Решение № 6632 от 03.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6632 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100501547 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 20073023 от 03.01.2023 г., постановено по гр. д. № 66746 по описа за 2019 г. на СРС, 28 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. К. Г. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 3151,34 лева, представляваща незаплатена цена на вода, потребена в периода от 13.07.2016 г. до 03.05.2019 г. в имот, представляващ апартамент 3, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 282,46 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 13.07.2016 г. до 03.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39992/2019 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, като е отхвърлен исковете за горниците до пълните предявени размери, като погасени по давност.

1

Недоволен от постановеното решение в уважената част е останал ответникът Д. К. Г., с оглед което е подал въззивна жалба. Жалбоподателят, чрез своя особен представител адв. Д. поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като заявява искане същото да бъде отменено, а искът – съответно отхвърлен. Развива доводи, че неправилно решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че през процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е доставял на ответниците В и К услуги, а последният дължи цената им. Счита, че ищецът е в неизпълнение на задълженията си, като не е доставял твърдяните услуги, поради което и ответникът не дължи цената им. На следващо място жалбоподателят поддържа, че част от клаузите на Общите условия на „Софийска вода“ АД, които определят месечното количество на изразходваната питейна вода при неизправни индивидуални водомери и които задължават потребителя да заплати цената на питейна вода, чийто размер е оспорил с възражение, са неравноправни. Намира решението за неправилно и в частта, с която съдът е уважил претенцията за мораторна лихва, тъй като ищецът не е установил изискуемост на задължението и изпадането на ответника в забава.

Ето защо, въззивният жалбоподател моли, първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго такова, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба първоинстанционнното производство „Софийска вода“ АД. от ищеца в

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания по правилността на атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната от ответниците част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми или на процесуалните правила, налагащо отмяна на решението на съда на това основание. Съдебният акт в обжалваната част е правилен, обоснован и съответства на приложимите материален и процесуален закон, като съображенията за това са следните:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД. С проекта си за доклад на делото първоинстанционният съд е посочил правната квалификация на предявените искове, като правилно е очертал кръга на правнорелевантните факти, разпределил е доказателствена тежест за същите, като с оглед направените от ответника с отговора на исковата молба оспорвания, по делото не са отделени като безспорни факти и обстоятелства.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че потребители на ВиК услуги 3 са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.

Във връзка с поддържаното с въззивната жалба оспорване на качеството потребител на В и К услуги на ответника, респективно възражение за липса на облигационно правоотношение с ищеца с предмет доставка на такива услуги, следва да се посочи, че още с исковата молба от страна на ищеца е била представена справка от Имотен регистър, Служба по вписванията. От съдържанието на същата се установява, че ответникът са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, в който ищецът е доставял услуги през 2005 г. С исковата молба ищецът сочи именно този имот като място, на което през процесния период е доставял В и К услуги, като е разкрил за същия договорна сметка. Това води до извод, че по силата на притежаваното от него право на собственост, ответникът е страна по договорно правоотношение с ищеца и се явява материално легитимирани да отговаря по предявените искове.

За пълнота следва да се посочи, че имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се 4 състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка достоверността на данните от която не е оспорена от ответника, е годна да установи притежанието на вещно право от него и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК - услуги, обвързващо страните, по което всеки от ответниците като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес.

Следва да се посочи, че предвид наличието на облигационно правоотношение между страните през процесния период, главният иск е доказан в своето основание. Начинът на начисляване на количеството и цената на потребените от ответника услуги касае размера на предявения иск.

Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е доказан по основание, но не са налице данни за неговия размер, съдът го определя по своя преценка или като ползва 5 заключението на вещото лице. В конкретния случай размерът, за който искът е приет за основателен, е определен с помощта на вещото лице по изслушаната в хода на първоинстанционното производство експертиза. Ето защо и тези оплаквания, ангажирани с жалбата, са неоснователни.

Доставянето на твърдяните услуги и тяхната цена се установява от заключението на вещото лице по приетата пред първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза. Същото е изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални знания из областта на съответната наука, отговорило е обективно и пълно на поставените му задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същото и да не го ползва за разрешаване на правния спор, още повече, че ответникът не го е оспорил. По делото е установено, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа в имота си изправни уреди и да осигурява на представители на ищеца достъп за отчитане на същите, същият не твърди и не доказва обратното, с оглед което и услугите са фактурирани на база потребление от 1 лица, което настоящият състав намира за правилно и съобразено с приложимите общи условия.