Решение № 156 от 22.10.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Ихтиман, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20241840200449 по описа за 2024 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

„А. И. Т.“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. М. е обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506297342, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал.

2, т. 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като не е допустимо за извършването на нарушението да бъде издаден електронен фиш. Сочи се, че електронният фиш е издаден след сроковете по чл. 34 ЗАНН. Изтъкнати са доводи за допуснати редица процесуални нарушения, както и за наличие на основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна, чрез юрк. К., оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 28.04.2023 г. в 08,10 часа с устройство № 20031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на АМ „Тракия“, км 54+150 е бил заснет товарен автомобил с рег. № ********, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма подадена тол декларация за преминаването, нито пък е закупена маршрутна карта.

Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание чл. 179, ал.

3б, вр. чл. 187а, ал. 1, т. 3 ЗДвП на „А. И. Т.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в 1 размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

От представеното извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че системата е отчела, че за товарния автомобил с рег. № ******** е имало подадена тол декларация, но платената категория е помалка от измерената.

Съгласно представеното становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ към Националното тол управление подадената тол декларация за превозното средство е за ППС с техническа максимална маса над 12 тона с 2 оси, а заснетото ПХПС е с техническа максимална маса на състав от превозни средства над 12 тона с 5 оси, като дължимата сума за сегмента, в който е установенот нарушението е в размер на 2,73 лева.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е спазен предвиденият в чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП 14-дневен срок от получаването на издадения електронен фиш.

Електронният фиш е издаден от териториални и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадения електронен фиш поради обстоятелството, че чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не предвижда подобна възможност. Вярно е, че цитираната разпоредба препраща към единствено към чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но при систематичното тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП се установява, че законът не забранява констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП да бъдат санкционирани чрез издаването на електронен фиш.

По отношение на възражението за погасяване на отговорността по давност следва да се има предвид, че в производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството при установяване ни наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава НП. В този смисъл моментът на издаване на фиша е без правно значение след като не се изтекли общите давностни срокове по чл. 80 и 81 НК (приложими по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН) от датата на извършване на нарушението.

По същество обаче, съдът приема, че жалбата е основателна.

В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние, като са предвидени съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

За движение на пътните превозни средства с обща допустима максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.1 и 2 от Закона за пътищата е предвидено, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на 2 тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл.

10б от Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.

179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

В случая от обективна страна се установи, че на 28.04.2023 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния автомобил с рег. № РВ6155КС, който се е движел по АМ „Тракия“, района на км 54+150, който участък е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като за преводното средство има подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, тъй като не е била заплатена дължимата тол такса според категорията на автомобила, собственост на жалбоподателя, при преминаването през платената пътна мрежа, то деянието е малозначително, поради което и не следва да бъде санкционирано по административен ред.

За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че предвидения в чл.

179, ал. 3б ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавитечленки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно 3 задължението за предварително заплащане на таксата инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. за ползване на пътната

В българския закон - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, санкцията е абсолютно определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице технически проблем при отчитане на изминатото разстояние, отсъства на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр.

Нещо повече – самият законодател с изменението на чл. 10б, ал. 7 от Закона за пътищата (ДВ, бр. 13/2024 г.) е предвидил, че не се образува административнонаказателно производство в случаите, когато при частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден и собственикът или ползвателя заплати дължимата такса след получаване на надлежно уведомление от страна на доставчика на услуга за пътно таксуване. Вярно е, че посоченото изменение на закона е след извършване на нарушението, но същото следва да бъде ценено в контекста на законосъобразното реализиране на административнонаказателната отговорност на съответното лице.

От представените от страна на наказващия орган доказателства се установява, че размерът на дължимата тол такса е незначителен (2,73 лева) и след като бъде съотнесен към размера на наложената глоба е налице очевидна непропорционалност.

В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б ЗДвП наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата.

Въпреки че нарушителят е юридическо лице и на него е наложена имуществена санкция, която санкционна последица има различни характеристики от наказанието, не може да се пренебрегне обстоятелството, че реализирането на държавна принуда не бива да е самоцелно, а да съответства на степента на засягане на обществените отношения, които са защитени по административен ред.

В националната ни съдебна практика е изяснено, че спазването на принципа за пропорционалност се осъществява чрез преценката по чл. 28 ЗАНН, който урежда процедурата при извършването на маловажни административни нарушения.