Решение № 3916 от 21.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3916 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110214962 по описа за 2021 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Л. *“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Н. и., ул. „И. д.“ № *, представлявано от управителя му – Л. Н. С., срещу Наказателно постановление N 570834-F576963 от 09.04.2021 г., издадено от началник на отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител – адв. И. Ю., който моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като в пледоарията си по същество заявява, че осъщественото от формална страна административно нарушение следвало да се квалифицира като маловажно такова, а поведението на наказаното лице не изисквало налагане на имуществена санкция. Позовава се на липса на спомени в разпитаните по делото свидетели, които са присъствали на извършената проверка.

В съдебно заседание административнонаказващият,

1 редовно уведомен, се представлява от юрк. А. с пълномощно по делото. Същата пледира за потвърждаване на атакуваното НП с твърдение, че от приложените по делото доказателства се установявало по безспорен начин извършването на вмененото на лицето административно нарушение.

Навежда твърдението, че изложените от защитата причини за неизпълнение на задължението за представяне на фискална касова бележка били организационни и като такива не водели до отпадане на отговорността на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на „Л. *“ ЕООД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление N 570834F576963 от 09.04.2021 г., издадено от началника на отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, е подадена в законоустановения срок и изхожда от лице, което разполага с правен интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 09.10.2020 г. около 11:56 часа свид. Р. М. и свид. В. Н. – и двамата служители на ГД „ФК“ при ЦУ на НАП като инспектори по приходите изършили проверка на търговски обект – заведение за бързо хранене тип „бърза закуска“, находящо се в гр. Н. и., ул. „И. д.“ № *.

За целта на проверката свид. В. Н. извършил контролна покупка на хранителни продукти в готов вид (скара) на стойност 5,10 лв., като за извършеното плащане не бил издаден фискален касов бон от наличното в обекта фискално устройство DATECS DP-150, № на фискалното устройство DT655590, № на фискална памет 02655590. Плащането било прието от служител на заведението на длъжност продавач-консултант.

След извършване на контролната покупка служителите на НАП се легитимирали и осъществили същинската проверка, за резултатите от която бил съставен протокол серия АА № 0084272/09.10.2020 г. Препис от протокола бил връчен на продавач-консултанта Л., която го разписала и получила.

В протокола се съдържала покана до управителя на „Л. *“ ЕООД или упълномощено от него лице да се яви в централното управление на НАП с оглед съставяне и връчване на АУАН.

На 24.10.2020 г. управителят Л. С. се явила в ЦУ на НАП, където св. Р. М. в присъствието на М. Г. и И. Д. съставил АУАН № F 576963/24.10.2020 г. срещу „Л. *“ ЕООД с ЕИК *** за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите.

Законният представител на дружеството подписал АУАН без да изложи възражения и получил препис от него. В законустановения срок не са постъпили писмени възражения 2 срещу акта.

Въз основа на посочения АУАН на 09.04.2021 г. било издадено Наказателно постановление N 570834-F576963 от началника на отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха достатъчно доказателства за това, че констатираното и санкционирано с атакуваното наказателно постановление административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е извършено.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н. и М., които са извършили проверката на място и са дали показания, които са в пълен смислов синхрон с изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. От показанията им се потвърждават обстоятелства, свързани с времето и мястото на осъществяване на проверката, предприетата контролна покупка, неиздаването на съответния документ, обуславящ обективната съставомерност на административното нарушение, и други. Горепосочените гласни доказателства са безпротиворечиви, последователни и логични, поради което съдът ги кредитира в цялост.

Що се отнася до показанията на свидетеля К., съдът счита същите за достоверни в поголямата им част. Следва да бъде отчетена служебната зависимост между разпитания свидетел и наказаното юридическо лице, което е било негов работодател по време на извършване на нарушението. В тази връзка не следва да се дава вяра на оправдателната позиция за неиздаване на фискален бон, която е обяснена от необходимостта от измиване на ръцете от страна на служителя непосредствено след издаването на съответната поръчка.

Последното не би могло да препятства възможността за изпълнение на регламентираното от закона действие, тъй като свидетелят сочи, че клиентите са се настанили в търговския обект и са консумирали закупените хранителни продукти, като едва след „3-4-5“ минути са се легитимирали като инспектори на НАП – абсолютно достатъчно време за служителите на 3 дружеството да издадат фискален бон и да го предоставят на лицата. Показанията в тази им част могат да се приемат за защитна теза и предвид липсата на обективност и логическа обоснованост, изложената причина за неиздаване на съответния документ не следва да се приема за оправдателна и да се взема предвид от съда при вземане на крайното му решение по делото.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В настоящия случай, актът е бил съставен в присъствието на двама свидетели и надлежно връчен на законния представител на дружеството.

Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а съставените АУАН и НП съдържат всички законоустановени реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени всички факти, имащи значение за неизпълнението на задълженията на субекта. Посочени са дата и място на нарушението, вида на извършената покупка, нейната стойност и съответно неиздаването на касов бон.

Предвид изложеното съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които съществено да са ограничили правата на дружеството-жалбоподател и възможността му да се защити.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС вменява задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, като видно от ал.

4 на чл. 118 от ЗДДС прилагането на този член, както и редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на министъра на финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

В настоящия случай се касае за плащане в брой от клиента (служител на НАП, извършил контролна покупка), тоест не е налице никое от посочените изключения и е следвало да бъде издаден фискален касов бон.

Както от гласните доказателства (показанията на свид. М.), така и от писмените доказателствени средства (протоколът от извършената проверка), еднозначно се установява, 4 че в търговски обект е било налично и изрядно функциониращо фискално устройство, посредством което е трябвало да бъде издаден съответния фискален документ.

Задължението за издаване на фискален касов бон е трябвало да бъде изпълнено при получаване на плащането от клиента, а в настоящия случай, след като клиентът е заплатил сумата от 5,10 лева, фискален бон не му е бил предоставен.

След като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, то не е необходимо да бъде обсъждан въпросът за вината, а е достатъчно само да е налице нарушение от обективна страна.

Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Наложената имуществена санкция е в минимален размер от 500 лева.

Съдът счита, че не се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се засяга фискалният интерес на държавата.

Неиздаването на фискален бон засяга както обществените отношения, свързани с формирането на данъчната основа за дължимия данък печалба от страна на търговеца, така и правата на купувача.

За съставомерността на установеното нарушение достатъчен е фактът на неиздаването на фискалния касов бон, което законодателят е определил като формално административно нарушение, като е без значение стойността на осъществената продажба и не е необходимо да са произтекли вреди.