Решение № 2272 от 06.03.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2272

Варна, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 640 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците ЗМ/.

Образувано е по жалба от М. Г. П., [ЕГН], чрез адв. Р. В., срещу Решение № 32-84122 от 02.03.2023 г. на Директора на Териториална дирекция – Митница – Варна, към MRN 19BG002002019409R5/12.11.2019 г., с което е отказано да се приеме декларираната митническа стойност на стока с код по ТАРИК **********, с описание „лек автомобил /употребяван, МАРКА: *, МОДЕЛ: *, БЕНЗИН, първа регистрация: 1999/01/02, цвят: СИВ, работен обем: 5665 куб. см., мощност: 257 KW/DIN, шаси: *“, внос от САЩ, за стоката е определена нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за ДДС в размер на 1953,55 лева, ведно с лихва за забава, считано от 12.11.2019 г. на основание чл. 114, § 1 от Митническия кодекс на съюза /МКС/, вр. чл. 59, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ДДС).

С жалбата административният акт са оспорва като неправилен, немотивиран и незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Обобщено твърденията на оспорващия са, че административният орган е формирал изводите си в явно противоречие с фактите и в нарушение на правилата на формалната логика, което е резултирало в неяснота на мотивите на Решението, респективно – същото е немотивирано. При издаването му не са спазени и основни принципи на административното производство, а именно: принципът на достъпност, публичност и прозрачност, установени в чл. 12 от АПК: не е осигурена откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. Не е спазен и принципът на последователност и предвидимост по смисъла на чл.13 АПК, респ. принципа на легитимните правни очаквания.

Конкретно се сочи, че: в оспорения административен акт са включени мотиви, а така също са обсъдени и доказателства, които не са предоставени на жалбоподателя в хода на административното производство, за да изрази становище по тях с оглед отправеното към него Съобщение с рег.№ 32- 2157/04.01.2023г. по чл. 22, § 6 във вр. чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година; жалбоподателят не е уведомен за съществуващата кореспонденция между ответника и американската служба „Митници и гранична охрана“ и не му е осигурен достъп до нея, като по този начин органът е ограничил правото му да изрази становище по нея. Предвид това се твърди, че митническите органи само формално са изпълнили задължението си по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. да уведомят вносителя за образуваното производство и за мотивите, на които ще се основава процесният административен акт.

Настоява се, че оспореното решение е постановено в нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не са обсъдени направените от М. П. възражения, във връзка с избрания от ответника метод на § 3 от чл. 74 на Регламент (ЕС) № 952/2013 г., въз основа на който е определена новата митническа стойност на процесния автомобил. Необосновано и неясно, според оспорващия, е и защо ответникът е избрал именно периодът от 12.08.2019 г. до 12.11.2019 г. като релевантен за определяне на новата митническа стойност на внесения автомобил. Въз основа на горното се твърди, че направените от органа изводи са общи, бланкетни и не са подкрепени от съдържащите се в митническата преписка доказателства. В нарушение на приложимите материални норми - национални и на ЕС предоставените от американските митнически власти данни за автомобила са приети от българските митническите органи като налични данни на митническата територия на Съюза за целите на прилагане на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. без да е съобразено, че в действителност тези данни са налични в страната на износа - САЩ. Във връзка с последното се твърди, че оспореният административен акт е постановен и в нарушение на чл. 144, § 2, буква д) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като митническата стойност е определена въз основа на цена за износ в трета държава - САЩ. Изтъква се, че не са предоставени доказателства, обосноваващи достоверността на определената от ответника нова митническа стойност на внесения от САЩ автомобил. В допълнение се посочва, че в предоставената от американските митнически власти информация съществува несъответствие с данните при вноса на автомобила в България, тъй като в декларацията с XTN и ITN, цитирани в Решението, за износител на стоката е посочен FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC, USA, като същият е различен от продавача на процесния автомобил - *, съгласно приложения към МД с MRN 19BG002002019409R5 договор за покупко-продажба от 05.08.2019. Поставя се въпрос може ли износна декларация с ITN: Х20190830885095 и XTN: 1341988-HBQL60033 да се ползва със същата доказателствена тежест и да бъде противопоставена на подадената от вносителя МД с MRN 19BG002002019409R като се съобрази и обстоятелството, че към последната е приложен документ за покупко-продажба на автомобила, докато данните при износа не са потвърдени по надлежен ред - с фактура или с друг документ.

С жалбата е направено възражение и срещу включването в митническата стойност на процесния автомобил, определена по резервния метод от чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., разходи за международен транспорт от САЩ до Р България в размер на 879.19 лева. Позовава се на Указания с peг. № 32-23261/21.01.2022 г. на ЦМУ на Агенция „Митници", относно определяне на митническата стойност на автомобили, декларирани като „употребявани", „катастрофирали“, „повредени" и „дефектирали“, предоставени на процесуалния представител на оспорващия по реда на ЗДОИ, и твърди, че в оспореното Решение не е посочено да е налице официален документ, който да съдържа удостоверително изявление на американската митническа администрация, че е извършена проверка на документите, които са приложени към подадената пред българските митнически власти МД, в резултат на която да е установено, че същите не са автентични и са различни от тези, които действително са били издадени и предоставени на М. П..

Настоява се също, че оспореното решение е незаконосъобразно и поради това, че с него за вносителя М. П. са определени за досъбиране допълнителни суми за ДДС след изтичане на погасителната давност, установена в чл. 60, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 103, § 1 и чл. 104, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Изложени са подробни аргументи.

В заключение се иска от настоящата инстанция да постанови решение, с което изцяло да отмени оспореното решение на Директора на ТД Митница – Варна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия М. П.. Претендира са присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски по делото, съобразно представените доказателства – договор за правна защита и съдействие и анекси към него. Жалбата се поддържа и с допълнително представени по електронен път писмени бележки с.д. № 2817/ 27.02.2024 година.

Ответникът – Директорът на ТД „Митница“ -Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и настоява съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на органа. Алтернативно прави възражение за прекомерност на размера на претендирания от М. Г. П. адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и ги прецени поотделно и в съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е Решение № 32-84122/ 02.03.2023 г. на Директора на Териториална дирекция – Митница – Варна, към MRN 19BG002002019409R5/12.11.2019 г., с което е отказано да се приеме декларираната митническа стойност на стока с код по ТАРИК **********, с описание „лек автомобил /употребяван, марка - , модел - , бензин, първа регистрация: 1999/01/02, цвят - сив, работен обем - 5665 куб. см. мощност - 257 KW/DIN, шаси: “, внос от САЩ, определена е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за ДДС в размер на 1953,55 лева, ведно с лихва за забава, считано от 12.11.2019 г. на основание чл. 114, § 1 от Митническия кодекс на съюза /МКС/, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

Производството по издаването на оспореното решение е започнало въз основа на повторна проверка, извършена на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от МК. В хода на тази повторна проверка ответникът е установил, че на 12.11.2019г. оспорващият М. Г. П., декларира на режим „допускане за свободно обращение“ стока с код по ТАРИК **********. с описание „лек автомобил /употребяван, марка - , модел - , бензин, първа регистрация: 1999/01/02, цвят - сив, работен обем - 5665 куб. см. мощност - 257 KW/DIN, шаси: “, внос от САЩ, бруто тегло 1472 кг, нето тегло 1472 кг. условие на доставка FOB МАЯМИ, декларирана обща фактурна стойност - 2050 USD при обменен курс за 1 щатски долар — 1,75837лв. Декларираната митническа стойност на стоката е в размер на 4483,85 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: документ за покупко-продажба от 05.08.2019г., талон за автомобила, линеен коносамент № COSU8022884780, спедиторски коносамент № HBOL60033-3, фактура за направени разходи № **********/11.11.2019г., документ от продавача /служебна бележка/ № 828/11.11.2019г. относно техническото състояние на автомобила, уведомително писмо от „ БГ 2008“ ЕООД.

При извършената проверка на основание чл. 84. ал. 1, т. 1, във вр. чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 относно декларираната митническа стойност на моторни превозни средства, които са декларирани като „употребявани“, „катастрофирали“, „с повреди“, сред които попада и процесния автомобил, възникнали съмнения относно достоверността на декларираната от вносителя митническа стойност на процесния автомобил, внос от САЩ.

Предприети са действия за извършване на последваща проверка и по линия на международното сътрудничество като в отговор на отправено запитване чрез аташето по митническите въпроси към Посолството на САЩ в София е получен отговор от Американската служба „Митници и гранична охрана“ (с вх. № 32-359976/21.10.2022 г. в ЦМУ – л. 21 от адм. преписка), вх. №32-377074/03.11.2022 г. на ТД – Митница – Варна. От американските митнически органи са представени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ (Elektronic Export Information, съкратено - EEI) от системата на американската служба „Митници и гранична охрана“ относно превозни средства, декларирани в САЩ за износ. От изложеното в писмото е видно, че EEI е американският еквивалент на европейската митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната от износителя стойност на превозното средство към момента на износа, така и за страната на местоназначение. Internal Transaction Number (ITN), съдържащ се в EEI, е номерът на подаване на информацията за износ в системите на американската служба „Митници и гранична охрана“, който е основният идентификатор на записа. External Transaction Number (ETN) е генерираният от износителя номер на документа. В Приложение № 2 към писмото от американската служба „Митници и гранична охрана“ от 21.11.2022 г. е посочен и автомобилът по процесната МД MRN 19BG002002019409R5 от 12.11.2019 г., като за получател на автомобила е посочен оспорващият М. Г. П., за износител на стоката е посочена Florida Prestige Collection LLC, US, пристанище на разтоварване – Варна, пристанище на износ – MIAMI, FL, страна на получаване – България. Установена е декларирана стойност на автомобила при експорт от САЩ в размер на 7100 USD (12484,43 лв.) от износителя Florida Prestige Collection LLC. При съпоставка е установено, че тази стойност е значително по-висока от стойността на същия автомобил, декларирана при вноса му на територията на Р България, което е прието, че потвърждава съмненията на митническите органи в достоверността на декларираната от М. П. стойност на автомобила.

Разпечатката съдържа 25 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ef6317e-3448-4d9c-a396-1861867b9b7e