Определение № 2466 от 25.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2466 гр. София, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502295 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 92013 ОТ 30.07.2025 на ищеца в първоинстанционното производство С. Л. М., чрез пълномощника й адв.Ч. Т. срещу Определение № 13452 от 11.07.2025 г. постановено по гр.д.№ 2985/2025 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което съдът е върнал въззивна жалба с вх. № 420761/30.12.2024 г. по описа на СРС, подадена от С. Л. М. чрез процесуалния й представител адв. Ч. Т. (с пълномощно по дело на СРС – л. 4) срещу Решение № 20246 от 08.11.2024 г., постановено по гр. д. № 21711/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127 състав и е прекратил въззивното производството по в. гр. д. № 2985/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав.

Излагат се съображения за не законосъобразност на обжалвания съдебен акт, претендира се отмяната му. По-конкретно жалбоподателят чрез процесуалният ме представител поддържа, че съдът превратно е тълкувал фактите по делото, поради което обжалвания съдебен акт е неправилен, постановен в противоречие с процесуалните правила. Процесуалният представител на жалбоподателката поддържа, че е валидно упълномощен да представлява доверителката си, вкл. да получава документи, призовки и книжата по делото с Пълномощно приложено пред първата инстанция – СРС, 1 в което е посочил фактически адрес на който да бъде уведомяван и да му бъдат връчвани книжата по делото /гр.София, ул.*** № 3/ и никога не е правил искане да му бъдат връчвани книжа по електронен път и посочения по делото електронен адрес е лично на страната – ищца, и не се ползва от него.

Пълномощникът на жалбоподателката твърди, че времевото удостоверяване от ЕПЕП по смисъла на чл.44, ал.3, т.1 от ГПК може да установи, че не е било възможно за връчване на съобщение за Решение на него, тъй като няма регистрация в ЕПЕП и никога не е давал съгласие да получава електронни съобщения. Посочва, че цитираната от СГС съдебна практика е неотносима към случая, тъй като той няма профил в ЕПЕП. Ето защо поддържа, че каквито и действия да е поискала неговата доверителка за електронно наблюдение по движение на делото и връчване на книжа, това не го ангажира като нейн адвокат и връчването на книжа следва да бъде извършено според изискванията на процесуалния закон. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по делото Н. С. Я., чрез пълномощника си адв.Ц. П., оспорва частната жалба, намира същата за неоснователна в депозирания по делото писмен отговор от 19.082025 г.

Апелативен съд - София, като взе предвид приложените по делото доказателства и след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, разгледнана по същество е основателна.

Въззивно гр. д. № 2985/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 420761/30.12.2024 г. по описа на СРС, подадена от ищцата в първоинстанционното производство С. Л. М. чрез процесуалния й представител адв. Ч. Т. (с пълномощно по делото на СРС – л. 4) срещу Решение № 20246 от 08.11.2024 г., постановено по гр. д. № 21711/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127 състав, с което е отхвърлен изцяло предявеният от С. Л. М. срещу Н. С. Я. отрицателен установителен иск по чл.

439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи 1/2 част от сумата в размер на 494,40 лева, за която в полза на ответника срещу наследодателя на ищеца В. С. Р. е издаден изпълнителен 2 лист от 22.02.2012 г. по гр. д. № 967/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав, поради изтекла погасителна давност.

За да постанови обжалвания акт СГС е приел, че въззивна жалба с вх. № 420761/30.12.2024 г. по описа на СРС, подадена от ищцата в първоинстанционното производство С. Л. М. чрез процесуалния й представител адв. Ч. Т. (с пълномощно дело СРС – л. 4) срещу Решение № 20246 от 08.11.2024 г., постановено по гр. д. № 21711/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127 състав, е подадена след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.259 от ГПК двуседмичен срок за обжалване на постановеното по делото от СРС Решение. Приел е, че със Заявление с вх.

№ 255622/08.08.2024 г. по описа на СРС адв. Ч. Т. е поискал от съда да му бъде предоставен достъп до електронното съдебно дело, както и да му бъдат връчвани електронни призовки и съобщения по него на посочен електронен адрес през ЕПЕП и първоинстанционният съд е разрешил достъп.

Действително Решението на СРС с указанията на съда е изпратено на ищеца чрез адв. Ч. Т. на посочения в заявлението електронен адрес през ЕПЕП на 11.11.2024 г. Съобразно чл. 41а, ал. 1 ГПК, когато съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. Тъй като последният ден за изтеглянето е 18.11.2024 г. (понеделник – работен ден), СГС е приел, че считано на 19.11.2024 г. е приложена законовата презумпция за връчване. В мотивите на обжалваното Определение съдът е посочил, че електронното връчване чрез ЕПЕП е удостоверено в съответствие с горепосочените правила на ГПК посредством автоматично генериран запис в ЕИСС въз основа на времевото удостоверяване от ЕПЕП с квалифициран електронен печат. Съдът е приел, че поради дадено съгласие за електронно връчване и извършено надлежно такова, именно от момента на това връчване започват да тече съответният процесуален срок за обжалване като се е позовава на Определение № 2329 от 8.05.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 664/2025 г. е приел, че, че последващото връчване на съобщение на адреса на страната или пълномощника е без значение. Приел, е че съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК двуседмичният срок за въззивно обжалване на първоинстанционното решение изтича на 03.12.2024 г., който е вторник – работен ден, като видно от приложената разпечатка от електронното писмо по делото въззивната жалба е подадена на 26.12.2024 г. по електронната поща на СРС. Ето защо е счел, че въззивната жалба на ищеца е депозирана след изтичане на срока за обжалване, поради което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК тя следва да бъде върната.

Апелативен съд-София, ГО, 12 състав не споделя съображенията изложени в обжалвания съдебен акт. На първо място със Заявление с вх. № 255622/08.08.2024 г. по описа на СРС не адв. Ч. Т. е поискал от съда да му бъде предоставен достъп до електронното съдебно дело, както и да му бъдат връчвани електронни призовки и съобщения по него на посочен електронен адрес през ЕПЕП, а СТРАНАТА С. Л. М. и първоинстанционният съд е разрешил такъв достъп на ищцата на посочения от нея електронен адрес – ********@gimail.com=

3

Разпоредбата на чл.39, ал.1 от ГПК предвижда, че когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Ето защо основателно е възражението, че съобщението за Решението на СРС връчено на електронния адрес на ищцата н е е било връчено редовно. По аргумент от цитираната разпоредба когато страната е посочила пълномощник/съдебен адресат връчването на съобщения се извършва на това лице. При положение, че ищцата – жалбоподател се представлява от адвокат Ч. Т. и по делото е посочен в ИМ и Пълномощното съдебен адрес – гр.София, ул.*** № 3, връчването е редовно, ако се извърши на посочения адрес и на упълномощения адвокат.

При тези данни настоящата инстанция приема, че Решението на СРС не е съобщено редовно на пълномощника на ищцата. В този смисъл не е започнал да тече законоустановеният двуседмичен срок за обжалването му.

Като е предвидил възможност за връчване на представител, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната, която поради липса на достатъчно правни знания, поради прекомерна ангажираност, или по други причини-не е в състояние да следи лично за хода на процеса и именно затова- е натоварила друго лице /притежаващо съответната компетентност, възможности и организация/ с извършването-вместо него на необходимите процесуалните действия, изискващи спазване на преклузивни срокове, изготвяне на становища, предварителна подготовка. Разгледана по този начин-нормата на чл. 39 от ГПК не може да се тълкува разширително. Същата установява задължение за съда-когато страната е посочила в седалището на съда – пълномощник или лице, на което да се връчват съобщения-съдебен адресат - връчването задължително да се извърши на това лице. Още повече, че установеният в чл. 38 от ГПК общ принцип е, че съобщението следва да се връчи на адреса, който е посочен по делото / в този смисъл е Решение № 249 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 397/2009 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/ Последователно в практиката си ВКС приема, че разпоредбата на чл. 39 от ГПК има предимство пред разпоредбите на чл. 38 и чл. 50 от ГПК, тъй като посочената правна норма охранява процесуалните права на страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да й се връчват съдебните книжа / в този смисъл Определение № 561 от 4

09.10.2015 г. по гр.д. № 4018/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Определение № 2211 ОТ 11.07.2025 г. по к. ч. т. д. № 623/2025 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др./ По изложените съображения обжалваното Определение на СГС следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

При тези мотиви, Апелативен съд-София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13452 от 11.07.2025 г. постановено по гр.д.№ 2985/2025 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което съдът е върнал въззивна жалба с вх. № 420761/30.12.2024 г. по описа на СРС, подадена от С. Л. М. чрез процесуалния й представител адв. Ч. Т. (с пълном. дело СРС – л. 4) срещу Решение № 20246 от 08.11.2024 г., постановено по гр. д. № 21711/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127 състав и е прекратил въззивното производството по в. гр. д. № 2985/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5