Решение № 9002 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9002 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110100175 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, срещу С.

В. С., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2265/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ******, аб. № ****** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е съсобственик и притежава 7/16 ид.ч. от правото на собственост върху имота, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез адв. И. Б., оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Оспорва ответникът да има качеството купувач на ТЕ, както и да е ползвал услугите на ищеца на адреса на 1 процесния топлоснабден имот, тъй като живеел и работел извън България. Не отрича да е собственик на 7/16 ид.ч. от процесния недвижим имот. Оспорва сумите да са начислени в съответствие с нормативните изисквания, както и топломерът в АС да е сертифициран, метрологично годен и изправен. Оспорва да е налице действащ договор между ЕС и „Т. С-с“ ЕООД, оспорва и валидността на договора на самостоятелно основание. Извършеното от това дружество разпределение на ТЕ не можело да служи за основание за начисляване на топлинна енергия от ищеца. Оспорва да е изпаднал в забава и да дължи мораторни лихви. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т. С-с“ ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

За общоизвестно на основание чл.155 ГПК следва да се приеме съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, доколкото същите са публикувани и са публично достъпни на интернет страницата на търговеца.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен 2 договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

С оглед изложеното и въз основа на приетите писмени доказателства и признанието на ответника в тази насока, съдът приема, че ответникът е бил титуляр на 7/16 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот през исковия период м.05.2021 г. – м.11.2021 г. Следователно и през същия между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, предвид което и ответникът се явява задължен за 7/16 ид.ч. от цената на доставената в имота топлинна енергия през периода.

По делото са приети писмени доказателства (документи за главен отчет, изравнителни сметки и фактури, издадени от ищеца), от които се установява, че през процесния период по прогнозни данни за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 е била начислена сума в размер на 786,49 лева без ДДС, а след като до имотът не е бил осигурен достъп за отчет на уредите, е начислена топлинна енергия на стойност 1490,53 лева без ДДС, вкл. за подгряване на вода по нормативен път за 1 брой потребител (140 л. на денонощие), ТЕ за отопление на имот също по нормативен път, а ТЕ отдадена от сградната инсталация съобразно отопляемия обем на имота.

От справката, представена от третото лице помагач, е видно, че не е налице разлика между количествата вода, преминали през общия водомер в ЕС с тези, отчетени по индивидуалните водомери, с оглед което и ищецът е начислил и е фактурирал ТЕ за подгряване на вода, която е установено, че не е потребена, както в ЕС, така и конкретно в процесния апартамент или в другия апартамент, в който уредите не са били отчетени (ап. 9 и ап. 1).

За периода м.05.2021 г. – м.11.2021 г. вкл. ищецът е начислил съгласно издадените от него фактури суми в размер на 305,18 лева за ТЕ за имота, а за остатъка от отоплителния сезон е начислил сума в размер на 638,57 лева. С оглед неосигурения достъп до имота начислената сума след извършеното изравняване е за доплащане на сумата от 943,79 лева с ДДС.

Ищецът е издал фактура № 1021610668/31.07.2022г. за период 01.05.2021 г. – 31.07.2022 г., съгласно която е дължима сума за ТЕ за подгряване на вода за периода 01.05.2021 г. – 30.06.2021 г. в размер на 51,28 лева без ДДС или 61,54 лева с ДДС, а за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 265,33 лева без ДДС, съответно сума в размер на 318,40 лева с ДДС, като за отопление на имота за периода 01.11.2021 г. – 30.04.2022 г. (за активния отоплителен период, през който на абонатите на ищеца се предоставя възможност да ползват такава, с оглед централизираното пускане и преустановяване на подаването) е в размер на 1029,84 лева без ДДС или 1235,81 лева с ДДС.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., приложими към процесния договор, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини:

1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;

2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска;

3. по реална месечна консумация.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за 3 периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл.

33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване. В случая ТЕ за подгряване на вода е начислявана по прогнозни данни, като с оглед неосигурения достъп до имота е начислено служебно количество ТЕ.

Процесната сума се претендира въз основа на издадена след края на отоплителния сезон обща фактура въз основа на нормативни изчисления при условията на неосигурен достъп и без данни за реално ползваната в имота ТЕ. Следва да се подчертае, че процесният период не обхваща целия отоплителен сезон, а времето до 30.11.2021 г., като на настоящия съдебен състав е служебно известно, че при липса на извършен нарочен отчет към края на процесния период е невъзможно да се установи каква ТЕ в действителност е консумирана в имота.

Ответникът е заявил възражение за погасяване на вземанията за периода до 30.11.2021 г., което съдът намира, че е основателно.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.

111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.

В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 26.08.2025 г., от когато и искът се счита предявен. Следователно и доколкото се претендират вземания за периода до 30.11.2021 г., то и същите са били изцяло погасени по давност към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед.