служба по земеделие могат да се обжалват в 14-дневен срок пред районния съд. Жалбата се подава чрез общинската служба по земеделие. Съдът решава спора по същество.

Делата се разглеждат в населеното място по местонахождението на имота.

Настоящият състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок, при наличие на правен интерес и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. При извършване на задължителната проверка по реда на чл. 168 от АПК, съгласно която разпоредба съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът намира, че не са налице пороци в оспорваното решение, които да обосновават неговата незаконосъобразност.

Съгласно чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. В производството по чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ, предмет на съдебния контрол е единствено определения от комисията размер на обезщетението, за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи. Не се разглежда въпроса нито за начина на възстановяване правото на собственост върху земеделските земи, нито за начина на обезщетяване на правоимащите лица, а предмет на обсъждане може да бъде само законосъобразността на определения от съответната общинската служба по земеделие размер на обезщетението или стойността на дължимото обезщетение. Определянето на стойността на дължимото обезщетение на собствениците се извършва по предвидения от законодателя ред, а именно по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (загл. изм. - дв, бр. 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.), която в случая е приложена и обезщетението е определено правилно. Следва да се отбележи, че жалбоподателят получава обезщетение за земеделските земи такива, каквито са били към момента на одържавяване, като всяка друга промяна в характера и предназначението на земите са ирелевантни според Решение № 59/04.01.2005 г. на ВАС по адм. д. № 5502/2004 г., IV о.;

Решение № 85/04.01.2007 г. на ВАС по адм. д. № 11204/2006 г., IV о. и др. С производството по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ не се завършва процесът на обезщетяване на собствениците. Въз основа на влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ се постановява решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, с което се определя начина на обезщетението със земя или с поименни компенсаторни бонове. Изложеното налага извод, че жалбата е неоснователна. При този изход на делото в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски – сумата 105 евро за възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

2

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ Жалба вх. №РД-12-05-14848/31.10.2025 г. по описа на ОСЗЗ., ведно с Молба-уточнение вх. №23595/26.01.2025 г. по описа на СРС, на П. Б.

Т., с ЕГН:**********, и В. С. Т., с ЕГН:**********, срещу Решение №БО405/09.10.2025 г. на О.С.З. – З..

ОСЪЖДА П. Б. Т., с ЕГН:**********, и В. С. Т., с ЕГН:**********, и двамата с адрес: **********, да заплатят на О.С.З. – З., със съдебен адрес:

**********, сумата 105,00 евро – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Софияград в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3