Определение № 3562 от 13.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3562 гр. София, 13.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Б.а

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501409 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. Б. Н., срещу Определение № 2884/22.01.2026 г., по гр.д. № 30004/2025 г. по описа на СРС, 139-ти състав, с което молбата за домашно насилие по чл.8, т. 1 и т.2 ЗЗДН, подадена от частния жалботодател като процесуален субституент на малолетните деца С.С. Н. и С.С. Н. срещу майка им М.М.Ц. е прекратено, на основание §1а ДР на ЗЗДН, вр. с чл. 130 ГПК. В жалбата се твърди, че в молбата е ясно индивидуализиран конкретен акт на психическо и емоционално домашно насилие, който надхвърлят рамките на обикновения родителски конфликт и не може да бъде изключен от съдебен контрол още на фазата на проверка на допустимост. Излагат се доводи, че съдът е излязъл извън пределите за проверка за допустимост и е навлязъл по съществото на молбата за домашно насилие. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на Софийски районен съд.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което имат право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред Софийски районен съд е по молба за незабавна защита по чл. 8 т.3 ЗЗДН, подадена от С. Б. Н. като родител на малолетните деца С.С. Н. и С.С. Н. срещу майка им М.М.Ц.. В молбата са изложени твърдения, че молителят и ответницата са родители на малолетните деца С.С.

Н. и С.С. Н., като по силата на определение № 46487/14.11.2024 г. на СРС, 37ми състав по гр.д. № 54003/2022 г. действат привременни мерки, по силата на 1 които родителските права по отношение на двете малолетни деца следва да се упражняват от бащата, с изключение на правата, които се упражняват само заедно, като е било определено местоживеене при бащата и е определен посочен режим на лични контакти с майката. Посочено е, че към момента няма влязло в сила решение по горните въпроси, както и че са налице и други правни спорове. Сочи се, че с Решение № 3506/01.03.2025г. по гр.д. № 20493/2023 г. по описа на СРС 181-ви състав, на двамата родители е възложено да се въздържат от домашно насилие. Искането за защита касае случай от 23.05.2025 г., при който ответницата при връщане на децата в дома на баща им в 19,10 ч. ги докарала до входа на жилищния комплекс, в който живеят. Голямото дете Самуил слязло от колата, а малкото не, като майка му заявила, че отказва да отиде при баща си. Посочено е, че майката вместо да съдейства за предаване на детето, започнала да обяснява колко лош е определеният режим и да призовава молителя да не взема детето, вместо с „топли думи“ да го увещае да тръгне с баща си. Създадената ситуация принудила молителя да повика полиция и адвоката си, като през цялото време другото дете, ту се качвало, ту влизало в колата. Споделено е виждането, че вероятно майката е изманипулирала ситуацията и изявлението на малкия им син С.-. Посочено е, че се касае за упражнен психически тормоз, чрез действия по родителско отчуждаване. Твърди се, че то е предприето при действието на налична забрана за ответницата за въздържане от домашно насилие, като са изброени общо 30 акта, формиращи принципното поведение на Цветанова, свързани с нейни думи и действия, основно насочени към отчуждаване от другия родител с разнобразен характер. Направено е искане за постановяване на мерки по чл. 5, т.1, т.4, т.5, т.6 и т.7 ЗЗДН.

В мотивите на обжалваното определение е прието, че твърденията в молбата не могат да се подведат под разпоредбата на чл. 2, ал.1 ЗЗДН, тъй като този закон няма за цел да разрешава конкретни спорове между родители по повод родителска отговорност спрямо общите им деца. Посочено е, че според по-нова съдебна практика, молбите за домашно насилие при твърдения за спорове между родители по повод на родителската отговрност спрямо общите им деца, вкл. и във връзка с изпълнение на режима на лични контакти, са недопустими тъй като целта на закона е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, с предвидените в него специфични мерки на закрила, а не разрешаване на спорове между родители.

Оплакванията в жалбата, кореспондиращи с мотивите на обжалваното определение, са тези, свързани с правилността на преценката на първоинстанционния съд относно наличието на надлежни твърдения за иницииране на производство по незабавна закрила. В връзка настоящият състав споделя напълно изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях.

Производството за защита от домашно насилие в хипотези, при които от недвусмислените твърдения в молбата става ясно, че се касае не за конкретен акт на домашно насилие /в т.ч. и психическо/, а за негативно поведение на родителите, свързано със спор относно начина на упражняването на родителските права и на осъществяване на режима на лични отношения с ненавършилите пълнолетие деца, е недопустимо, тъй като не би могло да предостави надлежна защита. Законът за защита от домашно насилие цели да предостави назабавна закрила при конкретни прояви на физическо или психичиеско насилие с прилагане на посочените в него специфични интензивни мерки. Процесът на установяване и изпълнение на режим на 2 родителски права и лични отношения с родителя, неупражняващ същите, често неизбежно е свързан с негативни психически последици за децата в посочените в молбата за закрила форми, които обаче не могат да бъдат предотвратени с мерките по чл. 5 ЗЗДН. Предотвратяването на тези форми на психическо насилие е свързано с осъзнатото, съвместно, целенасочено, постоянно и отговорно поведение на двамата родители, което следва да е мотивирано от непосредствения и единствен морално и правно защитим интерес – този на децата. При продължителна неефективност на досега предприетите действия от родителите, би могъл да се обмисли покооперативен подход, при който с помощта на семейно консултиране от специалисти да се достигне поне до намаляване отрицателните последици от разделното живеене на родителите и свързаните с това негативи за децата с трайна проява и последици.

Наред с горното следва да се добави и следното. Според твърденията в исковата молба между молителя и ответника е налице дългогодишен конфликт, в качеството им на родители на малолетните С.С. Н. и С.С. Н., в т.ч. и относно точността при осъществяване на режима на лични отношения с неупражняващия родителските права родител. От представеното към молбата Решение № 3506/01.03.2025г. по гр.д. № 20493/2023 г. по описа на СРС 181-ви състав, е видно, че на ответника М.М.Ц. е постановено на основание чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.С. Н., С.С. Н. и С. Б. Н.. Така постановената мярка е безсрочна и всеобхвантна – т.е. представлява предупреждение за неосъществяване на всяка посочена в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН форма на домашно насилие, каквото е и психическото насилие.

При тези обстоятелства, за молителя С. Б. Н. като процесуален субституент на малолетните С.С. Н. и С.С. Н., липсва правен интерес от снабдяване с последваща заповед за защита по ЗЗДН, тъй като такава вече е предоставена. В настоящия случай, твърденият акт на домашно насилие от 23.05.2025 г.е в срока на действие на постановена заповед за незабавна защита от 01.03.2025г., поради което за ответника М.М.Ц. вече е съществувало задължение на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършването на домашно насилие.

Издаването на заповед за защита по Закона за защита от домашното насилие е свързано с налагане задължително на мярката по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН - задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие, което има безсрочен характер, като прилагането на останалите мерки предвидени в разпоредбата на чл. 5, ал.1 от закона има само временен характер и представлява допълнителна гаранция за осигуряване на общата забрана за неупражняване на домашно насилие. Целта на закона е осигуряването на непосредствена и бърза защита, като последицата от неизпълнението, на която и е да е от мерките по чл. 5, ал.1 е една - при констатиране на нарушение от страна на органите на полицията, на основание чл. 21, ал.3 от ЗЗДН същите следва да задържат нарушителя и да уведомят незабавно органите на прокуратурата. Нарушението на издадената заповед за изпълнение е основание за ангажиране наказателната отговорност на нарушителя по чл. 296, ал.1 от НК, по пътя на реализиране на която ще се постигне по-интензивна защита на иначе непостигнатата до този момент такава, чрез издаване на заповед за изпълнение. Издаването на повече от една заповеди за изпълнение, независимо от възможността за прилагане на различни по вид и интензитет мерки, се явява необосновано при нарушение на 3 вече постановената забрана за упражняване на домашно насилие.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че липсва правен интерес от подаване на молба за защита при конкретните твърдения в исковата молба относно фактическия състав на конкретния акт, описан в подаданета молба и на второ място, у молителя липсва правен интерес от подаване на последващи молби за закрила от домашно насилие, извършени след вече постановена и действаща мярка по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, която мярка е безсрочна. В този смисъл определение № 373 от 18.06.2010 г. по ч. гр. д. № 357/2010 г., IV ГО на ВКС.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и частната жалба следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2884/22.01.2026 г., по гр.д. № 30004/2025 г. по описа на СРС, 139-ти състав, с което молбата за домашно насилие по чл.8, т. 1 и т.2 ЗЗДН, подадена от частния жалботодател С. Б. Н., като процесуален субституент на малолетните деца С.С. Н. и С.С. Н. срещу майка им М.М.Ц., е прекратено, на основание §1а ДР на ЗЗДН, вр. с чл. 130 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.4 ГПК вр. с чл. 17, ал.6 ЗЗДН.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4